Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 23.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 217/2022
Вид
Решение № 103
Подписан
23.06.2022
Състав
Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Стоян Атанасов Германов

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20225000500217 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №260554/09.03.2022 г. от „У.Б.“ АД против Решение № 260001/28.01.2022 г., постановено по гр. д. № 189/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик, в частта му, с която се осъжда „У.Б.“ АД да заплати на ищеца С.Т. 1 Б. на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 4564,78 лв., представляваща платена без основание за периода от 09.03.2015г. до 04.04.2017 г. сума по договор за ипотечен кредит № ... от 26.03.2007 г., формирана в резултат на курсовата разлика швейцарски франк/лев, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 35195,49 лв., представляваща платена без основание сума по договор за ипотечен кредит №... от 26.03.2007г. при предсрочното погасяване на задължението на 05.04.2016г. /осчетоводено на 05 и 07.04.2016г./, формирана в резултат на курсовата разлика швейцарски франк/лев, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г., до окончателното й изплащане.

1

Жалбоподателят излага съображения за недопустимост, както и за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като моли съда да го обезсили в тези части и да прекрати делото, а евентуално, да го отмени в тази част и да отхвърли предявените искове.

На първо място, поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба относно начина, по който са формирани 2-те суми, предмет на исковете.

На второ място, поддържа, че не са доказани фактическите твърдения, на които са основание предявените искове, в това число относно обедняването на ищеца и релативно със същото обогатяване на ответника.

Счита, че банката не е получила нещо в повече от дължимото по договора и поради това не се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца.

На следващо място, счита, че първоинстанционният съд неправилно е подменил предмета на спора, като е превалутирал кредитното задължение от CHF в BGN, в противоречие със закона, съдебната практика и предмета на процесния договор за кредит. Счита, че дори клаузата от договора, според която ищецът приема да понася риска от валутните разлики, да е неравноправна, това не го освобождава от задължението да погасява кредита си.

По-нататък, жалбоподателят оспорва доводите в обжалваното решение, че банката е следвало да разполага с информация за евентуалните промени в стойността на шв. франк. Счита, че решението на Швейцарската централна банка да се откаже от обвързаността на шв. франк с еврото на 15.01.2015г., довело до последващо поевтиняване на еврото и финансови сътресения в цяла Европа, е била внезапно и непредвидимо дори за ответника, като банкова институция.

Оспорва и доводите за недоказаност на обема на финансовоикономически познания на ищеца, вкл. с оглед историята на теглени през годините кредити, сочещи на натрупан опит в тази сфера.

Счита също, че неправилно не е взет предвид факта, че ищецът е имал възможност да поиска превалутиране на кредита, но сам се отказал от тази възможност. Намира за необоснован извода на първоинстанционния съд, че валутния риск е следвало да се понесе само от кредитиращата банка.

2

Посочва, че в светлината на твърденията за поет само от ищеца валутен риск по процесния договор за кредит, в тежест на ищеца е било да докаже, че изобщо е закупувал валута, което обаче не било сторено по делото, още повече, предвид установеното по делото погасяване на кредита изцяло в шв. франкове, както и липсата на информация и доказателства ищецът да е купувал шв. франкове, с които да погасява кредита. Счита за необосновано извършеното от първоинстанционния съд превалутиране от CHF в BGN по курса на „У.Б.“, вместо например по курса на БНБ.

Въззивната жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице и в срок. С нея не са направени доказателствени искания.

По жалба е постъпил писмен отговор в законния срок, с който се оспорват изцяло наведените в същата доводи и възражения, за което са изложени подробни съображения. Иска се въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части, като правилно и законосъобразно.

От ищеца С.Б. е подадена частна жалба вх. №3538/04.05.2022г. против Определение №260015 от 24.03.2022г., постановено по гр.д. № 189/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е оставена без уважение молба вх. №260262/07.02.2022 г., подадена от ищеца, чрез пълномощника му адв. Д. Ф., съдържаща искане за изменение на Решение № 260001/28.01.2022 г. по гр.д. № 189/2020 г. на Окръжен съд-Пазарджик, в частта за разноските, като неоснователна.

Изложени са съображения, че съдът следвало да зачете задължителните тълкувателни разрешения, съдържащи се в Решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС, в което е посочено, че чл.

6, параграф 1 и чл.7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

3

Изложени са доводи, че националната правна уредба на чл.78 ГПК не правела подобно разграничение, поради което допускала присъждане в полза на търговеца на сторените от него разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете на потребителя, което било в противоречие с правото на ЕС, въведено съгласно цитираното решение на СЕС на основание чл. 633 ГПК.

По подадената частна жалба е депозиран отговор от „У.Б.“АД, с който се и оспорва същата и се иска съдът да я остави без уважение, като са изложени конкретни съображения в тази връзка.

