Решение № 164 от 24.07.2020, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

Номер 164

24.07.2020 г.

Град Смолян

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Смолян

Първи въззивен граждански състав

На 21.07.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария А. Славчева

Зоя С. Шопова

Секретар: Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20205400500289 по описа за 2020 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 и сл. от ГПК.

С Решение № 52/11.03.2020г., постановено по гр.д.№ 585 /2019г. по описа на Девинския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВРгр.Смолян, бул. България № 67, област с адм. център гр. Смолян, представлявано от директора Николай Димов ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.М. с ЕГН *** от с. Барутин, общ. Доспат, обл. Смолян, ул. Родопи № 10 чрез пълномощника си адв. Васка Пелтекова- АК- Благоевград сумите, както с л е д в а : 528.97 лева /петстотин двадесет и осем лева и 97 ст./, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през периода 23.12.2016г. - 23.12.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от 528.97 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2019г. до окончателното им изплащане; 54.85 лева /петдесет и четири лева и 85 ст./- мораторна лихва върху главницата от 528.97 лева за периода от 26.01.2017г. до 23.12.2019 г.; 729.60 лева /седемстотин двадесет и девет лева и 60 ст./, представляваща обезщетение, равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за периода 23.12.2016г. 23.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от 729.60 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2019г. до окончателното им изплащане; 81.47 лева /осемдесет и един лева и 47 ст./ мораторна лихва върху главницата от 729.60 лева за периода от 26.01.2017г. до 23.12.2019 г., както и сумата от 500.00 лева /петстотин лева/ – разноски по делото, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 818/20.05.2020г. от Областна дирекция на МВР-Смолян, представлявана от ст.комисар Николай Митков Димов с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон. Излагат се доводи, че районният съд недопустимо е смесил понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд от една страна, а от друга е приел, че за процесния период е налице празнота в уредбата в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане по отношение приравняването на нощният труд към дневния и заплащането му като извънреден, поради което е приложима нормата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди още, че по делото не е спорно, че през процесния период ищецът е заемал длъжността младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ при Районно управление - Смолян, през което време е полагал труд на 24- часови смени по график. Сочи, че съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР в процесния случай приложение намират специалните норми на ЗМВР, регламентиращи труда и работното време - чл.187,ал.3 от ЗМВР, който регламентира полагането на нощен труд в размер на 8 часа на 24-часов период, като в случая ищецът е работил именно на 24- часови смени, от които 8 часа нощен труд. В ЗМВР (чл. 178, ал. 1,т.3 и чл. 179,ал.1) законодателят изрично е направил разграничение между полагането на извънреден труд и неговото компенсиране и полагането на нощен труд, за който се полага допълнително възнаграждение, като наред с това е делегирал на Министъра на вътрешните работи да определи условията и реда за формиране/изплащане на допълнителни възнаграждения в тези случаи. Твърди още, че положеният от ищеца нощен труд е надлежно начислен в протоколите за отчитане на работното време /между 22,00 и 06,00 часа/ и е заплатен своевременно по действалите през този период правила по реда на Наредба № 8121з592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Неправилно съдът е приел, че положения от ищеца нощен труд следва ла се преизчисли по коефициент 1,143 в дневен и да се зачете като извънреден труд. Сочи, че в случая приложение намират разпоредбите на ЗМВР и посочените горе подзаконови нормативни актове, действащи паралелно по време с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, които уреждат по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. В посочените наредби липсват норми, уреждащи увеличението на часовете нощен труд по коефициент, което е уредено от влизането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. , за разлика от предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. В чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и в чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период, което означава, че за системата на МВР 8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд, а не както е по КТ и посочената Наредба 7 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд. Със заповеди на Министъра на вътрешите работи № 8121з791/28.10.2014г. и последваща заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. е разпоредено за всеки отработен час или за част от него между 22,00часа и 6,00 часа на държавните служители да се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд по 0,25 лева. С оглед изложеното жалбоподателят твърди, че се налага извода, че противно на приетото от съда, законодателят изрично е регламентирал полагането на извънреден и полагането на нощен труд от служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, какъвто е ищецът, който ред изключва прилагането на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ, като в случая не е налице празнота в специалната уредба, която да налага прилагане по аналогия на общи разпоредби. Съдът не е съобразил решението си с чл.2,ал.3 от НСОРЗ, че тя не се прилага за служители по трудово правоотношение в държавната администрация, като тълкувайки посочената норма следва да се приеме, че тя не се прилага и по отношение на лицата по служебно правоотношение в държавната администрация. Съдът неправилно е изтълкувал и чл.9,ал.2 от същата наредба в нарушение на чл.46,ал.1 от ЗНА, като е приел, че исковата претенция за заплащане на нощния труд за процесния период, получен след преобразуване на нощните часове труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна.

