Решение № 563 от 03.10.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4618/2023
- Вид
- Решение № 563
- Подписан
- 03.10.2024
- В сила
- 03.10.2024
- Състав
- Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев
Други актове по делото
- Определение № 2143 от 30.04.2024 · Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев
Цитирани разпоредби
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 293, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- § 1, т. 5 · Закон за закрила на детето
- чл. 128 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 563 гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Емил Томов
Членове:
Драгомир Драгнев
Невин Шакирова при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20238002104618 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. А., подадена чрез процесуален представител адв.
Ч. В. против решение № 215/18.04.2023г., постановено по в.гр.д. № 237/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
С обжалваното въззивно решение след отмяна на първоинстанционно решение № 220/02.11.2022г. по гр.д. № 1199/2021г. по описа на Районен съд – Сандански, по предявения от М. Д. Я. с ЕГН [ЕГН] и Д. И. Я. с ЕГН [ЕГН] срещу А. С. А. с ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 128 от СК, съдът е определил режим на лични отношения на ищците – баба и дядо с децата и техни внучки Е. А. А. с ЕГН [ЕГН] и Д. А. А. с ЕГН [ЕГН], както следва:
- в продължение на 12 месеца от влизане на решението в сила М. и Д. Я. имат право да виждат внучките си Е. и Д. А. всеки втори съботен ден от месеца, по местоживеене на децата, за времето от 10:00 часа до 12:00 часа, като контактите между бабата и дядото и техните внучки се осъществява в присъствието на бащата на децата – А. С. А. и на психолог; след изтичане на този дванадесет месечен период М. и Д. Я. имат право да виждат внучките си Е. и Д. А. в продължение на 6 месеца всеки втори съботен ден от месеца, по местоживеене на децата, за времето от 10:00 часа до 14:00 часа, като контактите между 1 бабата и дядото и техните внучки се осъществява в присъствието на бащата на децата – А.
С. А.;
- след изтичане на една година и половина от влизане на решението в сила М. и Д. Я. имат право да виждат и взимат при себе си децата Е. и Д. А. всеки втори съботен и неделен ден от месеца, за времето от 10:00 часа на съботния ден до 16:00 часа на неделния ден, с преспиване на децата при бабата и дядото, както и една седмица през лятото – в периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като седмичният период не следва да съвпада с платения годишен отпуск на бащата, който следва да уведоми до 30.04. писмено бабата и дядото на децата кога ще ползва този му вид отпуск, а ако до този срок бащата не уведоми бабата и дядото, те имат право да определят седмицата, през която ще вземат децата при себе си, като уведомят бащата писмено до 30.05. Децата се взимат от дома на бащата и се връщат обратно там от М. и Д. Я., освен ако не се споразумеят предварително с бащата за друго.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.
290, ал. 2 от ГПК, взе предвид следното:
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС, по следния правен въпрос:
В производство по спорна съдебна администрация по чл. 128 от СК за определяне на мерки за лични отношения между баба и дядо и ненавършили пълнолетие техни внуци, задължен ли е съдът да извърши преценка за най-добрия интерес на всяко от децата по отделно, както и да събере служебно доказателства, необходими за формиране на тази преценка?
В практиката си ВКС приема и настоящият състав споделя, че разпоредбата на чл. 128 от СК е признато самостоятелно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, като единственото предвидено в закона условие е това да е в интерес на детето. Отношенията между баба и дядо от една страна и техните внуци от друга, са ценни и важни и за двете страни, поради което следва да се почитат във всяко семейство. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата по майчина и бащина линия не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. При определяне на мерките на лични отношения с близки, за съда съществува задължение във всеки отделен случай въз основа на данните по делото и ангажираните доказателства, да изгради обективна и обоснована преценка на конкретния висш и най-добър интерес на детето /решение по гр.д. № 4085/2018г., III ГО/. Интересът на всяко дете, така както е дефиниран във вътрешното право § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт и изяснен в практиката на ВКС и в международното право /решение по гр.д. № 3356/2014г., ІV ГО; по гр. д. № 4889/2021г., IV ГО и др./ е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност, а човечеството дължи на децата найдоброто /Декларация за правата на детето приета от Общата асамблея на ООН от 1959г./. В случаите, в които в семейството децата са повече от едно, тази преценка е необходимо да се основе на индивидуален подход, да се извърши по отделно за всяко дете, съобразявайки 2 индивидуалните специфични характерни особености на всяко дете – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, отличителни потребности и др. Всяко дете е отделно човешко същество, отделна личност, самостоятелен член на човешкото семейство и всяко е носител на всички провъзгласени от международното право човешки права и свободи – на хармонично израстване и благосъстояние; на необходимата защита и съдействие, така че да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото; на право да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство; на специални грижи и правна закрила. Ето защо задължение на съда във всеки конкретен случай е служебно да прецени и обоснове най-добрият интерес на всяко дете по отделно.