След преценка на материалите по делото и като съобрази направените от страните твърдения и възражения, както и развитите в жалбата срещу първоинстанционното решение доводи в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с квалификация по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за осъждане „У.Б.“АД да заплати на ищеца С.Б. платени от последния на ответника, без основание, суми по договор за ипотечен кредит №... от 26.03.2007 г., както следва:

-сумата от 4564,78 лв., платена без основание по горепосочения договор за периода от 09.03.2015г. до 04.04.2017 г., формирана в резултат на курсовата разлика швейцарски франк/лев, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и

-сумата от 35195,49 лв., платена без основание по горепосочения договор при предсрочното погасяване на задължението на 05.04.2016г.

/осчетоводено на 05 и 07.04.2016г./, формирана в резултат на курсовата разлика швейцарски франк/лев, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г., до окончателното й изплащане.

Тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца в отхвърлителните му части, досежно отхвърлянето на исковете за разликата над уважения размер от 4564,78, до пълния предявен размер от 4678,11лв, както и за разликата над уважения размер от 35195,49 лв, до пълния предявен 4 размер от 37332,23лв, същото е влязло в сила в същите, поради което и тази част от спора не е предмет на производството пред настоящата инстанция.

Касае се за допустими осъдителни искове, които са основани на твърдения, че в резултат на неравноправна клауза от договора – чл.10, ал.9, ищецът, като потребител на предоставяната от ответната страна банкова услуга (предоставен ипотечен кредит), изцяло понесъл риска от промяната във валутния курс на чуждата валута, в която бил сключен договора, а банката се е обогатила от това неоснователно от курсовите разлики на швейцарски франк спрямо българския лев, получени от нея без правно основание. В тази връзка, се твърди, че банката е разполагала с предварителна информация относно очакваното повишение в курса на швейцарския франк, с която ищецът не разполагал и не са му били предварително разяснени възможните рискове за него в тази насока и как това ще се отрази на размера на задължението му.

След указания на съда по реда на чл.129, ал.2 ГПК, ищецът е уточнил допълнително исковата молба (с молби от 14.06.2021г. – л.366 и от 02.07.2021г. – на л.409, т.1 от първоинстанционното дело). Посочил е, че кредитът е уговорен и реално усвоен в СНF, както и че е погасяван в същата валута, като обогатяването на кредитора съставлява разликата между стойността на всяка отделна погасителна вноска, изчислена по курса на БНБ (СНF-BGN) към датата на съответното плащане и същата погасителна вноска, изчислена по курса на БНБ (СНF-BGN) към датата на усвояване на кредита – 1,19033 лв. В молбата се уточнява също, че превалутиране, разбирано в икономическия смисъл на това понятие като смяна на валутата по кредита, не е било извършвано. Посочва се и че с оглед отдалечеността във времето на извършването на всяка покупка на СНF с цел погасяване задълженията по процесния договор, ищецът няма спомен от къде е закупувал чуждата валута и на каква стойност. Счита се, че тези обстоятелства не са решаващи за правилното разрешаване на спора, тъй като по предявените претенции по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже само даването – преминаването от неговия патримониум в патримониума на ответника на имуществено благо, а ответникът следва да докаже наличие на основание за получаването му. Намира също, че обстоятелството какви средства е разходил ищеца за придобиването на имущественото благо, т.е. с 5 какво се е обеднил, е релевантно само при субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД, при който обогатилото се за чужда сметка лице дължи връщане до размера на обедняването.

Въз основа на така изложената фактология, съдът намира, че исковата молба е редовна, като не споделя направените във въззивната жалбла оплаквания в обратен смисъл, вкл. и за недопустимост на обжалваното решение.

По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че между страните е сключен договор за ипотечен кредит №... от 26.03.2007г., по силата на който, Банка „Х. “ АД, чийто правоприемник е ответника „У.Б.“ АД е предоставила на ищеца ипотечен кредит в размер на 77500 швейцарски франка (СНF), от които 44790,68 СН F за лично и семейно ползване и 32709,32 СНF за погасяване на потребителски банков кредит, отпуснат на кредитополучателя от Б.Д. ЕАД по договор от 29.12.2006г.

Не е спорно и че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя във валутата, в която е отпуснат - СНF.

Видно от съдържанието на договора, между страните е уговорено погасяването на кредита да стане на 264 погасителни вноски (главница и лихви), дължими на 30 календарно число от всеки месец от срока на действие на договора, първата вноска от които е с падеж 30.04.2007г., а последната – 30.03.2029г. Уговорено е, че първите 12 вноски са равни в размер на по 397,44 СНF и включват главница и лихва при фиксиран лихвен процент, а останалите 252 броя вноски се формират от сбора на главницата плюс лихва,определена на база плаващ лихвен процент,съгласно чл.9 ал.2 от договора. Посочено е, че към момента на подписване на договора, размерът на тези погасителни вноски е 534,24 СНF.

Установява се от представените от ответника молба вх.

№737/22.04.2008г. и Анекс №1/14.05.2008г. към договор за банков кредит №.../26.03.2007г., че кредитополучателя С.Б. е поискал от банката да бъде променена обслужващата сметка по процесния кредит от с-ка №..... в BGN по сметка №.... в CHF, въз основа на която молба между страните е подписан въпросния анекс, с който е променена сметката, по която се погасява кредита съобразно искането на кредитополучателя – от BGN в CHF.