Решение № 35 от 31.10.2022, Районен съд - Трън

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Трън, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221740100087 по описа за 2022 година

Районен съд – Трън е сезиран с искове, предявени от Р. С. Х. , ЕГН **********, с адрес: ., **************** чрез процесуалния си представител адв.И. М. - АК – Перник срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46 . Исковата претенция /изменена по реда на чл.214 от ГПК/ е за присъждане на сумата от 1042.6 6 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен от него труд през нощните часове за три години назад от завеждане на исковата молба /25.05.2019г. до 18.04.2022г./, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото.

Съдът намира, че е сезиран обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 262 вр. с чл.261 вр. с чл.247 от КТ, вр. с чл.178 ал.1 т.3, вр. с чл.187 ал.4 вр. с ал.1 от ЗМВР, вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е бивш служител в структурата на МВР, в частност Гранично полицейско управление - Т. към Регионална дирекция „Гранична полиция- Д, при Главна дирекция „Гранична полиция" - МВР от 01.06.1990г. до 18.04.2022г. Сьгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ като такъв бил със статут на държавен служител. През периода 2019г.-2022г. полагал труд на длъжност: ********* на отделение в група «Охрана на държавната граница» в Гранично полицейско управление - Т. към Регионална дирекция „Гранична полиция - Д,. Същото е на структурно подчинение към Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ в МВР.

Предвид непрекъсваемия работен процес, ищецът полагал труд на смени - 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от Началника на районното управление график. За периода 01.09.2016г. до 01.09.2019г. полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното време. В периода от 01.09.2016г. до 31.12.2016г. работното време е 1 изчислявано сумарно по месеци, а от 01.01.2017г. и понастоящем на тримесечие.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МБР се състои от основно и допълнителни. В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща и такова за извънреден труд, а също и за нощен - чл.179, ал.1, пр.2 от с. з.

Понятието „нощен труд" намира своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който: ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа; ал.2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. Следователно коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът - с негова заповед, в случая - заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 год. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 год. Съгласно чл.187, ал. 1 и ал.3 от ЗМВР, за работещите на 8, 12 или 24-часови смени работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при полагане на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като в този промеждутък работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. За служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.5 и ал.б от цитираната разпоредба.

Според ал.9 на чл.187 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период 15.11.2016 год. - 30.05.2019 год. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., Наредба № 8121з-776 от 29. 07.2016 год. и Наредба № 81213-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, издадени от министъра на вътрешните работи. В чл.3, ал.3 от първите три наредби и чл.1, т.1 от Наредбата от 2018г. е предвидена възможността за полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. С първата от тях (чл.31, ал.2) изрично е уредена редукцията на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За целта общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент 0.143. Тази наредба е отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015 год. Тя пък е отменена с решение по адм. дело № 5450/2016 год. на ВАС, в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата наредба - на 02.08.2016 год., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен. В трите последващи наредби - от 2015 год., 2016 год. и от 2018г., липсва уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен. Липсата й следва да се преодолее посредством аналогично приложение на друг, уреждащ сходна материя - чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се 2 превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, усгановени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. С чл.140, ал 140 ал.1 от КТ, отново приложим аналогично, е определена нормална продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица - до 35 часа или до 7 часа за нощ. Т.е. коефициентът за преизчисляване на нощния труд в дневен възлиза на 1.143, като частно на нормалната продължителност за дневния труд от 8 часа (вкл. и според чл.187, ал.1отЗМВР) и тази за нощния от 7 часа. За положения нощен труд работещите се компенсират по две направления - посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, с последващо съобразяване продължителността на работния ден. Затова ако последната е надвишена, разликата (надвишението) ще се яви извънреден труд, който следва да бъде компенсиран/заплатен.

За периода 25.05.2019г.-18.04.2022г. ищецът е положил общо 1704 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1948 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 244 часа, които следва да му бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час, следва да бъде компенсиран по 6.6 лв„ т.е. задължението на ответника за целия период възлиза на 1610,00 лв.

Впоследствие е направено изменение на исковата претенция за сумата 1042.66 лева за отработени 704 часа нощен труд, който приравнен в дневен такъв е 805 часа.

Като основанието е не първоначалното за обезщетение за положен извънреден труд както е развито в исковата молба, а за допълнително възнаграждение за положен от него труд през нощните часове за времето от 22.00ч. до 06.00ч. за процесния период.

Равняващ се на 101 часа или главница в размер на 858,04 лева за периода от 25.05.2019г. до 10.07.2020г. , както и лихва в размер на 184,62 лева за същия период.

Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването на съобщението по установените в ГПК способи е депозирал отговор. В него оспорва изцяло предявените срещу Главна дирекция „Гранична полиция" - МВР искове като недоказани, както по основание, така и по размер. Неоснователни са претенциите за осъждане на ГДГП-МВР да заплати на ищеца сумата от 1610 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за периода 25.05.2019 г. - 18.04.2022 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент „1,143", ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 180 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 25.05.2019 г. - 18.04.2022 г., считано от 01.06.2019 г.

За процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 или 24часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. От 07.07.2020 г. са обнародвани и са влезли в сила изменения и допълнения в ЗМВР, едната от които е в чл. 187, като е създадена нова ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.), в която изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на 3 дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Съответно, в чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. (отм.) също е налице изменение на текста, като отново изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. Предвид изложеното, счита, че исковата претенция за периода 07.07.2020 г. - 30.04.2022 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Що се отнася до исковата претенция за периода 25.05.2019 г. - 06.07.2020 г., счита, че е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като се мотивират със следното:

При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в действащата до 07.07.2020 г. редакция на текста) редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода до 02.08.2016 г., тъй като действащата към този момент наредба е била отменена, а Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отм.) е влязла в сила на 02.08.2016 г. Съгласно чл.

31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 2014 г. (отм.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

За процесния период, редът е регламентиран със следните наредби:

1. Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи (в сила от 02.08.2016 г., Обн. ДВ. бр.60 от 02.08.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 99 от 13.12.2016 г., отм. ДВ. бр.З от 10.01.2020 г., отм. ДВ. бр.4 от 14.01.2020 г.);