Решение № 1388 от 20.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. П. Г.А като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело № 20231110211965 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, във вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН като се иска допълване на съдебно решение в частта за разноските.

Съдебното производство е образувано по жалба на П. Г. Г. срещу наказателно постановление (НП) № ................ от 16.04.2021 г. на зам.-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ В хода на административнонаказателното производство пред СРС за жалбоподателя не се е явил процесуален представител, но по делото се установи, че е налице пълномощно за адвокат А. Л. М. от ПкАК, който е подписал заедно с жалбоподателя писмено становище вх. №37582/06.02.2024 г. В това становище се претендират разноски в полза на жалбоподателя Г. в размер на 500 лв. за един адвокат. Приложен е договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя Г. и мл. адвокат А. М., с договорено възнаграждение и платена сума в брой от 500 лв., както и списък с разноски, с посочена сума от 500 лв. за един адвокат.

С постановеното по делото съдебно решение №............. г. по АНД №............... г. по описа на СРС, НО, 19 състав съдът е отменил процесното наказателно постановление, като е отказал присъждане на разноски, за което е изложил съображения.

1

В срока за обжалване на постановеното по делото решение, като жалбоподателя се е уведомил върху самото решение на 20.02.2024 г., е постъпила молба от жалбоподателя и мл. адвокат А. М. с искане за допълване на решението, което е постановено и присъждане на сторените разноски в размер на 500 лв., както и се претендират още 250 лв. във връзка с депозираната молба за допълване, за което се представя пълномощно от 20.02.2024 г. и договор за правна защита и съдействие с договорена за адв. А.

М. сума в размер на 250 лв., която е заплатена в брой.

Постъпил е по делото писмен отговор в срока, който е даден от съда по чл.248, ал.2 от ГПК от процесуален представител на СО, че не са налице предпоставки за промяна на решението и се моли за оставяне на молбата без уважение.

Като взе предвид доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което намира, че се явява допустима и разгледана по същество е частично основателна, поради следното:

Съгласно посоченото в нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН: „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. Съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените в АПК случаи субсидиарно се прилагат нормите на ГПК. Уреждането на този въпрос е залегнал в чл.81 от ГПК, съгласно който във всеки акт, с който се приключва делото от съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски. В процесния случай разноски са поискани от процесуалния представител на жалбоподателя в писмена форма. Налице е устно възражение за прекомерност на същите в съдебно заседание и в нарочна молба в срока по 248, ал.2, във вр. с ал.1 от ГПК от процесуалния представител на въззиваемата страна. По делото е постановен съдебен акт, в който са изложени съображения за неуважаване на претендираните разноски.

Но са налице основания за пререшаване на казуса в тази му част, респективно допълване на решението в частта относно разноските, доколкото се установи пропуск, а именно по делото е било внесено уведомление, в едно с доказателства, сред които договор за правна защита и съдействие преди 2 съдебното заседание, в който е отразено, че жалбоподателя е заплатил на адв.

А. М. разноски в размер на 500 лв. Приложен е и списък на разноските на л.84 от делото в хода на съдебното производство, което е станало преди приключване на съдебното следствие пред въззивния съд.

В конкретния случай, съгласно посоченото в представения договор за правна защита и съдействие, е посочено, че мл. адвокат Ал. Л. Матеев има следните права: „процесуална защита и съдействие, представителство по НАХД № 11965/2023 г., СРС, 19-ти с-в, вкл. в открито съдебно заседание, вкл. да изготвя, подава, подписва, искове, жалби, молби, възражения, становища и всякакви други документи, справки в деловодството“. Реално по делото е изготвено едно писмено становище от адв. А.. М. и молбата за допълване на решението. Явяване в съдебно заседание по делото не е осъществено, както и не са изготвяни други молби, становища и т.н. Като съобрази тези факти, се стига до следния извод:

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22, във връзка с преюдициално запитване, отправено от СРС, е прието, че чл. 101, § 1 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Сочи се също така, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са 3 задължителни за всички съдилища. Ето защо следва да се направи преценка дали нормата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея е съответна на правото на ЕС.

Възнагражденията, предвидени в НЗПП, са значително в по-нисък размер от тези в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за един и същи вид работа. Несъразмерност има и при възмездяване на процесуалното представителство, осъществявано от юрисконсулт и това от адвокат, независимо че услугите са приравнени и се осъществява винаги от правоспособни юристи.

Посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да са обвързващи за съда. Те, както и приетите в НЗПП, подлежат на преценка от съда като се вземе предвид предоставената услуга, а имено съобразно вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, не на последно място и размерът на санкцията, като в процесния случай това е глоба в размер на 20 лв.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение на жалбоподателя Г. за процесуално представителство по делото от мл. адвокат Ал. Матеев в размер под минималния по наредбата. За определянето му съдът съобразява, че правната помощ е само за депозиране на писмено становище по делото, като наложената административна санкция глоба с атакуваното НП е в размер на 20 лв., както и молба за изменение на решението, при което претендирания размер от 500 лв. за производството по делото и още 250 лв. за допълнителната молба е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа. Налице е възражение от процесуален представител на наказващ орган. Следва да се има предвид, че упълномощения адв. Ал. Матеев не се е явявал в съдебно заседание. Определеното по договора за процесуална защита и съдействие хонорар, включва и всички молби, становища, възражения и т.н., поради което молбата за допълване е сред гореизброените такива. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради съдът намира, че дължимото възнаграждение на адв. А. М. за процесуално представителство по делото, включващо писмено становище и молба за 4 допълване на решение е в размер на 200 лева. Това е размерът, който наказващият орган следва да заплати на жалбоподателя по делото за една инстанция.

Поради горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.248 ГПК съдебно решение №............г. по АНД №................ г. по описа на СРС, НО, 19 състав, в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ №........, с ЕИК/БУЛСТАТ .............. за разноски по делото пред въззивен съд, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста лева) лв., които следва да заплати на П. Г. Г., с ЕГН**********, с адрес: гр.

....................

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- София град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5