Решение № 481 от 22.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Пазарджик, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20225200100083 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД от Т. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Д., община П., ул. ***, чрез адв. М. Т. от АК - Пазарджик, със ссъдебен адрес: гр. П., ул.

***, срещу И. И. П., ЕГН **********, с адрес: с. Р., община П., област П., ул. ***, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, настъпили в резултат на причинена на 31.12.2018 г. средна телесна повреда, за което ответникът е признат за виновен съгласно одобрено споразумение по НОХД № 199/2020 г. на РС - Пещера, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Ищецът основава предявения иск на следните фактически твърдения:

На 31.12.2018 г., около 14:00 часа, в района на к. к. ***, землището на гр. Б., област П., ответникът И. П. хвърля запалената от него пиратка в лицето на Т. Д., която гръмва пред *** на ищеца. Вследствие на това ищецът получава ***, *** и други увреждания, подробно описани. Твърди се, че с Присъда № 9 от 19.06.2020 г. по НОХД № 186/2019 г. на РС - Пещера ответникът П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК - причиняване на средна телесна повреда.

След обжалване на присъдата било образувано ново НОХД № 199/2020 г. на РС Пещера, по което е одобрено споразумение, с което ответникът е признат за виновен в това, че на 31.12.2018 г., в района на к. к. ***, землището на гр. Б., област П., умишлено причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в ***, *** ***.

1

Споразумението е влязло в сила на 10.12.2020 г. Описва се престоят на ищеца в МБАЛ Пазарджик АД от 02.01.2019 г. до 04.01.2019 г. и в Клиника по очни болести към МБАЛ Свети Георги - гр. Пловдив от 04.01.2019 г. до 11.01.2019 г. Претърпените увреждания са повлияли и психически на ищеца, като се твърди, че състоянието му е депресивно, като е налице посттравматично разстройство. Моли се за уважаване на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И. И. П. е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв. Б. Д. от АК - Пазарджик. Оспорва иска изцяло по основание и размер. Излага, че страните по спора са се срещнали в общи съседни компании в к. к.

***, празнувайки новата 2019 г. Твърди се, че от двете компании били хвърляни фойерверки и пиратки. Поддържа се, че ищецът бил улучен от запалена пиратка отстрани по лявото око в момента, в който излизал от вратата навън и само секунда преди това мястото, на което се озовал, било празно. Твърди се, че не било ясно дали пиратката, улучила ищеца, е хвърлена от ответника или от някой друг. Факт е обаче, че ищецът заявил, че ответникът я е хвърлил. След инцидента клепачът на *** му се подул, а негови приятели го откарали до болницата. В един момент ищецът се върнал и продължил да празнува. Обяснил, че само са промили *** му. На следващия ден ищецът, явно посъветван от своите близки, потърсил по-обстоен преглед на травмите.

Твърди се, че първоинстанционната присъда е била отменена от ОС - Пазарджик и делото върнато за ново разглеждане. Ответникът излага, че си е намерил работа в А., поради което взел решение да се признае за виновен при новото разглеждане на делото, въпреки че не се счита за такъв - не желаел да продължи живота си в очакване на присъда. Не се чувства виновен, но тогава е взел това решение, за да бъде отменена забраната да напуска страната и да замине за А. да работи. Никой не е хвърлял запалена пиратка по ищеца, а по стечение на обстоятелствата той е излезъл от вратата в момента, в който пиратката летяла нататък. Заявява, че ищецът му е поискал 2 000 лева, за да бъдат изчистени сметките помежду им, впоследствие 30 000 лева, а сега 50 000 лева. Излага съображения оносно търпяните от ищеца неимуществени вреди, анализирайки представените епикризи, като приема, че е нормално от удара и притворената клепка ищецът да е имал дразнене и намалено зрение в лявото око, но не това е довело впоследствие до трайно отслабено зрение с това око. Счита иска за неоснователен по размер, като моли да бъде отхвърлен изцяло, а алтернативно да бъде уважен за по-малък размер.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху обезщетението представлява последица от евентуалното уважаване на 2 иска за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва (в този смисъл е и съдебната практика – Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.).

Съдът приема от фактическа страна следното:

От приетите по делото наказателни дела се установява, че с Присъда № 9 от 19.06.2020 г. по НОХД № 186/2019 г. на РС - Пещера ответникът И. И. П. е признат за виновен в това, че на 31.12.2018 г., в района на к. к. ***, землището на гр. Б., област П., умишлено причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в ***, *** *** престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Присъдата е отменена с Решение от 02.11.2020 г. по ВНОХД № 378/2020 г. на ОС - Пазарджик поради неспазване на тайното съвещание /ненапускане на съдебния секретар на залата, където се е провело тайното съвещание на съдията и съдебните заседатели преди постановяване на съдебния акт/ и делото е върнато за ново разглеждане.

С одобрено по чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение от 10.12.2020 г. по новообразуваното след връщането НОХД № 199/2020 г. на РС - Пещера ответникът И.

И. П. се признава за виновен в това, че на 31.12.2018 г., в района на к. к. ***, землището на гр. Б., област П., умишлено причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в ***, *** *** - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят С. Т. Г. дава показания, че познава ищеца от свои познати и ответника по делото, който му е приятел. Твърди, че е виждал ищеца лятото на 2019 г. да работи като *** до с. М. К..

Свидетелят В. Х. В. дава показания, че е виждал ищеца лятото на 2019 г. като *** на Луда Яна, като с ответника се зачудили как човек, който има проблеми с *** влиза в хлорирана вода.

От постъпили документи от ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик се установява, че ищецът е работил като *** в периода 04.08.2020 г. до 02.03.2021 г., а от 16.04.2019 г. до 19.11.2019 г. е бил на длъжност ***.

