Решение № 3001 от 23.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 23.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.ОВА мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 11214 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 289746 от 11.12.2017 г. по гр.д. № 54592/2015 г. по описа на СРС, 56-ти състав, са отхвърлени предявените от „С.7“ ООД срещу „Б.ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) за заплащане на сумата от 24 800 лв., представляваща стойността на неразрешена платежна операция от 24.07.2014 г., извършена чрез системата за електронно банкиране на „Б.ДСК“ ЕАД от името на „С.7“ ООД по сметка на И.И.И.и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2201, 82 лв., представляваща лихва за забава за периода 16.08.2014 г. – 30.06.2015 г. Ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал.

3 и ал. 8 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 1220 лв.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищцовото дружество „С.7“ ООД чрез своя управител Д-С., с която първоинстанционното решение се обжалва в цялост. Изложени са доводи, че наличието на съгласие за извършване на платежната операция не може да се извлича единствено от подписването на нареждането чрез квалифициран електронен подпис, като в разглеждания случай според въззивника липсата на съгласие за изпълнение на нареждането се установява от множество преки и косвени доказателства като например показанията на лицето, в чиято полза е наредена сумата – И. И.И., както и от действията на представителите на дружеството след установяването на неразрешената платежна операция, изразяващи се в подаване на множество жалби и сигнали до различни институции. От посочените доказателства според въззивника се установява по безспорен начин, че платежната операция е била неразрешена и не изхожда от посочения за неин автор „С.7“ ООД. Твърди се още, че неправилно районният съд е приел, че дружеството не е изпълнило задълженията си по чл. 53, ал. 1 ЗПУПС (отм.), свързани с използването и съхраняването на електронния подпис. Посочва се, че ищцовото дружество е осъществявало банкирането от компютър с операционна система, посочена като допустима в ръководството, изготвено от ответника, на който е имало инсталирана антивирусна програма, като вещото лице Н.Х.е установило, че в компютъра няма данни за наличието на вируси, посредством които да е било възможно да се получи неправомерен достъп до индивидуализиращите признаци на електронния подпис. Според въззивника районният съд е извел от приетите по делото заключения единствено възможности и вероятности и по този начин е достигнал до превратния и неправилен извод, че ищцовото дружество е имало занижена и компрометирана система за сигурност на компютърното оборудване. В тази връзка не са били кредитирани и показанията на свидетеля Е.К.относно това как управителят на дружеството Д-С. е съхранявала електронния подпис, а вместо това е взел предвид записите на разговори между служител на банката и Д-С., от които може да се направи извод, че последната е била шокирана и притеснена.

Тези разговори според ищеца не могат да се приемат като доказателство за наличие на небрежност или умисъл при използването на електронния подпис. Поддържа, че при преценката как да се разпредели рискът за процесната операция следва да се отчете и обстоятелството, че възможността за неправомерен достъп до сметката на ищцовото дружество е бил улеснен от ниското ниво на сигурност, при което ответното дружество е предоставяло услугата, за което може да се заключи от факта, че след извършването на процесната трансакция е било въведено изискване за комбинация със система от еднократни пароли, които се генерират за целите на конкретната операция (SMS код). В случай че банката беше въвела SMS известяване, както е поискал управителят на дружеството, е имало възможност нежеланата банкова операция да бъде стопирана и да не настъпят вреди. По изложените съображения се поддържа, че по делото безспорно е установено наличието на неразрешена платежна операция, за която ответното дружество носи риск. Съгласно чл. 57, ал. 2 ЗПУПС (отм.) възстановяването на дължимите суми следва да се извърши не по-късно от 21 дни от получаване на уведомлението за неразрешената операция, поради което след изтичането на този срок ответното дружество дължи и заплащане на лихва за забава, считано от 16.08.2014 г. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове изцяло уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответното дружество „Б.ДСК“ ЕАД, с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Изложени са съображения, че процесната операция е била наредена в рамките на потребителска сесия, при която достъпът е осъществен по обичаен начин, с име и парола на клиент, с които в системата е регистрирана Д.Г.С., като нареждането е подписано с валиден квалифициран електронен подпис („КЕП“) с автор Д-С. и титуляр „С.7“ ООД. Валидността на електронния подпис е била проверена чрез изтегляне по време на подписването на т. нар. Certificate Revocation List (CVR) от издателя на подписа и чрез изрична онлайн проверка отново при него. Допълнителен анализ е показал, че достъпът е бил осъществен от обичайно използван IP адрес на потребителя. Твърди се, че изтеглянето на сумата от И. И.ов е било извършено преди банката да получи сигнал с твърдение, че операцията е неразрешена. Посочено е, че „С.7“ ООД няма качеството потребител по смисъла на пар. 1, т. 23 ДРСПУПС (отм.), като в чл. 120, ал. 2 от общите условия на „Б.ДСК“ ЕАД е предвидено, че между страните на основание чл. 48, ал. 2 ЗПУПС (отм.) няма да се прилагат чл.

