Решение № 197 от 23.10.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Бургас, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500304 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба н а Н. К. К. от гр. С. против Решение № 401/26.04.2024 по гр.д.1397/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което въззивницата е осъдена да заплати на „Пърформ И.Т. Солюшънс“ ЕООД сумата от 128 283,89 лв, поради получаването й без основание с платежно нареждане с референция № **********/**.**.**** г. и посочено основание „запл.мес.062023“, ведно със законна лихва за забава върху горната главница от датата на депозиране на исковата молба - 07.08.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 24 194,62 лв за направените по делото разноски.

Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

По-конкретно се твърди, че неправилно съдът е приел, че е изпълнен фактическият състав на нормата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Признава се, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ с подписано на 01.06.2023 г. Споразумение за прекратяване на Трудов договор от 28.10.2021 г. Твърди се, че в чл.2.1 от Споразумението е посочено, че на служителя се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неплатен годишен отпуск в размер на 23 610,78 лв, а в чл.2.2 - че дружеството ще изплати на служителя еднократен бонус в размер на 118 053,88 лв.

Признава, че на 02.06.2023 г. с пл.нареждане й е изплатена сумата от 128 283,89 лв с основание: Възнаграждение за месец юни 2023 1 г.+бонус+обезщетение по чл.224 от КТ.

Твърди се, че еднократният бонус в размер на 118 056,88 лв изплатен на 02.06.2023 г. представлява обезщетение при напускане от работа, а не допълнително възнаграждение дължащо се на ищцата за финансовата 2022 г., уговорено в офертата от 15.10.2021 г. Твърди се, че погрешните изводи на първоинстанционния съд за основанието за дължимост на въззивницата на сумата от 118 056,88 лв, се дължат на употребения израз „бонус“ вместо обезщетение, както и на заключението на вещотото лице в представената по делото експертиза, което, на база само на твърдения на ищеца, е посочило в заключението си, че дружеството е взело решение за размера на бонуса на ответницата. Твърди се, че такова решение не е вземано, тъй като в дружеството-ищец никой няма компетенцията да направи това, понеже ответницата е заемала най-високия пост в българския офис на дружеството.

Твърди се, че в решението си съдът изобщо не е обсъдил обстоятелствата, които са довели до плащането на процесната сума – дали е допусната техническа грешка при генерирането на електронния файл, както твърди ищецът, или е дължима останалата част от дължимия на ответницата бонус за финасовата 2022 г., получена от нея добросъвестно. Твърди се, че в хода на делото ищцовата страна не е оспорила добросъвестността на ответницата при получаване на сумата. Позовава се на разпоредбата на чл.271, ал.1 от КТ, съгласно която работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно, както и на чл.8, ал.2 КТ - добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Изложени са подробни съображения в тази връзка. Твърди се, че по делото не е доказано от ищеца и не е твърдяно, че ответницата е получила сумата недобросъвестно. Сочи се, че по същество процесуалният представител на ищеца е пледирал, че сумата е преведена „без основание поради допуснат технически пропуск при превеждане на същата “, а не, че ответницата е била недобросъвестна или, че сумата не й се дължи.

Изложени са твърдения, че съгласно отправената до въззивницата оферта за работа, която тя е приела, допълнителното възнаграждение (бонус) за финансовата 2022 г. е трябвало да й се изплати през февруари 2023 г.

Твърди, че тя, в качеството си на Главен технически директор в дружество П.

Г., е водила многократни разговори с Главния изпълнителен директор за изплащането на допълнителното възнаграждение на екипите в крайна сметка същото е било изплатено, но в размер на 50%, с два месеца закъснение. Така тя е получила с пл.нареждане с референция № ********** сумата от 159 372,79 лв - с основание заплата за м.04.23 на 13.04.2023 г., и получавайки на 30.06.2023 г. с пл.нареждане с референция № 200/817/04894624 сумата от 128 283,89 лв с основание заплата за месец юни 2023 г., е счела, че й са изплатени очакваните от нея останали 50% от договорения бонус за 2022 г.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение като 2 неправилно и необосновано и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен, съобразявайки разпоредбата на чл.271,ал.1 от КТ. Не са ангажирани нови доказателства.

В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия-ищец „Пърформ И.Т. Солюшънс“ ЕООД с ЕИК 206387189, чрез от адв. М. Е.-Т. от *АК, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна.

Твърди се, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че в сключения между „Пърформ И.Т. Солюшънс“ ЕООД и Н. К. трудов договор е предвидена възможност за заплащане на бонус по преценка на работодателя, който ще бъде процент от брутната годишна заплата през цялата финансова година, пропорционално на продължителността на заетостта и в зависимост от целите, определени от мениджъра, като се твърди, че изплащането на този бонус е по абсолютна преценка на дружеството и се основава на индивидуалното представяне на служителя, както и на представянето на дружеството, т.е. налице е възможност за изплащане на бонус, но липсва задължение за заплащането му. Твърди се, че правилно съдът е приел, че по делото не е установено с надлежни доказателства поемането на задължение от страна на ищцовото дружество-работодател за заплащане на бонус размер на 100% от годишното възнаграждение за съответната финансова година.

Твърди се, че „Пърформ И.Т. Солюшънс“ ЕООД е взело решение въззивницата да получи бонус за 2022 г. в брутен размер от 177 080,88 лв, който й е бил изплатен на 13.04.2023 г. в нетен размер от 159 372,79 лв, като това се установява както от писмените доказателства, така и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Твърди се, че в отправената до въззивницата оферта, не се съдържа ангажимент за изплащане на допълнително възнаграждение (бонус) в конкретен размер.

