Решение № 2033 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2033 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110215578 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. Л. И., ЕГН **********, подадена чрез адвокат М. Д., против Наказателно постановление (НП) №25-4332023536/18.09.2025 г., издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, с еврова равностойност от 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, за нарушение на чл. 117 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното физическо лице, което със срочно подадена жалба го атакува с искане то да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. С депозираната жалба се оспорват фактическите констатации, изложени в обжалваното наказателно постановление. Поддържа се, че от събрания доказателствен материал не се установява, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, вменено в негова отговорност. Навежда се, че не са били събрани и доказателства, посредством които несъмнено да бъде установено мястото на извършване на твърдяното нарушение. Твърди се, че отразеното в атакувания акт не намирало подкрепа в събрания доказателствен материал. Изтъква се, че били допуснати неясноти и несъответствия, които препятствали възможността на жалбоподателя да организира защитата си.

Обръща се внимание на това, че доказателствената тежест тежала върху административнонаказващия орган, а не върху лицето, чиято административнонаказателна отговорност е била ангажирана. По изложените съображения се иска атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

1

В съдебно заседание жалбоподателят К. Л. И., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призован, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки, изготвени от главен юрисконсулт С. К., упълномощена от административнонаказващия орган, с които се иска процесната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, недоказана от фактическа и правна страна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. С писмените бележки се изтъква, че в хода на административнонаказателното производство не било установено нарушение на законоустановените норми и процедури. Навежда се, че административнонаказващият орган се бил съобразил със сроковете и с разпоредбите на ЗДВП и бил приложил правилно закона. Излага се, че фактическите констатации, изложени в наказателното постановление, кореспондирали с установеното от фактическа страна. Посочва се, че административнонаказващият орган бил спазил законоустановените срокове, като издал процесното НП след изтичане на 7-дневния срок от съставяне на акта за установяване на административно нарушение, но преди изтичане на 6месечния давностен срок. Акцентира се върху това, че актът за установяване на административно нарушение отговарял на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на наказателното постановление били спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Сочи се, нарушението било детайлно описано и правилно квалифицирано. Поддържа се, че описанието на нарушението, дадено в обжалваното НП, било достатъчно детайлно, при което жалбоподателят бил поставен във възможност да разбере вмененото в негова отговорност административно нарушение и да организира защитата си. Излага се, че липсата на описание или неточно посочено обстоятелство, свързано с извършеното нарушение, но непредставляващо елемент от неговото изпълнително деяние, не водело до незаконосъобразност на наказателното постановление. Навежда се, че наказателното постановление било издадено от длъжностно лице, притежаващо необходимата за това компетентност.

Поддържа се, че от събрания доказателствен материал категорично се установявало, че били осъществени обективната и субективната страна от състава на административното нарушение, вменено в отговорност на жалбоподателя. В подкрепа на извода за доказаност на административното нарушение се посочва тълкувателно решение на Върховния съд на Република България. Посочва се също, че наложеното на жалбоподателя административно наказание било правилно индивидуализирано. По изложените съображения се иска процесната жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, необоснована и недоказана от фактическа и правна страна, а обжалваното с нея наказателно постановление да бъде потвърдено.

Претендира се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят К. Л. И., ЕГН **********, е правоспособен водач с придобити категории „М“ и „В“, като на 02.07.2024 г. му било издадено свидетелство за управление на МПС (СУМПС) с №286540853, валидно до 02.07.2034 г.

Към 16.06.2025 г. жалбоподателят К. И. работел като *** за ресторант от веригата ресторанти „***“. На същата дата, в изпълнение на работните си задължения, жалбоподателят И. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, без рег. номер, тъмен на цвят, посредством който доставял поръчки, направени от клиенти на веригата ресторанти „***“.

2

На гореспомената дата малолетният В. К. А. управлявал велосипед в районна на кв. „***“, гр. София.

Шофирайки лекия автомобил марка „***“, модел „***“, около 18:20 часа на 16.06.2025 г. жалбоподателят И. достигнал до кръстовището, образувано от бул. „Братя Бъкстон“ и ул. „Казбек“, при което предприел извършването на маневра завой, за да продължи своето движение по ул.

„Казбек“, като по същото време, управлявайки велосипед, малолетният А. предприел пресичането на платното за движение на ул. „Казбек“. В този момент управляваният от жалбоподателя И. лек автомобил се движел със скорост, несъобразена с присъствието на малолетното дете на платното за движение, като жалбоподателят не снижил скоростта на движение на управляваното от него МПС, нито предприел извършването на аварийно спиране, при което траекторията на движение на управляваното от жалбоподателя МПС и детето се пресекли, при което настъпило ПТП с предната част на пътното превозно средство и тялото на малолетния, който в резултат на възникналите кинетични и инерционни сили се приплъзнал по предната част на автомобила и паднал на платното за движение. В резултат на настъпилото произшествие на малолетния били причинени охлузвания в областта на неговия корем и наранявания по лакътя на неговата лява ръка.