49, ал. 1, срокът по чл. 55, ал. 1 и чл. 56, чл. 58, чл. 59 и чл. 68 ЗПУПС (отм.), като ще се прилага съответно уговореното в общите условия и в договора.

Изключването приложението на чл. 56, ал. 1 ЗПУПС (отм.) означава, че когато ползвателят на платежната услуга твърди, че не е разрешил платежната операция, следва да установи автентичността на платежната операция съобразно уговореното в общите условия. Изложени са доводи, че по делото наличието на съгласие е безспорно установено, тъй като платежното нареждане е било подписано с КЕП, т.е. платежната операция е била наредена не чрез въвеждане на уговорените между страните потребителски идентификатори и пароли за използване на платежния инструмент, а след тяхното въвеждане, като нареждането е било дадено чрез подписване с електронен подпис по уговорения между страните начин. По отношение показанията на свидетеля И. И.ов се посочва, че същите са различни от описаното във въззивната жалба, а освен това недопустимо са допълнени от въззивника с факти и обстоятелства, за които неговият процесуален представител вероятно е в течение от образуваното по случая наказателно производство, но които не са събрани в настоящото производство. Посочва се, че страните не са уговорили проследяването на IP адреса, от който се нареждат преводите, като начин за установяване автентичността на платежните операции, но от събраните по делото доказателства се установява, че достъпът до електронното банкиране при процесната операция е бил осъществен от IP адрес, с който клиентът е нареждал и други преводи, които не е оспорвал като неразрешени. Поддържа се, че за банката е било налице недвусмислено съгласие по смисъла на чл. 51, ал. 3 ЗПУПС (отм.) за изпълнение на редовно от външна страна платежно нареждане, дадено чрез подписване с КЕП, приравнено от закона на саморъчен подпис, като не е имало никакви данни, че преводът е неразрешен, поради което няма основание за ангажиране на нейната отговорност по чл. 57 ЗПУПС (отм.). Твърди се, че ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнило задълженията си по договора по отношение опазването на персоналните си идентификатори и инструменти за подписване по смисъла на чл. 104, ал. 2 от общите условия, като показанията на свидетеля Каменов в тази връзка не са достатъчни, тъй като той е посещавал офиса само няколко пъти и не е обръщал конкретно внимание на използването на КЕП, а от заключението на приетата съдебно-фоноскопска експертиза се установявало, че г-жа С. е държала КЕП непрекъснато включен в компютърното оборудване. Според ответното дружество в хода на производството е било доказано, че сигурността на компютърното оборудване, използвано от ищеца, е била значително занижена, с което то е проявило груба небрежност при изпълнение на задълженията си по чл. 53 ЗПУПС (отм.), а от своя страна ответното дружество е изпълнило задължението си по чл.

54, ал. 1, т. 1 ЗПУПС (отм.) за създаване на сигурна среда за изпълнение на преводи.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, решението е правилно по следните съображения:

Между страните не се спори, че на 07.04.2011 г. те са сключили договор за разплащателна сметка, по силата на който „Б.ДСК“ ЕАД е открила разплащателна сметка на „С.7“ ООД.

На 07.04.2011 г. „С.7“ ООД е подало до „Б.ДСК“ ЕАД искане за достъп до ДСК Директ за бизнес клиенти за предоставяне на достъп до електронните канали на лицето Д.Г.С. чрез използване на универсален електронен подпис. В искането е посочено, че дружеството заявява, че е получило и приема общите условия за ползване на електронните канали ДСК Директ за бизнес клиенти, които са неразделна част от искането. По делото са приети общи условия, в сила от 10.04.2012 г., действали към датата на извършване на процесната платежна операция, в чл. 120, ал. 2 от които страните са уговорили, че на основание чл.

