Решение № 200 от 04.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Пловдив, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Божидарка Т. Попова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за възобновяване № 20245000600481 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава 33-та НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на н.о.х.д. № 950/2024 г. по описа на РС-Казанлък, с влязло в сила по което определение е одобрено, по реда на Глава 29-та НПК, споразумение за решаване на делото с предмет престъпление по чл. 195 НК и е определено наказание лишаване от свобода, а с влязло в сила определение, постановено по реда на чл. 306 НПК, е приведено в изпълнение друго наказание лишаване от свобода на осъдения А..

Оплакването е за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Обосновава се неправилен избор на общ първоначален режим на изтърпяване на уговореното със споразумението наказание лишаване от свобода, респ. неизпълнение на задължението по чл. 382, ал. 7 НПК от страна на съда да откаже да одобри споразумението поради въпросната неправилност. На следващо място се обосновава неправилен избор на срог режим на приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК наказание лишаване от свобода, сторено по реда на на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК след одобряване на споразумението. Претендира се наказателното дело да се възобнови; определението по Глава 29-та НПК д а се отмени, а определението за приложение чл. 68 НК се измени, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС бъде определен първоначален общ режим на изтърпяване 1 на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа искането по изложените в него съображения.

Осъденият и назначеният му служебен защитник адв. И. М. се присъединиха към искането.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като касационна инстанция, след като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери за установено следното:

Искането за възобновяване е направено от процесуално легитимирана по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1, изр. 2 НПК, поради което същото е допустимо, а разгледано по същество се оказа основателно.

Районният съд е допуснал визираното от Главния прокурор нарушение на изискванията по чл. 57, ал. 1 ЗИНЗС. Според тях първоначален строг режим за изтърпяване на наказание лишаване от свобода се определя, когато осъденото престъпление е умишлено, а размерът на наложеното наказание лишаване от свобода е над 5 г. или ако не са изтекли повече от 5 г. от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, или престъплението е извършено в изпитателния срок на условно осъждане, ако сборът от двете наказания надвишава две години. По изключение строг режим може да се определи и в случаите, когато следва да се определи общ, ако осъденият се е укривал.

Видно от приложената на л. 24 и сл. от първоинстанционното дело справка за съдимост, А. е бил осъждан четири пъти – (1) по н.о.х.д. № 229/23г. на РС-Казанлък с влязлата в сила на 01.08.23г. присъда е осъден за извършена през 2022г. кражба на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, условно с 4-годишен изпитателен срок; (2) по н.о.х.д. № 1268/23г. на РС-Казанлък с влязлата в сила на 02.01.24г. присъда е осъден за извършено в периода м. юли 2021г. – 18.07.2022г. продължавано престъпление по чл. 195 НК на 2г. лишаване от свобода, условно с 4-годишен изпитателен срок; (3) по н.о.х.д. № 1438/23г. на РС-Казанлък с влязлата в сила на 18.07.24г. присъда е осъден за извършена през м. февруари 2023г. кражба на една година лишаване от свобода, условно с 4-годишен изпитателен срок, а след това наложеното наказание е кумулирано, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК с посочените по-горе наказание 1 година и 6 месеца по н.о.х.д. № 229/23г. и наказание 2 години лишаване от свобда по н.о.х.д. № 1268/23г., като е определено общо най-тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по чл. 66 НК с изпитателен срок от 4 г.; (4) с влязлото в сила на 30.07.24г. определение по Глава 29-та НПК, произнесено по н.о.х.д. № 950/24г. на РС-Казанлък, е осъден за извършена през м. ноември 2023г. кражба на 5 м. лишаване от свобода при общ първоначален режим.

Престъплението по н.о.х.д. № 950/24г. е сторено в изпитателния срок, за който е 2 отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода по н.о.х.д. № 229/23г. (първото от изброените дела). При положение че това наказание е в кумулативна съвкупност, нарушението на изпитателния му срок е предопределил приложението на чл. 68, ал. 1 НК по отношение на цялата съвкупност (като този начин на съвкупно и разделно изтърпяване на наказанията на А. е очевидно най-благоприятният за него). Споменатата норма на чл. 68, ал.

