Решение № 2654 от 10.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2654 гр. Пловдив, 10.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330117693 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на К. Д. Ж., ЕГН **********, от ****************, против „Креди Йес „ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково , ул.

„Лозарска“ № 12 и предявени обективно и субективно съединени между същите страни искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД, вр. с чл. 19 ал. 4 и 5 от ЗПК, чл. 146 от ЗЗП и чл. 22 от ЗПК, съединени и с иск по смисъла на чл. 55 ал. 1 предл. второ от ЗЗД.

Според фактите в исковата молба ,между страните имало договор за кредит № ******* от дата 28.02.2022г, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 500 лева. Договорен бил годишен процент на разходите от 148.379% , договорна лихва в размер на 3.330 % месечно, и 463.94 лева неустойка , дължима от ищеца в случай , че в срок от три дни от датата на подписването не представи обезпечение на вземането на кредитора по договора чл. 8 ). Кредиторът приел плащане, разсрочено на общо 10 броя равни месечни вноски, при размер на всяка погасителна вноска от 106 лв. след включването на неустойката като част от задължението. Сумата била изцяло усвоена от Ж..

Изложени са обаче доводи, че договорът за кредит е недействителен в цялост на основанията по чл.11 от ЗПК, вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит; клаузата , с която е договорено плащането на неустойка при непредставено обезпечение е недействителна, тъй като заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от същия закон

(при включването на неустойката него, ГПР ще надхвърли законоустановения лимит); недействителна е и поради противоречие с добрите нрави 1

, тъй като размера надхвърля повече от три пъти законната лихва. Не на последно място , твърди се ,че тази клауза е нееквивалентна и като такава - неравноправна и по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

Моли се съдът да я прогласи за нищожна , да осъди ответника да върне получената по нея ( на неосъществено основание) суми от 302.60 лева и да присъди направените разноски , а на адвоката на ищеца – и хонорар по реда на чл. 38 от ЗАдвокатурата.

Ответното дружество оспорва исковете. Отрича пороци на договора или отделните му клаузи . Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят направените разноски.

Вещото лице дава заключение , че ако неустойката бъде включена в ГПР - а тя не е – годишния процент на разходите ще надхвърли законоустановената си горна граница.

Исковете са допустими.

По същество , съдът съобрази следното:

Искът е на потребител, каквото качество Ж. има съобразно § 13 т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и чл. 9 от Закона за потребителския кредит.И двата закона са приложими в отношенията между страните.

Сключването на договора е безспорен факт.

Основания за общата му недействителност според чл. 22 от ЗПК не се намериха.

Недействителна е обаче - нищожна клаузата на 8 от същия , която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора.

Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП. Тази нищожност е изначална , тя произтича пряко от съдържанието на нормата и затова е без значение дали договерените с нея суми са платени от Ж. или не; плащането или неговата липса не могат да санират нищожност, макар да са от значение за евентуално предявения иск по чл. 55 от ЗЗД .

Тази договорка противоречи и на добрите нрави.

С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции.

Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение.

Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти равен на главницата. Изводът на съда е , че плащането 2 на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.

ІІ. По иска за репариране на получените съобразно недействителната клауза суми :

Установява се от приложените на л. 8 и 9 от делото разписки , че по договора Ж. е платила общо 898.60 лева. Първите пет плащания са на редовни вноски от по 106 лева, тоест ,с тях са платени цялата главница (500 лева), цялата възнаградителна лихва ( 96.06 лева ) и още 302.60 лева неустойка за непредставено обезпечение . Това е така , тъй като договора няма договорени други плащания освен тези и обезщетение за забава, но такава няма , напротив – платено е предсрочно. Ще рече , има и имуществено разместване съобразно нищожното клауза , при което и иска за връщането му е основателен в пълния си размер.

Разноските се присъждат в тежест на ответното дружество , съобразно изхода на спора. Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, при общ материален интерес по делото – исковете са съединени при условията на евентуалност .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено спрямо „Креди Йес„ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, че в отношенията на това дружество с ищеца К. Д. Ж., ЕГН **********, от ****************, е нищожна клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № ******* от дата 28.02.2022г, на основанието по чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

Осъжда „Креди Йес„ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково, ул. „Лозарска“ № 12,, да заплати на К. Д. Ж., ЕГН **********, от ****************, сумата от 302.60 лева , платени на неосъществено основание – нищожна клауза на чл. 8 от договор № *******, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 05.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда „Креди Йес„ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково, ул. „Лозарска“ № 12,, да заплати на К. Д. Ж., ЕГН **********, от ****************,, сумата от 270 лева разноски по делото.

Осъжда „„Креди Йес„ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на адв. М. В. М., личен номер на адвокат *********, сумата от 400 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за 3 адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4