Решение № 158 от 25.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. София , 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20201000503159 по описа за 2020 година при участието на секретар Ирена Милкова, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по: въззивна жалба от „Бул инс“ АД, ответник в първоинстанционното производство срещу решение 2081 от 16.03.2020 г. на Софийски градски съд по гр.д. 2832/2018 г., I гражданско отделение, 3 състав в частта, в която в полза на Н. С. Н. на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ е присъдено обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП от 04.05.2017 г. в размер на 100 000 лева насрещна въззивна жалба срещу решението от ищеца Н. С. Н. в частта, в която искът за имуществени вреди от същото ПТП в размер на 251,54 лева е отхвърлен.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се поддържа неправилност.

Според въззивния жалбоподател е установено наличие на принос на пострадалия поради непоставен предпазен колан, а присъденото обезщетение е завишено.

В насрещната въззивна жалба се поддържа, че искът за имуществени вреди не е оспорен от ответника, а основанието и размерът на иска се потвърждават от заключението на СМЕ, като по тези съображения искът следва да се уважи.

Подаден е отговор на въззивната жалба от страна на ищеца. Жалбите са подадени в срок и са допустими. Не са направени доказателствени искания от страните и от настоящата инстанция не са събирани доказателства. В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат жалбите и искат произнасяне съответно с тях.

1

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на валидна застрахователна полица към деня на пътния инцидент, издадена от ответното застрахователно дружество за гражданската отговорност на автомобилистите относно водача на автомобила, в който се е возил ищецът. Страните не спорят, че на 04.05.2017 г. около 22 часа в гр. София на главен път Е87, клас I-9 в посока от Бургас към Варна Н. М. Я. управлявал л.а. „Алфа Ромео“ и в района на км 218 при навлизане в кривата на десен по посоката на движение завой загубил контрол над автомобила, автомобилът се отклонил и ударил в дясната мантинела, след което навлязъл в лентата за насрещно движение и последвал сблъсък с движещия се в нея л.а.

Фиат Брава. Не се спори, че ищецът е бил пътник в л.а. „Алфа Ромео“ и в резултат на инцидента е получил телесни увреждания, откаран е по спешност в болница и е претърпял операция.

Във въззивната жалба не се оспорва механизмът на пътния инцидент, както и причината за него – загубата на контрол от страна на застрахования при ответника водач, възприети от първата инстанция. Решението е обжалвано в цялост в осъдителната му част, но са поддържат оплаквания за несправедливо обезщетение и наличие на принос. Ето защо е спорно допринесъл ли е ищецът за настъпване на вредите и в какъв обем. Спорно е и какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди и дължи ли се обезщетение за имуществени вреди.

По повод бланкетното обжалване на решението в осъдителната част въззивният съд приема, че не са нарушени императивни материално-правни норми с приетото от СГС, че е налице деликт: противоправно поведение на водача на л.а. „Алфа Ромео“, който е управлявал със скорост, която не му е позволявала да контролира постоянно МПС, настъпили за ищеца вреди и причинна връзка между двете. Презумпцията за вина не е оборена.

По справедливия размер на обезщетението съдът намира следното. От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответна на приетите медицинските документи, се установява, че в резултат на катастрофата ищецът е получил следните травматични увреждания: множество охлузвания по тялото и лицето, контузия на левия бял дроб (заднобазално), - разкъсване на левия бъбрек (в долния полюс). Множеството охлузвания по тялото и лицето на ищеца представляват разстройство на здравето неопасно за живота.

Контузията на белия дроб е разстройство на здравето временно опасно за живота, а травматичното разкъсване на левия бъбрек е довело до неговото отстраняване. За период от около три месеца Н.Н. е търпял болки и страдания, като за първия месец те са били с интензивен характер. Това е и времето за отшумяване на последиците при правилно протекъл оздравителен процес.

На 05.05.17 г. е предприета оперативна интервенция, при която е отстранен левият 2 бъбрек. Проведено е медикаментозно лечение с антибиотици (Терцеф, Метронидазол), обезболяващи (Дексофен, Метамизол), вливания на солеви и глюкозни разтвори, антикоагулант (фраксипарин). Ищецът е изписан на 15.05.2017 г. и му е предписана терапия.

Бъбрекът е анатомичен орган в човешкото тяло, предназначен да филтрира кръвта и да отделя токсичните вещества под формата на урина. Бъбреците са централният чифтен орган на отделителната система, чиято основна роля е да изхвърля навън под формата на урина отпадните продуктите от обмяната на веществата. Бъбреците регулират водния и електролитния баланс на организма. Имат важно участие в регулацията на извънклетъчния обмен и на артериалното налягане. След отстраняване на единия бъбрек, при правилно функциониране на другия - липса на патологични увреждания, той поема изцяло функциите, а пълното възстановяване продължава от 2 месеца до около 1,5 години, като до този момент вторият бъбрек се адаптира към натоварването. Не се налага основна промяна в хранителния режим при наличието на нормално функциониращ бъбрек, но е уместно да се спазват някои правила като например да се наблюдава обемът на пиенето на течности, да се намали употребата на сол и подправки до не повече от 5 грама на ден.