Ищецът е дал обяснение по делото на основание чл. 176 от ГПК, като е заявил, че след инцидента е служил в *** (****) от 08.03.2021 г. до септември 2021 г. Тъй като не е преминал медицинска комисия за назначаване на длъжност ***, от септември 2021 г. не е на работа. Уточнява, че е бил годен за военна служба, но не и *** поради травмата в ***. Преди да го приемат на служба е преминал физически и психически прегледи, вкл. и преглед на ***.

Изложените от ищеца данни за постъпването му в **** на 08.03.2021 г. и 3 отчисляването му на 25.09.2021 г. се потвърждава и от постъпили по чл. 192 от ГПК документи от ****, видно от които същият е приет за годен за военна служба/служба в доброволния резерв.

Приети са по делото епикризи от МБАЛ Пазарджик ЕАД - Очно отделение, видно от които ищецът е бил хоспитализиран в периода 02.01.2019 г. до 04.01.2019 г., след което насочен към УМБАЛ Свети Георги ЕАД - гр. Пловдив за продължаване на лечението, където също е хоспитализиран за времето от 04.01.2019 г. до 11.01.2019 г.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице офталмолог д-р И. Ц. по допуснатата съдебномедицинска експертиза, приета от съда за пълна, обоснована и компетентно изготвена се установява следното:

След получаване на травмата на лявото око, на 31.12.2018 г. следобяд, ищецът е бил прегледан в УМБАЛ Св. Георги ЕАД - гр. Пловдив, но е отказал хоспитализация, поради което му е била предписана медикаментозна терапия с кръвоспиращи и противовъзпалителни лекарства. Зрението към този момент е било до степен да се забелязва движението на ръка пред ***. Доколкото *** е било предпазвано от затворените от отока клепачи, ищецът е изпитвал умерена болка, а не непоносима такава, така както се е случило през следващите дни, когато отокът на клепачите е започнал да намалява и линеарният дефект на роговицата е започнал да дразни. На първия работен ден след инцидента - 02.01.2019 г., ищецът е бил прегледан и хоспитализиран в МБАЛ Пазарджик ЕАД, като на 04.01.2019 г. е пренасочен към УМБАЛ Св. Георги ЕАД - Пловдив за продължаване на лечението. Диагнозата е определена на: Разкъсана рана на *** без пролабирани или загуба на вътреочни тъкани. Същата вечер ищецът е бил опериран, като под пълна анестезия раната на роговицата (позиционирана като между 2 и 4 часа) е зашита с два конеца, които са „погребани“ и няма да бъдат сваляни впоследствие. До 11.01.2019 г. в болничното заведение му е проведена продължителна антибиотична, противовъзпалителна, резорбтивна и отбъбваща терапия, вследствие на която отокът на клепачите отзвучава, макар че той не е единствената причина за намаляване на зрението - има кръв в предна камера, която е размесена и това допринася за ниското зрение. Вследствие на терапиите, кръвта се утаява, резорбира (разнася) и зрението се подобрява. Отока в ретината също намалява. След изписването на ищеца на 11.01.2019 г. последващите контролни прегледи са концентрирани върху проследяването на повишеното очно налягане и травматичната промяна на цялостната структура на *** и остатъчните възпалителни процеси, визникнали от това: иридодонеза, иридодиализа, травмира лимб, резорбирана хифема (кръв). Оттам се променя иридокорнейния ъгъл и се отлагат еритроцити. Вис*** очно налягане влияе на зрителния нерв и структурите от заден очен сегмент. Ищецът е имал няколко контролни прегледи през януари и февруари 2019 г., като постепенно стойностите на очното налягане от 33-39 мм (на 14.01.2019 г.) 4 доближават нормалните от 20-21 мм (на 21.02.2019 г.). Повишеното очно налягане се характеризира с болка в *** и половината част от главата, сълзене, зачервяване и светобоязън, така че продължителността на възстановяването е месеци след нормализирането на очното налягане.

Експертът описва трайните увреждания на *** в две групи:

Първата група включва остатъчни поражения от травмата, като: *** Принципно възстановителният период за травмирано око е продължителен и предопределен от бавното възстановяване на структурите на ***. Поради промените в структурите на ***, които са изброени в първа група, и които са трайни, ищецът не може да работи определени длъжности, за които съществуват специфични изисквания към зрението, като например: структурите на МВР, военните (независимо, че е принципно годен за военна служба), професионален шофьор, дейности, свързани с продължително наведена позиция на главата, дейности, свързани с вдигане на тежести, тъй като съществува опасност очното налягане отново да се покачи и да доведе до скъсване на съдове /кръвоизлив/, респ. загуба на зрението (вж. обяснения на вещото лице и при изслушването). В съдебно заседание експертът излага, че слънчевите лъчи и хлорираната вода в басейните не могат да влияят негативно на ***, тъй като травмата не е пробивна и същото е запазено като форма. Към последиците от травмата има отношение вдигането на тежко, рязкото навеждане, промяната на положението на главата. Намаляването на зрението е трайно до 2/10, като в случая се касае до промяна на самата зрителна зона на лявото око, дължаща се на скъсването на ириса и полученото след изписването усложнение - високо очно налягане. Уточнява се, че променената зрителна зона не касае диоптрите, които са такива, каквито са били и преди травмата, а касае обхвата на зрението, т. е. с лявото око зрителният обхват е поограничен в сравнение с дясното око. Обобщава се, че ако ищецът не е бил взел мерки да се лекува своевременно, е било възможно да загуби зрителен нерв и зрителна зона, т. е. да ослепее, но практически той е започнал лечение още на 31.12.2018 г.