1 НК е и приложена с атакуваното определение № 515/20.08.24г. по н.о.х.д. № 950/24г.

(четвъртото от изброените дела), произнесено на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК след одобряване на споразумението по същото дело с необжалваем съдебен акт.

Допуснатото нарушение на материалния закон в частта относно приложението на ЗИНЗС засяга и въпросното определение № 515/20.08.24г. относно чл. 68 НК, и предхождащото го определение № 215/30.07.24г., постановено по реда на Глава 29-та НПК.

А именно:

Неправилно е определен строг първоначален режим за изпълнение на активираното на основание чл. 68, ал. 1 НК наказание лишаване от свобода. Режимът на изпълнение на това наказание е следвало да бъде общ, след като срокът му е ДВЕ ГОДИНИ, а А. не е търпял в миналото наказание лишаване от свобода, което означава че не е реализирана някоя от хипотезите по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ ЗИНЗС (посочени по-горе). Що се отнася до третата възможна хипотеза – по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС, както правилно е отбелязал Главният прокурор, тя касае само наложеното по съответното производство наказание, не и приведеното в изпълнение. По делото няма данни А. да се е укривал, следователно не са налице и предпоставките по ал. 2 на чл. 57 ЗИНЗС за определяне на следващия по-тежък режим. Следователно не е налице нито един от случаите, при които изборът на строгия режим да е законосъобразен.

Обратното, режимът на определеното по реда на Глава 29-та НПК наказание пет месеца лишаване от свобода следва да е строг, след като сборът му с подлежащото на активиране наказание 2 години лишаване от свобода е надхвърял визирания в нормата на чл. 57, ал.1, т.

2, б. „в“ ЗИНЗС предел (две години). Действително, както правилно е посочил искателят, в одобреното споразумение не е ставало дума за активирането на двете години лишаване от свобода по горната кумулативна съвкупност, но въпросното активиране е било неминуема последица – последица, която не е зависела от субективни преценки.

В този смисъл е вече константната практика на върховната инстанция по наказателни дела, например посочените от искателя Решение № 214/05.11.18г. по н.д. № 912/18г. на Първо н.о. и Решение № 391/26.01.23г. по н.д. № 522/23г. на Второ н.о.

Налице е и видяното от искателя съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване нормата на чл. 383, ал. 7 НПК, според която съдът одобрява единствено отговарящите на всички законови изисквания споразумения, а също и на нормата на чл. 383, ал. 5 НПК, предписваща на съда да предлага на страните промени в споразумението, ако открие незаконосъобразност.

Не е споделимо обаче предложението за отмяна на определението по Глава 29-та НПК 3 само в частта относно режима. Съдът по възобновяването не може да замести волята на страните по споразумението в нито една нейна част.

Не е правилно и предложението да се измени (вместо да се отмени) определението по чл. 306 НПК, тъй като неговото постановяване е неразривно свързано с приключване производството по н.о.х.д. № 950/24г. с осъдителен диспозитив. Ако страните не уговорят ново (законосъобразно във всичките му части) споразумение по реда на Глава 29-та НПК или не бъде постановена присъда, съдържаща осъдителен диспозитив, за активиране на условно отложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода, определено чрез кумулиране наказанията по първите от изброените три наказателни дела, няма изобщо да става дума.

В този смисъл и двете определения подлежат на цялостна отмяна.

Ето защо и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Пловдивският апелативен съд РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 950/2024 г. по описа на РС-Казанлък, ОТМЕНЯ произнесените по него определение № 215/30.07.24г. за одобряване на споразумение по реда на Глава 29-та НПК и определение № 515/20.08.24г. за приложение на чл. 68, ал. 1 НК по реда на чл. 306 НПК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4