Според разпитаните свидетели М. Д. Д. и Н. П. Ч. състоянието на ищеца било много тежко, около месец е бил в болница, след това се е възстановявал вкъщи още шест месеца.

През това време не е можел да се обслужва сам и за него се е грижела майка му. След излизане от болницата още четири месеца редовно е ходел на прегледи и изследвания.

Според св. Д. целият възстановителен период е продължил около година, а според св. Ч. – четири месеца. Ищецът бил абитуриент по време на инцидента и пропуснал бала си, а на матурите отишъл с майка си като придружител. Понастоящем въпреки че може да се обслужва сам, все още има оплаквания в лявата част на тялото, където е премахнат бъбрекът. След катастрофата в продължение на шест месеца се е затворил в себе си, променил се и е станал е раздразнителен, изпитвал страх от возене в автомобил. Приемал много обезболяващи. На следващото лято след инцидента вече работел.

Съдът кредитира свидетелските показания, които са в синхрон с приетото заключение на СМЕ и медицинските документи, като приема, че възстановителният период е бил четири месеца, през който е имал нужда и от чужда помощ, а в продължение на шест месеца е имало психически последици, изразяващи се в избягване на социалните контакти и страх от возене в автомобил.

От значение за определяне на обезщетението са установените увреждания, едно от които е с опасност за живота, а другото е довело до невъзвратима загуба на орган. Следва да се съобрази десетдневен болничен престой, извършената медицинска интервенция, период от три-четири месеца, в които е имало интензивни болки, посещавал е болница и е имал нужда от чужда помощ. На обезщетение подлежат и обичайните за такива стресогенни събития психически последици – страх и избягване на социалните контакти за около шест месеца. От значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 04.05.2017 г., когато е настъпило произшествието. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи. По повод определянето на обезщетение по справедливост са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с 3

ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр. Като съобрази всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост и въз основа на анализа и съвкупната им оценка паричният еквивалент на вредите е в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева. /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ ТО, решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. І ТО, Решение № 128 от 01.08.2017 г. по т. д. № 231 / 2016 г. на ВКС, ІІ ТО и мн. др/. Като се отчетат всички тези фактори, частично основателни се явяват оплакванията на застрахователя за завишен размер на обезщетението от 100 000 лева. За да намали обезщетението, определено от СГС, въззивният съд съобразява, че ищецът се е възстановил и година след инцидента е започнал работа, че няма данни за усложнения в други системи и органи в резултат на оставането без един бъбрек, както и възможността за поемане на функциите му от другия бъбрек. Определяне под този размер обаче не би било справедливо предвид загубата на орган.

По повод решението в частта относно обезщетението за имуществени вреди въззивният съд намира следното. Искът е доказан по основание поради наличието на деликт съобразно приетото по-горе. Застрахователното дружество отговаря за имуществените и неимуществените вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Според заключението на СМЕ при изписването от лечебното заведение на ищеца е назначена терапия за дома и, видно от приложените по делото рецепти и фискални бонове, са закупувани медикаменти (уроантисептици, обезболяващи, медицински изделия) във връзка с лечението. При преглед на приложените фискални бонове съдът установява, че те удостоверяват закупуването на лекарствените продукти Зинат, Азитрокс, Ципрофклоксацин, игли, спринцовки, компреси, марли, глюкоза, заплатени такси за лаборатория, които са все във връзка с предписаната медикаментозна терапия и нуждата от превръзка на раната. Ето защо, искът за имуществени вреди е основателен и решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част.

По повод спорния въпрос за наличието на принос на пострадалия поради непоставен предпазен колан съдът излага следните съображения. Според вещото лице по СМЕ травматичната контузия и разкъсване на левия бъбрек при ищеца се дължи на удар е или върху твърд тъп предмет е голяма кинетична енергия в лявата лумбална (поясна) област на тялото и добре отговаря да е получена от вътрешното оборудване на автомобила. Ищецът се е возил на задната седалка в ляво (зад шофьора). На задната седалка са били общо трима души, описаните деформации по автомобила, в тази част са: „....левият праг е деформиран от ляво надясно в частта си на задна лява врата, задната лява врата е със счупено задно стъкло, е деформация от ляво на дясно по цялата си площ...с дълбочина 25 см., задният ляв калник е деформиран от ляво на дясно, като посоката на хлътването му на дясно е 10 см...”.

Що се отнася до поставянето на колана, коланът за пътника, возещ се на задна лява седалка е 4 двуточков и ефективен при челен удар. В случая ударът е бил страничен, което значително намалява ефективността му, а още повече, при наличие на 3 лица, возещи се на задната седалка и хлътване навътре на задната врата от 25 см:, той не би предпазил тялото на пострадалия. Не може да се отговори със сигурност дали ищецът е бил е поставен предпазен колан. Според вещото лице по АТЕ ефективността на коланите е намалена предвид сумарната скорост на двата сблъскали се автомобила от 95 км/ч, както и предвид страничнокосия удар. Какви увреждания би получил пътник на задна лява седалка при хлътналата навътре каросерия точно в тази част не може да посочи.