След настъпилото ПТП, жалбоподателят И. слязъл от управлявания от него лек автомобил, за да провери дали малолетният е добре, при което детето забелязало както това, че водачът на превозното средство бил облечен с тениска на веригата ресторанти „***“, така и това, че на предната седалка на управляваното от него МПС водачът превозвал торби, брандирани с „***“.

След като се уверил, че малолетният не е тежко пострадал, жалбоподателят И. напуснал мястото, на което настъпило произшествието.

На същата дата, около 20:00 часа, малолетният А. се прибрал в дома си, където разказал на неговата майка – К. В. И., за настъпилото пътнотранспортно произшествие. И. възприела нараняванията по тялото на нейния син, причинени му в резултат на настъпилото ПТП. Възприетите от нея наранявания предизвикали у К. И. притеснения, поради което тя и В. А. посетили УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ЕАД, където детето било прегледано от лекари, които не констатирали сериозни наранявания на малолетния. За извършените прегледи били издадени лист за преглед на пациент в КДБ/СО №136917 и лист за преглед на пациент в КДБ/СО №1373389.

По повод заявление, подадено от майката на малолетния А., била образувана полицейска преписка с вх. №230000-10182/2025 г. по описа на 06 РУ-СДВР и била започната проверка. Била образувана и прокурорска преписка №35074/2025 г. по описа на СРП. В хода на проверката полицейски служители посетили ресторант от веригата „***“, намиращ се на най-близко разстояние от мястото на настъпване на процесното ПТП, при което при разговор с лицето, отговорно за доставките на поръчки на клиентите на „***“, полицейските служители научили, че на 16.06.2025 г., около 18:20 часа, лекият автомобил марка „***“, марка „***“, без рег. номер, тъмен на цвят, бил управляван от жалбоподателя И.. При проверката били снети сведения от В. К.

А. и К. В. И..

С Постановление от 28.08.2025 г. прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство на основание чл. 213, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. След като преценил, че от приложените по преписката медицински документи се установявало, че причинените на малолетния А. травматични увреждания имали характера на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, представителят на държавното обвинение приел, че не били налице данни за извършено престъпление от общ характер. В постановлението за отказ да бъде образувано досъдебно производство прокурорът при СРП отбелязал, че осъщественото деяние можело да покрива признаците на състав на административно нарушение по ЗДвП. В 3 диспозитивната част на постановление прокурорът при СРП постановил препис от издадения от него акт, ведно с материалите по прокурорската преписка, да бъдат изпратени на началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР с оглед извършването на преценка за ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И..

На 18.09.2025 г. Г. В. Б., заемаща длъжност началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, издала обжалваното наказателно постановление, с което, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, наложила на жалбоподателя И. административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева, с еврова равностойност от 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, за нарушение на чл. 117 от ЗДвП.

На 09.10.2025 г. обжалваното постановление било връчено на жалбоподателя И., който го атакувал с процесната жалба, която била подадена на 14.10.2025 г. чрез „Български пощи“.

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: справка картон на водача, Заповед №8121К-12047/12.09.2024 г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., заявление от 18.06.2025 г. на К. В. И., сведение от 18.06.2025 г. на К. В. И., лист за преглед на пациент в КДБ/СО №136917, лист за преглед на пациент в КДБ/СО №1373389, сведение от 07.07.2025 г. на В. К. А., докладна записка до за началника на 06 РУ-СДВР, Наказателно постановлние №25-4332023536/18.09.2025 г., Постановление от 28.08.2025 г. на прокурор при СРП за отказ да бъде образувано досъдебно производство.

При изграждането на изводите си относно релевантната фактическа обстановка настоящият съдебен състав възприе с доверие гореизброените писмени доказателства, които оцени като детайлни и кореспондиращи помежду си. От тези писмени доказателствени материали се установява безспорно реализирането на пътнотранспортно произшествие, мястото на неговото настъпване, както и това, че към момента на неговото настъпване лекият автомобил марка „***“, модел „***“, без рег. номер, тъмен на цвят, е бил управляван от жалбоподателя И., като последния, движейки се с несъобразена скорост и ненамалявайки скоростта на движение на управляваното от него МПС и непредприемайки аварийно спиране при наличието на дете, реализирал ПТП с малолетния В. А., който към момента на произшествието управлявал велосипед по ул. „Казбек“. След анализа на приобщените по делото писмени доказателствени материали, съдът прецени, че са събрани достатъчно доказателства, от които се налага категоричен извод, че при настъпването на процесното ПТП именно жалбоподателят И. е управлявал лекият автомобил марка „***“, модел „***“, без рег. номер, тъмен на цвят. По тези съображения настоящият съдебен състав възприема като неоснователни релевираните с жалбата възражения, касаещи това, че не се доказвало, че именно жалбоподателят И. е извършил административното нарушение, предмет на настоящото административнонаказателно производство.