Протокол № 1785 от 08.10.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1785 гр. Пазарджик, 08.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20265220101094 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 12:45 часа се явиха:

Поради настъпили непредвидени обстоятелства - сигнал за наличие на бомба в сградата на Съдебната палата, съдебното заседание насрочено за 10:30 часа на 05.10.2026 г. не се провежда в определения час.

На именното повикване в 12:45 часа се явиха:

Ищцовото дружество „К. Й.“ ООД - редовно призовано чрез процесуалния си представител, не изпращат законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 26887/29.09.2026 г. от адв. К. К., пълномощник на ищеца, с която изразява становище по хода на делото.

Поддържа ИМ изцяло. Не възразява да се приеме заключението по изготвената ССчЕ. Изразява становище по съществото на спора и разноските.

Към молбата е приложено пълномощно и Договор за правна защита и съдействие.

Ответникът Н. С. Д. - редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 27410/05.10.2026 г. от адв. С. М., пълномощник на ответника, с която изразява становище по хода на делото.

Поддържа подадения ОИМ. Моли да се приеме заключението на вещото лице.

Няма да сочи други доказателства. Изразява становище по хода на делото и сторените разноски. Моли да му се предостави срок за писмени бележки. Към 1 молбата е приложен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие.

Вещото лице Б. С. Д. – редовно призована, се явява лично.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че Н. С. Д. е подал искане за заем до „К. Й.“ ООД, в качеството му на небанкова финансова институция отпускаща заеми, чрез което иска да му бъде отпуснат паричен заем, като му е предоставен СЕФ с параметрите, изразени от него. Това искане Н. С. Д. е отправил по свое усмотрение, като след предоставянето на СЕФ е взела информирано решение да сключи договор с ищеца. След извършване на оценка на така депозираното искане и въз основа на посочените в него параметри и преговори с потребителя за заем, между Н. С. Д., в качеството му на Заемател и „К. Й.“ ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 850621 с изрично и ясно посочени параметри по договор в чл. 3 от същия.

Твърди се, че Н. С. Д. не е предоставил гарант, който да отговаря на условията на чл, 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем. В тази връзка, в чл. 8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем.

Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора, видно от положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с 2 които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства положеният подпис на всяка от страниците, а за изричното му съгласие с тях чл. 12 от договора за заем. Заемателят е запознат с активния погасителен план, по който следва да прави погасителни вноски, видно от положения подпис под същия и собственоръчно изписаните имена.

Твърди се, че от изложеното до тук се налага обоснования извод, че същия е валидно сключен. Заемателят лично е участвал и е влияел на формирането на заема със заемодателя „К. Й.“ ООД, запознал се е изрично и е подписал договора за заем и всички приложения към него, както и документите, свързани с отпускането му, а така също и е получил заемната сума от заемодателя. От изложеното, става ясно, че процесният договор е изцяло валиден и сключен в свободата на договарянето между страните, предоставена от ЗЗД, отговарящ на всички законови изисквания и сключен с прякото влияние на потребителя.

Твърди се, че след така сключените каузални правоотношения Н. С. Д. е заплатил сума 342,56 евро/ 669,99 лева, разнесена и осчетоводена за погасяване на главница и договорна лихва, като с исковата молба е предоставено извлечение от работния софтуер на дружеството.

Твърди се, че дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до PC Пловдив срещу Н. С. Д.. С подаденото заявление и съобразявайки се с посоченото по-горе съдебно решение, „К. Й.“ ООД, в качеството си на заявител/кредитор е искало да му бъде присъдена сумата 1530,00 лева /782,28 евро, ведно със законната лихва върху посочената по-горе главница, считано от датата на подаване на настоящето заявление в съда до окончателното погасяване на задължението; и ведно с разноските по делото, съгласно приложения списък на разноските по чл.80 ГПК.

Твърди се, че на основание така подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 2891/2025 описа на PC Х., издадени са ЗИ и ИЛ, като е образувано ИД № 1170/2025 по описа на ЧСИ М. А.. В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение, предвид което за „К. Й.“ ООД е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Н. С. Д., ЕГН **********, че същия дължи на „К. Й.“ ООД ЕИК **** сумата 1530,00 лева /782,28 евро/, ведно със законната лихва върху 3 главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, ведно c направените деловодни разноски за държавна такса и за юрк. възнаграждение.

МОЛЯ да присъдите направените от К. Й.“ ООД, представлявано по пълномощие от юрисконсулт, в настоящото производство деловодни разноски, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор чрез процесуалния представител на ответника, с който считат искът за допустим, но неоснователен, тъй като Договор за паричен заем № 850621 от 04.01.2024 г. е недействителен поради противоречие със закона.

Безспорно на 04.01.2024 г. Н. С. Д., с ЕГН: ********** е сключил договор за паричен заем (ДПЗ) № 850621 с „К. Й.” ООД, с ЕИК: **** в размер на кредита: 2 200.00 лв., размер на погасителната вноска: 188.71 лв., брой вноски: 15, ГПР: 48.193 %, месечен лихвен процент: 3.330 % или годишен лихвен процент: 39.96 %, обща сума за плащане: 2 830.71 лв. Съгласно чл. 6 от ДПЗ, страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: Ипотека върху недвижими имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия или Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Като съгласно чл. 8 от ДПЗ „С подписването на настоящия договор Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 2 194.29 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителния план към настоящия договор за заем от петнадесет вноски по 335.00 лв. Безспорно също след сключването на Договор за паричен заем № 850621 от 04.01.2024 г. Н. С.

Д. е заплатил на „К. Й.” ООД паричната сума в размер на 669.99 лв., 4 равняващи се на 342.56 евро.

Твърди се, че въпреки обаче формално предоставения тридневен срок за осигуряване на обезпечение още със сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния план, като петнадесет вноски от 146.29 лв. били веднага включени с главницата и лихвата и цялата погасителната вноска по договора за заем от 188.71 лв. станала 335.00 лв. Уговорената между страните в чл. 8 от договора за потребителски кредит неустойка в размер на 2 194.29 лв. е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Считам, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговарят обезпеченията показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За „К. Й.” ООД е било предварително ясно, че Н. С. Д. трудно би могъл да осигури исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за Н. С. Д., наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Считат, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, считам целият договора за потребителски кредит за недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за 5 паричен заем, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В ДПЗ, който е сключил Н. С. Д. е посочен размер на ГПР от 48.193 %, но този размер не отговаря на действителните разходи, които той ще направи във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение. Това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.