Решение № 1018 от 29.07.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1018 гр. Варна, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. С.а като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20243110201680 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Х. А. с ЕГН: ********** с адрес: гр.Шабла, ул.“Македония“ №3 чрез проц. представител против Наказателно постановление № 23-0819005074 от 23.01.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което му е наложено: административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.

Оспорва се изцяло фактическата обстановка отразена в НП относно вмененото нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП. Иска се цялостна отмяна на

НП.Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, представлява се от проц. представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. В пренията си по съществото на делото, моли за отмяната на НП, като сочи, че вина за причиняване на ПТП има другия водач участвал в него.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от 1 процесуален представител- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за присъждане на разноски в минимален размер за насрещната страна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното наказателно постановление въззивникът М. Х. А. е обвинен в това, че на 07.09.2023 г., в 16: 30ч., в гр.Варна по бул.“Осми Приморски полк“ до № 188 посока кв.Виница, управлява собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ***, като при движение от крайна дясна пътна лента поради края на същата преминава преминава частично в съседна лява пътна лента, не пропуска и блъска движещият се по нея в права посока лек автомобил „Нисан Алмера Тино“ с рег.№ ***. Настъпва ПТП с материални щети и по двата автомобила.

В хода на съдебното производство бе установено, че на 07.09.2023 г., в 16: 30ч., вазз.М. Х. А. в гр.Варна по бул.“Осми Приморски полк“ до № 188 посока кв.Виница, управлява собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег.

№ ***, като при движение от крайна дясна пътна лента поради края на същата преминава преминава частично в съседна лява пътна лента, не пропуска и блъска движещият се по нея в права посока лек автомобил „Нисан Алмера Тино“ с рег.№ ***. Настъпва ПТП с материални щети и по двата автомобила.Произшествието било посетено от полиц. Служители между които и свид. И. Н.. При пристигането на място екипа е установил двата автомобила участвали в инцидента, които не са били разместени след възникналото ПТП.

На място те извършили оглед на автомобилите и на следите от ПТП.Изслушали обясненията на водачите, както и свалили писмени сведения от тях. От нанесените материални щети по автомобилите и наличните следи от ПТП, свид.Н. се убедил, че вина за настъпилото произшествие е на водача на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ***.

Констатациите им били отразени в протокол за ПТП, в който било описано, че възз.А. е отнел предимството на И.И., водач на лек автомобил „Нисан Алмера Тино“ с рег.№ ***, като е навлязъл частично в неговата пътна лента. На възз.А. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 25, ал. 2 от 2

ЗДвП.Срещу АУАН били депозирани писмени възраженния в срокът по чл. 44 от ЗАНН. Във връзка с възраженията АНО сформирал нарочна комисия.

Същата приела, че вина за ПТП има възз.А., счела, че АУАН е правомерен и законосъобразен, като възз.А. е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗдвП.

Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната квалификация на нарушението, наказващият орган издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни, писмени и веществени, а именно свидетелски показания на свидетеля И. Д. Н., които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимно свързани, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, справка за нарушител/ водач, заповед, сведения, и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник група в РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника група в ОД на МВР Варна, Сектор „ПП“ оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з3 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и при така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

На първо място следва де се отчете, допуснатото нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, според който законов текст: "при липса на свидетели при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него". Безспорен по делото е факта, че актосъставителя е съставил АУАН не в присъствие на свидетели очевидци, а единствено в присъствието на един свидетел – А. А., на който са отразени трите имена, дата и година на раждане, и адрес.

За да достигне до извода за допуснато процесуално нарушение, съдът съобрази следното: ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.

4

Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.

43, ал. 2 от ЗАНН.

Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства, като съгласно трайната съдебна практика, при установяване на административни нарушения по ЗДвП, АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на нарушението, посочено в акта, т. е. в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от ЗДвП (свидетел по акта може да бъде и служебно лице).В настоящия случай не е ясно дали св.А.

А. е полицейски служител или не и дали е очевидец на нарушението.

Преди издаване на наказателното постановление, наказващият орган не е съобразил и приложил разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН и вместо да върне преписката на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя краен акт.

Горните нарушения относно процедурата по съставяне на АУАН са съществени такива и водят до безусловна отмяна на НП, издадено въз основа на такъв АУАН, тъй като АНО е следвало да провери редовността на съставения АУАН.

Служебната проверка на въззивния съд констатира още, че в хода на проведеното срещу въззивника административнонаказателно производство е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, касаещо описанието на нарушението, дадено както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление. За да гарантират в пълна степен правото на нарушителя на защита, както актосъставителя, така и административнонаказващият орган имат задължението да дадат конкретно, ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между описанието 5 на нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в НП. Със съставения акт на въззивника е предявено обвинение за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП .

Цитираното правило обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява задължение за водача на ППС в ал.1 на чл.25 от ЗДвП, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.В ал.2 на текста е в две алтернативни предложения е визирано, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

В АУАН и НП е записано, че при управление на лек автомобил "........ като при движение от крайна дясна пътна лента поради края на същата преминава преминава частично в съседна лява пътна лента, не пропуска и блъска движещият се по нея в права посока лек автомобил „Нисан Алмера Тино“ с рег.№ ***. Настъпва ПТП с материални щети и по двата автомобила… ". Точното описание на нарушението очертава обхвата на фактическото и юридическото обвинение против нарушителя и е от значение не само за пълноценното реализиране на правото му на защита, а и за правилната преценка за неговата виновност, респ. невиновност. Такова именно описание липсва в процесните АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се твърди, че е извършено съответното нарушение, а това реално и съществено е ограничило възможността да реализира пълноценно правото си на защита. В случая нито в акта, нито в НП е посочено с каква скорост е управлявал автомобила си въззивникът. Такива факти не са установиха и в с. з. от разпита на 6 полицейския служител. Съгласно константната съдебна практика, за да е налице описание на нарушението следва в обстоятелствената част да се съдържат обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите обективни и субективни признаци. Нарушителя се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението, а понятието напр.