Решение № 2743 от 02.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2743 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330113736 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против П. В. Н., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 27.10.2021 г. – 16.03.2022 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 521,16 лева за собствен обект, находящ се в ....... За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 65,51 лева за периода 31.12.2021 г. – 30.06.2023 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.

Месечното количество изразходвана вода било определяно след реални отчети на показанията на изм. устройство.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5306/02.08.2023 г. по ч.гр.д. № 11352/23 г. по описа на ПРС, срещу която постъпило възражение в срок, поради което в едномесечния такъв по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Считано от 29.01.2020 г. – не бил собственик и владелец на имота, предвид възлагането му с Постановление от същата дата, вписано в СВ, на нов собственик „Бургойл БГ“ ООД, ЕИК 115823236, който следвало да прехвърли партидата на свое 1 име и да уведоми ищеца. Нямал качеството на потребител за периода и не дължал претендираните суми. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч.

- наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № **********/, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ............, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, в т.ч.

– възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при 2 публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква, нито самостоятелното предоставяне на ОУ на всеки отделен потребител.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

Основният спорен въпрос по делото е този за качеството потребител на ответника, което според съда за процесния период се установява, въпреки възраженията в ОИМ.

Факт е, че с постановление за възлагане на НИ от 29.01.2020 г. – имотът е възложен на трето за спора лице.

Същевременно обаче е и факт, че в подадена от самия ответник искова молба на 02.09.2021 г. срещу това трето лице „Бургойл БГ“ ООД пред ПОС – л.39 и сл., същият е предявил ОУИ относно имота, с оспорване възлагането от ЧСИ и доводи, че имотите следва да се върнат в патримониума му, т.к. е техен собственик.

Отделно в ут.м. по това дело, от 13.09.2021 г. /л.44/ – ответникът извънсъдебно за настоящото дело, но съдебно по гр.д. № 2261/2021 г. на ПОС, признава неизгодния за себе си и настоящото производство, факт, че към тази дата е:

„във владение на имота от много години и понастоящем“.

На следващо място, ответникът лично е подал декларация по чл.14 ЗМДТ пред Общината за имота, на 21.09.2021 г., макар да поддържа в ОИМ, че същият не е бил негова собственост, съответно не се е намирал в държане. Постановлението на ЧСИ е от над година по – рано, като с оглед и соченото в заведеното дело пред ПОС, и тази декларация, ответникът очевидно демонстрира намерението си да владее и да продължава да бъде собственик на НИ.

Събрани са и гласни док. средства, чрез разпит по делегация на управителя на дружество „Бургойл БГ“ ООД, според когото – въпреки възлагането на ЧСИ, не можело да се влезе във владение на имота, защото ответникът го обжалвал. За процесния период дружеството не ползвало ВиК услуги, т.к. не било във владение на имота. След този момент – въвод във владение на 31.03.2022 г., имотът бил заключен и повече никой не влизал там, сменили ключалките и повече никой не го бил ползвал.

Разпитана е и св. К. – служител на дружеството, инкасирала потреблението в имота, която заявява, че имотът бил къща с един водомер, в шахта. Ходила и отчитала потреблението за целия период по този уред. Начисляванията били по показания, с 3 поставени подписи от потребителя, когато била допускана. Отварял й мъж, който се представял за наемател, казал, че има футболен отбор, имало поставени топки и конуси. Това лице й се подписало в карнета на отразяване от 15.10.2021 г., че в имота има авария и съответно били начислени повече кубици изразходвана вода. Когато била на място, тази авария вече била отстранена, но отчетената разлика като куб. видяла от показанията на самия водомер.

Показанията и на двамата свидетели се кредитират като ясни, последователни и непротиворечиви, вкл. за служителя на ищеца - при съобразяване изискването на чл.

172 ГПК, като няма док., които да им противостоят, нито пречка да бъдат ценени за достоверни.

Поради изложеното и след съвкупен анализ при взаимовръзка на ангажираните доказателства, съдът приема, че именно ответникът следва да понесе отговорност за плащане на претендираните суми.

От логическата и последователна преценка на изложените факти, признания и писмени доказателства, се установява, че именно той е бил във владение на имота до предаването му на 31.03.2022 г. /след края на исковия период/ на новия собственик. С поведението си, въпреки соченото постановление за възлагане, ответникът всъщност несъмнено е демонстрирал владението си, а дори и желанието за своене – декл. пред Общината, дело пред ПОС, въпреки наличието на постановлението на ЧСИ от много по – ранна дата. При това положение, за периода същият е имал качеството потребител и дължи плащане на ползваните услуги.

Не на последно място, според ОУ на ВиК, както новият, така и предишният собственик на имота /“и/или“ – чл. 61, ал. 1/, имат задължение да уведомят оператора за промяната на партидата. Не се установява за исковия период това да е направил ответникът, при което на това основание да се освободи от отговорност, и доколкото се доказва, че новият собственик е въведен във владение чак след края на исковия период, то отв. следва да понесе отговорност за плащане на начислените суми.

Същият е имал качеството „потребител” за периода, като е материалноправно пасивно легитимиран да отговаря за натрупаните задължения за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота. Възраженията в ОИМ са неоснователни, като категорично се опровергават и от самите противоположни твърдения на страната за владение на имота и след постановлението от 2020 г. в подадената до ПОС ут.м. от 2021 г.

Относно начина на отчитане принципно не е имало конкретни възражения.

Така или иначе се установява, че същите са извършвани след преглед на място на показанията на уреда, т.к. отразяват реално потребление, а не са служебни. В карнетите има подписи, които не са оспорени, вкл. откъм авторство, което е придадено на ответника, при което доказват потреблението, отчитането, показанията и самите начисления. Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че потребителят е допускал инкасатора в имота, като съответните записвания са след реално отчитане на уреда. В тях е посочено за коя година се отнасят данните при първия отчет, след което са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни посещения, а карнетите са редовно водени.

Вещото лице по приетата ССЕ, която се кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е 4 изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период.

Относно размера е посочено, че отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период.

Счетоводството на ищеца било редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно заведени.

В чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

Плащане не се доказва, поради което е дължимо и претендираното обезщетение за забава за исковия период.