Точният смисъл на чл.9,ал.2 е че нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно място, установени за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. В случая не е спорно, че нормалната продължителност на работното място, което е заемал ищецът е организиран на 24-часови смени, от които 8 часа нощен труд,съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР, което разрешение по специалния закон е различно от правилото на чл.136,ал.3,чл.140,ал.1 от КТ, което е намерило израз в чл.9,ал.2 от НСОРЗ,и чийто математически израз е коефициента 1,143-7часа нощен труд е равен на 8 часа дневен труд, което правило не намира приложение в процесния случай. Посоченото правило на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и бъде отхвърлен изцяло предявения иск като недоказан по основание и размер.Претендира за разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.Д.М.,депозиран чрез пълномощника му адв.И.Пелтекова,с който се поддържа неоснователност на въззивната жалба..

В съдебно заседание жалбоподателят Областна дирекция на МВРгр.Смолян, чрез пълномощника си юрисконсулт Екатерина Стратиева, поддържа жалбата изцяло.

Въззиваемият Р.Д.М., в писмено становище пълномощника си адв.И. Пелтекова оспорва жалбата. депозирано от

Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Не се спори между страните, а и видно от представените и приети писмени доказателства, страните са обвързани от служебно правоотношение по силата на което през процесния период и понастоящем ищецът заема длъжността младши автоконтрольор в участък Доспат, при РУ Девин, което е структурно подчинено на Областна дирекция на МВР и съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена от страните, се установява,че за процесния за процесния период лицето е с договорено основно месечно възнаграждение, както следва: От 23.12.2016г. до 31.12.2017г. - 673.00лв.; От 01.01.2018г. до 28.02.2018г. – 728.00 лв.; От 01.03.2018 г. до 31.12.2018г. - 809.00 лв. и от 01.01.2019г. до 23.12.2019 г.-890.00 лв. ОД на МВР като работодател е възприел сумирано изчисляване на работното време с тримесечен период на отчитане. Възнагражденията се изплащат на 25 число в зависимост дали е работен ден. Ако не е, същите се изплащат на първия работен ден след тази дата. 3а периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. лицето е отработило 496 нощни часове. Отработеният нощен труд за посоченият период не е превръщан в дневен. Не е прилаган коефициент на преизчисляване за посоченият период. След преизчисляването на отработените нощни часове в дневни с коефициент 1.143 съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата преизчислените часове са 567, разликата е 71 часа. Не е изплащано допълнително възнаграждение на ищеца за преизчислените часове. В резултат на преизчисляването, дължимото допълнително възнаграждение е в размер на 528.97 лева за процесния период.

Обезщетението за забава според вещото лице по първи вариант на изчисленото обезщетение за забава, считано от 26.01.2017г., месеца следващ месеца на дължимото плащане до 23.12.2019г. е 51.75 лева. и по втори вариант на изчисленото обезщетение за забава, считано от 01 число, следващ месеца на дължимото плащане е 54.85 лева. Размера на полагаемата се безплатна храна на основание Наредба № 8121з-904/30.07.2015г. на ден на ищеца при работа на 12 часови смени е 3.60 лева, при 8 часови смени е 2.40 лева. Съгласно предоставените документи от ответника за периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г., левовата равностойност на полагащата му се безплатна храна по цитираната наредба е в размер на 729.60 лева. На ищеца не е предоставяна безплатна храна в натура, не е изплащана и левовата равностойност от 729.60 лева. Дължимата мораторна лихва за забава върху сумата от 729.60 лева по първи вариант – за периода от 26.01.2017г. до 23.12.2019г. е в размер на 77.42 лева и по втори вариант за периода от 01 число на месеца, следващ дължимото плащане е в размер на 81.47 лева.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд направи следните правни изводи:

Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред ДРС по реда на чл.178,ал.3,т.1 във р. с чл.187 от ЗМВР са за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд през периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба,както и обезщетение за левовата равностойност на дължимата безплатна храна и акцесорния иск за забава.

В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за стуктурата и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане.