Решение № 119 от 12.03.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Велико Търново, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20244110200028 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на С. И. П. с ЕГН **********, от *****, чрез адв. Д. Ц. от АК - Габрово, против Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 7638541, издаден от ОД на МВР – гр. В. Търново, с който за нарушение по чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на П. е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 (сто) лева. В жалбата се излагат доводи относно незаконосъобразността на атакувания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателката - редовно призована, не се явява.

Представлява се от адв. Д. Ц. от ГАК - редовно упълномощен. Адв. Ц. представя писмени доказателства, а именно заверени копия от ЕФ серия К № 5728476, както и от разписка за извършено плащане на наложеното с посочения ЕФ наказание „Глоба“. По същество процесуалния представител на жалбоподателката счита, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен, тъй като с него П. се наказва за втори път за едно и също нарушение, за което е издаден, влязъл в сила и заплатен ЕФ серия К № 5728476. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител и не заема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 7638541, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на жалбоподателката С. И.

П., за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.

4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 (сто) лева. Същия е издаден затова, че на 26.03.2022 год. в 15.02 ч. в гр. В. Търново, на ПП І-5, км. 105+500, в посока Габрово, при ограничение 50 км/ч, заснето с АТСС (автоматизирано техническо средство или система) „ARH CAM S1“ с № 11743cb и приспаднат толеранс - 3 км/ч, с МПС „БМВ Х4 Х Драйв 35Д” с рег. № *****, е извършено нарушение за скорост, при което е установена скорост от 66 км/ч и превишението е 16 км/ч.

В електронния фиш също така е описано, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4229872, както и че посоченото МПС е собственост и регистрирано на жалбоподателката С. И. П. с ЕГН **********, от *****.

От събраните по делото доказателства се установява, че посочения ЕФ Серия К № 7638541 е връчен на П. на 16.12.2023 година, която го е обжалвала по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие процесуалния представител на жалбоподателката представя заверено копие от ЕФ серия К № 5728476, издаден от ОД на МВР – В. Търново, както и разписка от извършено плащане на наложеното с посочения ЕФ наказание „Глоба“. Посочения ЕФ серия К № 5728476, е издаден затова, че на 26.03.2022 год. в 15.02 ч. в гр. В. Търново, на ПП І-5, км. 105+500, в посока Габрово, при ограничение 50 км/ч, заснето с АТСС „ARH CAM S1“ с № 11743cb и приспаднат толеранс - 3 км/ч, с МПС „БМВ Х4 Х Драйв 35Д” с рег. № *****, е извършено нарушение за скорост, при което е установена скорост от 66 км/ч и превишението е 16 км/ч. В електронния фиш също така е описано, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4229872, както и че посоченото МПС е собственост и регистрирано на 2 жалбоподателката С. И. П. с ЕГН **********, от *****. С този ЕФ на жалбоподателката С. И. П., за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 (сто) лева.

От представената разпечатка от преглед на фиш, се установява, че е извършен преглед на този ЕФ на 29.03.2023 год. и същия се счита за издаден на тази дата.

От събраните в хода на делото доказателства (писмо с рег. № 3660003116 от 06.02.2024 год. на Директора на ОД на МВР – В. Търново (л. 51 от делото), се установява, че ЕФ серия К № 5728476, издаден от ОД на МВР – В.

Търново, е връчен на 23.08.2023 год., влязъл е в законна сила на 07.09.2023 год. и е заплатен на 23.08.2023 година.

Посоченото обстоятелство за заплащане на наложената с посочения ЕФ глоба, се потвърждава и от представените от адв. Ц. копия от разписки за заплащане на сумата от 70 лева (представляваща 70% от наложеното наказание глоба в размер на 100 лева) – л. 40 и л. 41 от делото.

От приложената към АНП разпечатка от преглед на фиш, се установява, че е извършен преглед на обжалвания ЕФ серия К № 7638541 на 19.06.2023 год. и същия се счита за издаден на тази дата.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

При издаването на обжалвания електронен фиш са допуснати съществени нарушения на административно-наказателно процесуалните правила, които да налагат отмяна на същия.

От събраните в хода на делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателката С. И. П. с ЕГН ********** е санкционирана (наказана) два пъти за едно и също деяние – един път с ЕФ серия К № 5728476 и втори път с ЕФ серия К № 7638541.

Налице са предпоставките за прилагане на основния принцип в правото „ne bis in idem“.

Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 22.12.2015 год. на Върховният касационен съд на Република България, последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, 3 за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на Европейската конвенция за правата на човека, се преодоляват чрез прекратяване на второто по ред наказателно производство, образувано и/или проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното приключване на административнонаказателното производство с наказателен характер, съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, вр. чл.

24, ал. 1, т. 6 от НПК.

Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние – ne bis in idem, както ВКС изтъква, е основополагащ принцип на наказателно-процесуалното право, чиято цел е препятстване повторението на наказателно производство, приключило с окончателен акт. Посоченото правило е съществен елемент на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, а извън посочените в чл. 4, § 2 от Протокол № 7 изключения, всякакви ограничения на действието му при каквито и да е обстоятелства, са несъвместими с безусловно задължителната му природа. В ТР № 3/2015 г., ВКС подчертава още, че действието на това правило се проявява само при идентичност на субекта в две производства, които имат наказателен характер.

При преценка приложението на принципа, компетентният орган следва да установи, както налице ли са процедури с наказателен характер и идентичност на дееца, така и дали се касае за едно и също деяние (idem), т.е. касае ли се за идентични факти от гледна точка на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единство на решението, въз основа на което е предприето конкретното поведение.

На следващо място, ВКС изрично възприема, че принципът ne bis in idem не просто е абсолютна пречка за повторно наказване на същото лице за същото деяние, но представлява и „забрана окончателно осъденото или оправдано лице …. да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Тоест забранява се второ по ред наказателно преследване спрямо лицето, като закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първия акт, с който окончателно е разрешен правен спор относно конкретно деяние. Нито вида на окончателния акт – наказателно постановление, съдебно решение, присъда или друг акт за прекратяване на наказателно производство, нито неговия характер – осъдителен, 4 оправдателен, за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК, имат значение.

В конкретния случай безспорно се установява, че с посочените по-горе два електронни фиша С. И. П. е наказана два пъти за едно и също деяние, т.е. за идентични факти от гледна точка на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единство на решението, въз основа на което е предприето конкретното поведение.

Предвид горното съдът намира, че атакувания Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7638541, издаден от ОДМВР – В.Търново, се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло, а административно-наказателната преписка по същия да бъде прекратена.

По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.

Настоящия съдебен състав намира, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради което посочения размер на разноски се явява прекомерен и следва да бъде намален към минималния предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесния ЕФ, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателят направени от него разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

Водим от горното съдът

5

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 7638541, издаден от ОД на МВР – гр. В. Търново, с който на С. И. П. с ЕГН **********, от *****, за допуснато от нея нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, й е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР – В. Търново да заплати на С.

И. П. с ЕГН **********, от *****, сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща направени от нея разноски за процесуален представител.

ПРЕКРАТЯВА административно-наказателната преписка на ОД на МВР – В. Търново по Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 7638541.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се изпрати на ОД на МВР – В. Търново за сведение.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6