Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5525 от 30.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9782/2023
Вид
Решение № 5525
Подписан
30.08.2025
В сила
30.08.2025
Състав
Петър Любомиров Сантиров, ГЕОРГИ СТОЕВ, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1, пр. I · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110-120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110-120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110-120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110-120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110-120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110-120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110-120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110-120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110-120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110-120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110-120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 177 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5525 гр. София, 30.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100509782 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6082/19.04.2023 г., постановено по гр.д. № 63609/21 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав, е отхвърлен предявения от И. Б. З., ЕГН **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено, че е погасена по давност възможността до бъдат събрани по принудителен ред сумата от 1391,80 лева, за която е бил издаден изпълнителен лист от 05.01.2021 г. въз основа на подлежащо на изпълнение Решение № 7487/13.10.2016 г. по гр. д. № 6369/2016 г. по описа на СГС, III – б въззивен състав, постановено във връзка с Решение № II-123-153/26.02.2016 г. по гр. д. № 56844/2011 г. по описа на СРС, 123-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20218560400441 на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 в КЧСИ и с район на действие СГС. Първоинстанционният съд с е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в 1 първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.

Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 05.01.2021 г. по гр.д. 56844/2011 г.г. по описа на СРС, 123 състав, като за събирането на вземанията по изпълнителния лист са образувани изпълнително дело № 20218560400441 на ЧСИ Б.Б., рег.

№ 856 в КЧСИ и с район на действие СГС.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията, обективирани в изпълнителен лист от 05.01.2021 г. по гр.д. 56844/2011 г.г. по описа на СРС, 123 състав.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на чл. 110-120 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че давността за установеното със СПН притезание е започнала да тече с влизане в сила на Решение № 7487/13.10.2016 г. по гр. д. № 6369/2016 г. по описа на СГС, III – б въззивен състав, постановено във връзка с Решение № II-123-153/26.02.2016 г. по гр. д. № 56844/2011 г. по описа на СРС, 123-ти. Тъй като е налице разрешен правен спор за съществуване на вземането - намира приложение разпоредбата 2 на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - срокът на новата давност е всякога пет години.

Според даденото в ППВС № 3/1980 год. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., на ВКС, ОСГТК е дадено противоположно разрешение като е прието, че в хода на висящо изпълнителното производство погасителната давност за вземането се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. С решение № 170 от 17.09.2018 год. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 год., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 год., IV ГО, е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 год. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т.

10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това. Това становище се потвърди с Тълкувателно решение № 3/2023 г. по тълк.д. 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Въз основа на изложеното и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесното съдебно решение по отношение на длъжника е започнала да тече нова петгодишна давност за всички вземания. Искане на взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ срещу патримониума на длъжника прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител е предприел действия във връзка с реализацията му - Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, поради което давността се счита за прекъсната с молбата от 18.02.2021 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. От последното валидно предприето изпълнително действие – 23.03.2021 г. г., г. (запор на трудовото възнаграждение на длъжника) до подаването на исковата молба - 08.11.2021 г., не е изтекъл предвидения в нормата ал. 2, чл. 177 ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което искът следва да бъде изцяло отхвърлен.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на съдебни разноски има въззиваемата страна в размер на 100 лева –юрк. възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6082/19.04.2023 г., постановено по гр.д. № 63609/21 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. Б. З., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 100 лева, представляваща сторените съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно, арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4