Определение № 104 от 29.04.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. Пловдив , 28.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина В. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Костадин Б. Иванов като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20215300500990 по описа за 2021 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, подадена чрез юрк. М.Н., против Разпореждане от 23.02.2021 г., инкорпорирано в заповед № 1935/23.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 1131/ 2021 г. по описа на РС – Пловдив, XIV гр. с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу П. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Л.В.“ № ., ет. ., за сумата от 913,89 лева, представляващо обезщетение за забава за периода 25.05.2019 г. - 07.01.2021 г. върху просрочена главница по договор за потребителски кредит № 7000379501 от 18.12.2017 г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и П. С. П., и за разноските над уважените размери до претендираните със заявлението.

По изложените в жалбата съображения за неправилност на атакуваното разпореждане се иска същото да се отмени в обжалваната му част и да се издаде заповед за изпълнение за претендираните суми. Акцентира се върху характера на вземането за лихва, в частност на „лихвата за просрочие“, уговорена в договора.

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законен срок от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

1

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление от „Ти Би Ай Банк” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу П. С. П. за суми, дължими по договор за потребителски кредит. За да отхвърли заявлението в обжалваната му част, и с оглед на постъпила уточняваща молба от заявителя, районният съд е приел, че обезщетението за забава се дължи въз основа на уговорена в договора за кредит клауза, за която имало обоснована вероятност да е неравноправна на основание чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като предвиждала заплащане на по-високо обезщетение за забава от нормативно установеното и така реално се заобикаляла забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК.

Видно от данните по делото претендираните от заявителя вземания произтичат от договор за потребителски кредит с банка. Следователно длъжникът – физическо лице, се явява потребител по смисъла на ЗЗП и се ползва от потребителската закрила. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК вменяват задължение на заповедния съд да следи дали искането, основано на потребителски договор, е в противоречие със закона или добрите нрави или пък се основава на неравноправна клауза, респ. е налице обоснована вероятност за това. В този смисъл съдът е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличието на неравноправни и недействителни клаузи.

По същество, въззивната инстанция намира за правилна преценката на заповедния съд за отхвърляне на искането. С депозираното заявление се претендира обезщетение за забава не на основание чл. 86 ЗЗД, а въз основа на чл. 9.4 и чл. 15.1 от процесния договор, съгласно който при забава потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума – анюитетната вноска, състоящата се от главница и договорна лихва. Последното е видно както от уточняващата молба до заповедния съд, така и от изложеното в настоящата частна жалба.

Уговореното по този начин обезщетение има неустоечен характер – мораторна неустойка, като влиза в противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК и заобикаля забраната за анатоцизъм (допустим само между търговци), защото се начислява лихва за забава върху възнаградителна лихва, в резултат на което длъжникът плаща обезщетение за своята забава, по-голямо от законната лихва върху главницата. Освен това уговорената „лихва за просрочие“, видно от уточняващата молба, е начислявана извън погасителния план и е в размер на 40,11 %, представляващ сбора от договорната (30,11 %) и законната (10 %) лихви. В тази насока действително има обоснована вероятност клаузите по чл. 9.4 и чл. 15.1 от договор за потребителски кредит № 7000379501 /18.12.2017 г. да са неравноправни на основание чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Посочената разпоредба забранява клаузи в потребителски договор да задължават потребителя, при неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая се задължава длъжникът при забавено изпълнение от негова страна да плати обезщетение значително по-голямо от законоустановеното в чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

Следователно заповедния съд правилно е постановил своя акт, съобразно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата част, законосъобразен се явява и актът на заповедния съд относно разноските за частта, за която е било отхвърлено искането.

С оглед на гореизложеното частната жалба се намира за неоснователна, а разпореждането, като правилно, ще се потвърди в обжалваната му част.

Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 23.02.2021 г., инкорпорирано в заповед № 1935/23.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 1131/ 2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр. с., в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу П. С.

П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Л. В.“ № ., ет. .., за сумата от 913,89 лева, представляващо обезщетение за забава за периода 25.05.2019 г. 07.01.2021 г. върху просрочена главница по договор за потребителски кредит № 7000379501 от 18.12.2017 г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и П. С.

П., и за разноските над уважените размери до претендираните със заявлението.

Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3