Сочи се, че твърденията във въззивната жалба за това кое дружество каква категория решения взима, на кого Н. К. е дължала отчитане на работата си и пр., не са били въведени пред първоинстанционния съд, не са доказани, а са и ирелевантни за спора.

Оспорват се твърденията на въззивницата, че сумата от 118 053,88 лв, получена на 02.06.2023 г., представлявала обезщетение при напускане на работа и нямала нищо общо с дължим бонус. Твърди се, че обезщетението при напускане на работа е изплатено от страна работодателя в размера, изрично посочен в споразумението за прекратяване. Твърди се, че правилно съдът е приел, че е недължимо последващото плащане, извършено на 30.06.2023 г.

Оспорват се на следващо място, оплакванията, че съдът не бил взел предвид факта, че с оглед твърденията на дружеството, че е допусната техническа грешка при извършване на масовия превод на 30.06.2023 г., отговорност е следвало да търси от своя служител, допуснал грешката, а не от ответницата, която очаквала бонус, съотв. получената от нея на 30.06.2023 г.

3 сума била получена добросъвестно по смисъла на КТ. Твърди се, че причината за неоснователното обогатяване на ответницата е възникнала вследствие на сключеното между страните споразумение за прекратяване, от което е видно, че въззивницата е получила сумата недобросъвестно, тъй като в чл. 4 от Споразумение от 01.06.2023 г. за прекратяване на трудовия договор, страните са постигнали съгласие, че всички отношения помежду им са уредени към датата на това споразумение и нямат претенции една към друга. Посочва се, че в споразумението са описани всички дължими в полза на Н. К. суми, които са били изплатени изцяло на 02.06.2023 г., поради което възражението за добросъвестно получаване на 30.06.2023 г. на втората поред сума, в същия размер, е неоснователно.

Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение и да присъди на въззиваемия разноски за въззивното производство, вкл.адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия „Пърформ И.Т. Солюшънс“ ЕООД за осъждане на въззивницата Н. К. К. от гр. С., да заплати на ищеца сумата от 128 283,89 лв - главница, за която ищецът твърди, че е получена от ответницата без основание, ведно със законна лихва за забава върху нея от датата на депозиране на исковата молба - 07.08.2023 г., до окончателното й изплащане.

Твърди се, че между страните е било налице трудово правоотношение по сключен между тях трудово договор от 28.10.2021 г., съгласно който ответницата е приела да изпълнява длъжността „Директор, информационни системи“ с брутно месечно трудово възнаграждение от 29 337,45 лв, което трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1 КТ - по взаимно съгласие на страните. Сочи се, че със споразумение от 01.06.2023 г., страните са се съгласили на ответницата да бъдат изплатени обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 23 610,78 лв и еднократен бонус от 118 053,88 лв, на основание на което ищецът е превел с платежно нареждане от 02.06.2023 г. по сметка на ответницата, по която й изплащал месечното възнаграждение, сумата от 128 283,89 лв, с посочено основание „възнаграждение за месец 06.2023 г., плюс бонус и обезщетение по чл.224 от КТ“.

Твърди се, че на 30.06.2023 г., поради допусната техническа грешка, ищецът отново превел същата сума по сметката на ответницата. С твърдението, че липсва правно основание за ответницата да получи преведената й повторно сума, се претендира осъждане на ответницата да я върне на ищеца, ведно със законна лихва от датата на получаване на сумата до 4 окончателното й заплащане от ответницата. Претендират се и съдебни разноски за исковото производство, както и за проведеното преди него производство за обезпечаване на бъдещия иск.

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ответницата К. е оспорила като неоснователни исковете с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание. В писмения отговор на исковата молба твърденията на ищеца се оспорват като се сочи, че не отговарят на действителното положение, но оспорването не е конкретизирано.

След срока за представяне на писмен отговор на исковата молба и преди първото открито съдебно заседание, ответницата е депозирала писмено становище, в което е изложила, че твърдения по фактите, вкл.- за размера на договорения между страните бонус (позовавйки се на отправената й от друго дружество оферта за работа), както и за изплащане на 50% от този бонус през м.април на 2023 г. За първи път в това становище ответницата е заявила възражение, че сумата е добросъвестно получена от нея по смисъла на чл.271, ал.1 КТ. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата заявява, че е налице основание за получаване и задържане от ищцата на преведената й сума, тъй като между страните е била налице уговорка за изплащане на годишен бонус.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от 128 283,89 лв главница, с която неоснователно се е обогатила да сметка на ищцовото дружество, поради получаването й без основание, с платежно нареждане № **********/**.**.**** г., ведно със законна лихва за забава върху горната главница от датата на депозиране на исковата молба - 07.08.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 24 194,62 лв – съдебно-деловодни разноски. Съдът е приел, че по делото до превеждането на 30.06.2023 г. на процесната сума, страните по трудовото правоотношение са били уредили изцяло отношенията си във връзка с това правоотношение, поради което преведената от ищеца на ответницата на 30.06.2023 г. сума от 128 283,89 лв, е била заплатена от ищеца, съотв.получена от ответницата, без основание. Съдът е приел, че по делото не е доказано добросъвестно по смисъла на чл.271, ал.1 КТ, получаване от страна на ответницата на процесната сума.