При осъществяване на тази дейност въззивният съд е длъжен служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, включени в съдържанието на „най-добрия интерес на всяко дете“, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. При осъществяване на основната си функция да осигури прилагането на закона в производство, в което законът е възложил на съда да следи за интереса на ненавършили пълнолетие деца, проявление на основното начало на законност /чл. 5 от ГПК/ и на служебното начало /чл. 7 от ГПК/ в процеса е още съдът да съдейства и изисква от всяка от страните да изразят и пояснят позициите си; да посочат гледната си точка и изявят кое е най-важното за всяка от тях по спора, с цел редуциране на спорните моменти в отношенията им с оглед изясняване и закрила на най-добрия интерес на детето/всяко дете /чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ГПК/. На тази плоскост до приключване на съдебното дирене в процеса за страните и за съда не настъпва преклузия за навеждане на твърдения и за посочване/събиране на нови доказателства, когато те касаят установяване на най-доброто за детето и неговия висш интерес в конкретното производство, в което се засягат негови права /т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение по гр.д. № 1901/2023г., III ГО/.
По касационната жалба:
В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия – събиране на актуален социален доклад от ДСП – Г. Д., както и провеждане на комплексна СППЕ, респ. делото да бъде решено по същество и предявената искова претенция да бъде отхвърлена.
Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно в обжалвания акт въззивният съд е пренебрегнал влязлата в сила присъда за извършено престъпление от Д. Я. срещу бащата на децата А. А.; в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е допуснал нови доказателства – изготвяне на нов социален доклад от ДСП, [населено място]; не е отчел, че бабата и дядото на децата въвличат детето Е. в конфликтите с баща й, както са го правили 3 приживе и с майка й, поставяйки под заплаха психичното и емоционално здраве на детето; не е съобразено, че детето Е. категорично отказва да се вижда с баба си и дядо си по майчина линия, а детето Д. дори не ги познава; определил общ режим на лични отношения на бабата и дядото с двете деца, без да отчете индивидуалните нужди, потребности, желания и минало, различна възраст и психо-емоционална зрялост на всяко.
Писмен отговор на касационната жалба не е депозиран от ответниците по касация М. Д. Я. и Д. И. Я..
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа изразената по спора позиция, а ответниците и ДСП – [населено място] не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: ищците са баба и дядо по майчина линия на малолетните деца Е. /на 11 години/ и Д. /на 4 години/, които се отглеждат от техния баща А. А., след смъртта на майка им Р. Д. Я., п. на 27.06.2020г. вследствие суицид. Семейството на Е. и Д. А. понастоящем живее в апартамент, собствен на баща им в [населено място], а ищците живеят в [населено място]. До кончината на дъщеря им ищците са поддържали отношения с детето Е.. След раждането на Д. А., дъщерята на ищците е изпаднала в тежка следродилна депресия, имала нужда от помощ в грижите за децата. М. Я. отказала за дълъг период от време да се грижи за бебето, като се редува със св. Е. Иванова /майка на ответника/. Идвала за кратко да помага на дъщеря си.
Ищците не харесвали ответника и не одобрявали връзката му с тяхната дъщеря, както и не били съгласни в закупеното от тях жилище майката на ответника да полага грижи за малката им внучка. След смъртта на Р. Я. отношенията между страните и между ищците и майката на ответника, която помага в отглеждането на децата, се изострили. Детето Е. започнала да споделя с баща си и баба си по бащина линия /св. Иванова/ неприятни събития от миналото, на които е била свидетел при посещенията си в [населено място]; не желае да се среща със своите баба и дядо, изпитва притеснения и се страхува от срещите с тях. Ето защо ответникът не позволява на ищците да осъществяват контакт с децата Е. и Д., в резултат на което Д. не ги познава.
От около шестгодишната си възраст Е. А. има тикови изяви – двигателни и вокални, за лечението на които е била настанена в болнично заведение през м. май на 2021г. и е посещавала психолог. След смъртта на майката с детето Е. А. е работил психолог ежеседмично, впоследствие – един път месечно, а понастоящем работата с психолог е прекратена, тъй като детето е в добро психо-емоционално състояние. От социалния доклад на ДСП-С. от 21.02.2022г. установил още, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на децата са поети от техния баща, подпомаган от своята майка, като са осигурени добри условия на живот. Децата са интегрирани в семейната среда, като осъществяват контакти с роднините по бащина линия. Спокойни са, в добро здравословно състояние, с нормално за възрастта си нервно-психическо развитие, нямат нарушения в поведението си, с изградена емоционална връзка помежду си, а Е. демонстрира стабилно емоционално състояние. Относно контактите на двете деца Е. и Д. с бабата и дядото по 4 майчина линия не е настъпила промяна – малолетната Е. отказва да контактува с роднините си по майчина линия, а по – малката Д. изобщо не ги познава. Възстановяването на контактите на двете с техните баба и дядо по майчина линия е в интерес на децата, но е необходимо провеждане на продължителна психологическа работа, както с децата за промяна на нагласите им, така и с ищците, с цел усвояване на приемливо поведение за възстановяване на контактите им с двете деца по начин най-добър за тях, с цел гарантиране на емоционалния и психически комфорт на децата.
Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c77c7a18-9c9f-4514-9c96-56a4fad0f2c1