48, ал. 2 ЗПУПС (отм.) в отношенията им няма да се прилагат чл. 49, ал. 1, срокът по чл. 55, ал. 1, чл. 56, чл. 58, чл. 59 и чл. 68 ЗПУПС (отм.). Съгласно чл. 9 от общите условия при ползване на услугите, предлагани чрез ДСК Директ, потребителите се задължават да спазват общите условия и ръководствата за ползване на услугите, достъпни чрез ДСК Директ, които регламентират правилата за работа и изискванията към ползвания софтуер и техническите средства. В чл. 34 е посочено, че за нареждане на преводи чрез интернет банкиране банката изисква клиентът да подпише и изпрати превода с един от двата инструмента: цифров сертификат за интернет банкиране или квалифициран електронен подпис, издаден от лицензиран от КРС доставчик. Съобразно чл. 100 от общите условия след получаване на достъп до услугите, включени в ДСК Директ, клиентът отговаря за и е обвързан от всички действия, извършени чрез електронните канали от негово име, въз основа на идентификацията посредством предоставените от банката технически средства, предоставяни чрез електронните канали, на базата на положителна електронна идентификация. В чл. 104, ал. 2 и ал. 3 страните са уговорили, че клиентът понася всички загуби от неразрешени операции, произтичащи от неправомерно използване на достъпа до ДСК Директ, когато не е успял да запази персоналните си идентификатори и инструментите за подписване и/или потвърждаване на платежни операции, както и ако е причинил загубите чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по общите условия умишлено или поради груба небрежност.

На л. 239 от делото е приложено писмо от „Борика-Б.“ АД с приложен договор за удостоверителни услуги от 27.01.2010 г., сключен между „Б.“ АД и „С.7“ ООД, по силата на който е било издадено удостоверение за квалифициран електронен подпис със сериен № 10056530 с автор Д.Г.С. и с титуляр „С.7“ ООД със срок на валидност една година, като впоследствие удостоверението е било преиздавано за срок от по още една година, включително на 25.01.2014 г. със срок на валидност до 25.01.2015 г., а на 08.08.2014 г. е било прекратено по молба на Д-С.. С чл. 5 от договора титулярят се е задължил да съхранява/пази частния ключ през цялото време на действие на сертификата по начин, който го предпазва срещу компрометиране, загуба, разкрИ.е, модифициране и неоторизирано използване. В чл. 13, ал. 2 от договора е посочено, че към момента на сключването му „Наръчник на потребителя“ и образци от останалите приложения към договора са достъпни за титуляря на посочен интернет адрес с възможност за отпечатване, като доставчикът се задължава да осигури такъв достъп за целия срок на действие на договора. По делото е приет и Наръчник на потребителя за предоставяните от „Б.“ АД B-Trust® удостоверителни, информационни, криптографски и консултантски услуги за универсален електронен подпис от септември 2005 г., в т. 2.1.4.5. (л. 265) от който е посочено, че титулярят и/или авторът се задължават да осигуряват сигурна и надеждна процедура и среда (надеждни технически средства и софтуер), когато генерира при него двойката ключове, с оглед опазване тайната на частния ключ, а в т. 2.1.4.8 да съхранява и защитава надеждно тайната на своя частен ключ през цялото време на валидност на удостоверението срещу загуба и компрометиране (разкрИ.е, модификация или неоправомощено ползване) в съответствие с изискванията на наръчника. На л. 334 е приложен и Наръчник на потребителя за предоставяните от „Борика-Б.“ АД B-Trust® удостоверителни, информационни, криптографски и консултантски услуги за квалифициран електронен подпис от 01.12.2013 г., в т. 9.6.3. от който също е посочено, че авторът/титулярят трябва да осигурява сигурна и надеждна среда и процедура (надеждни технически средства и софтуер), когато генерира двойката ключове извън инфраструктурата на доставчика с оглед опазване тайната на частния ключ; да съхранява и защитава надеждно своя частен ключ през цялото време на валидност на удостоверението срещу загуба и компрометиране в съответствие с изискванията на наръчника.