Определение № 10244 от 12.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10244 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500919 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от името на „Кредисимо“ ЕАД, чрез пълномощника –юрк. А.И. ответник по исковата молба срещу Определение № 52166 от 23.12.2025г., постановено по гр. д. 40155/2024г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, с което е оставено без уважение искането на другия ответник по делото „Ай тръст“ ЕООД за намаляване на присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС като прекомерни.

В частната жалба са изложени съображения за противоречие на оспорвания съдебен акт с установената съдебна практика. Сочи, че производството по делото не се отличавало с особена фактическа и правна сложност и не налагало полагането на усилия – повече от необходимите за доказване на претенцията. Поддържа, че при определянето от съда на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА критериите, следва да са съобразени с принципите за разумност и справедливост, като се следи за баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд и интереса на насрещната страна.

Срещу посочения съдебен акт е постъпила частна жалба и от името на другия ответник в първоинстанционното производство – „Ай тръст“ ЕООД, чрез пълномощника – юрк. С.С.. Поддържа се, че присъденият адвокатски хонорар за процесуално представителство на ищеца в производството е прекомерен. Сочи, че процесуалният представител е образувал множество дела, представлявайки различни страни именно срещу ответното дружество, поради което и следвало да бъде служебно съобразен фактът, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Излага доводи, че по потребителските спорове е налице богата съдебна практика, а конкретното производство е приключило разглеждането си в рамките на 1 открито съдебно задесание. Счита, че от страна на ищеца са ангажирани единствено писмени доказателства, поради което и делото не се отличава с множество извършени процесуални дейтвия. Оспорва, че съдът не е обвързан от предвидените в 1 наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

С тези доводи, моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, а вместо него, на процесуалния представител на ищеца да бъде присъдено възнаграждение в справедлив размер.

В срока по чл. 276 ГПК, процесуалният представител на ищеца в първоинстанционното производство – адв. Д. оспорва подадените частни жалби като неоснователни. Твърди, че при съобразяване на наднационалната практика по въпроса за определяна размерите на адвокатските възнаграждения не следва да се допуска нарушаване на принципите на свободна и лоялна конкуренция. Сочи, че независимо от множеството съдебна практика по потребителските спорове, с оглед необходимостта от засилена грижа по отношение на тази категория страни, безспорно се установява необходимост от професионална адвокатска помощ. В обобщение сочи, че присъждането на адвокатски възнаграждения под минимумите, отредени в Наредбата би довело до осъществяване на некачествено процесуално представителство.

Моли частните жалби да бъдат оставени без уважение.

Съдът като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба, подадена от името на ответника „Кредисимо“ ЕАД е подадена в рамките на законоустановения срок, от легитимирана страна и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Частната жалба, депозирана от името на „Ай тръст“ ЕООД е подадена в рамките на законоустановения срок, от легитимирана страна и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, разглеждана по същество е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба от Л.Е.В. против „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между Л.Е.В. и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 3177084 е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата на т.1 от Приложение №1 към Договор за потребителски кредит № № 3177084/09.05.2025г., поради накърняване на добрите нрави; установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен в отношенията между страните Л.Е.В. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на договор за предоставяне на поръчителство, поради заобикаляне на закона.

В условията на евентуалност е предявен насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.9, ал.1 ЗПК за осъждане на ищеца за сумата от 3 886 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №3177084/09.05.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция – 26.08.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

С Решение № 22107 от 03.12.2025г., постановено по горепосоченото дело Софийски районен съд прогласил по предявения от Л.Е.В., срещу 2

„КРЕДИСИМО“ ЕАД, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, нищожността на договор за потребителски кредит № 3177084 от 09.05.2025 г., сключен между страните, поради противоречието му със закона, както и прогласил по предявения от Л.Е.В., срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 2 ЗЗД, нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 09.05.2025 г., сключен между страните, поради заобикаляне на закона.

Със същото решение по предявеният насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД Л.В. е осъден да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, сумата от 3 886 лева - главница, представляваща неплатена част от чистата стойност на сумата, получена от кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 3177084 от 09.05.2025 г., като е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от предявяването на насрещния иск до окончателното плащане на задължението.

В мотивната част на постановеното по делото решение, по въпроса с разноските, районният съд е съобразил, че с оглед ниската фактическа и правна сложност на предмета на делото, разглеждането му само в рамките на едно открито съдебно заседание, в което пълномощника на ищеца не е взел участие без да са събирани доказателства, справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 400 лв., за всеки един от предявените искове, върху който размер, с оглед доказателствата за регистрация по ЗДДС, съобразил и 20 % ДДС.

След постановяване на съдебното решение са постъпили молби с правно основание по чл. 248 ГПК както от процесуалния представител на ищеца – адв. Д., така и от пълномощника на ответника „Ай тръст“ ЕООД – юрк.

Сталева, с предмет така определеното на адв. А. З. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

За да постанови обжалваното в рамките на настоящото производство определение, първоинстанционният съд е преценил, че не са налице основания да ревизира становището си по въпроса с разноските.

По същество, въззивният съд намира следното:

По отношение на частната жалба, депозирана от името на ответника „Кредисимо“ ЕАД:

Видно от произнасянето на пъвроинстанционния съд, предмет на проверката, извършена с обжалваното понастоящем Определение № 52166 от 23.12.2025г., е постановеното съдебно решение, единствено в частта, в която ответникът „Ай тръст“ ЕООД е осъден на основание чл. 38 ЗА да заплати на адв. А. Д. сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща определените от съда разноски за процесуално представителство на пълномощника на ищеца. Като бъде съобразено, че с Решение № 22107 от 03.12.2025г., постановено в първоинстанционното производство, дамата ответници в производството са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА са присъдени в условията на разделност, то задължението за заплащане на разноските, възложени в тежест на „Кредисимо“ ЕАД, всъщност не е било предмет на ревизия с обжалваното понастоящем определение, поради което и депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на частната жалба, депозирана от името на ответника „Ай тръст“ ЕООД:

3

Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда. В тези случаи, какъвто е и настоящият, следва да се вземе под внимание, действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело, произтичаща от неговия предмет, вида и обема на дължимите и извършени от процесуалния представител процесуални действия, продължителността на производството и броя на проведените съдебни заседания.

Предмет на производството по гр.д. № 60468/2023г., по описа на СРС, ГО, 35 състав е прогласяването на нищожността на два договора, сключени със страна, притежаваща потребителско качество, които две облигационни правоотношение са намиращи се във взаимовръзка на обусловеност помежду си.

Както правилно е съобразено от първоинстанционния съд по спорове за действителността на договори за потребителски кредит е формирана многобройна съдебна практика, поради което предметът на повдигнатия пред районния съд спор не се отличава с особена фактическа и правна сложност, липсва сложност по събирането и оценката на доказателства, които са съсредоточени в установяване на пороци на клауза от договор, сключен с потребител, за които в принципен план, съгласно приетото с Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да следи служебно относно нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори без да е направено възражение от заинтересованата страна.

Въззивният съд, за разлика от първоинстанционния такъв счита, че размерът от 400 лв., определен за всеки един от предявените искове се явява прекомерно завишен.

Със сключения между ищеца и адв. Д. Договор за правна защита и съдействие е договорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът следва да присъди на процесуалния представител с оглед изхода на спора адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението следва да е справедлив и обоснован, като след постановяване на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за съдилищата, посоченото в чл. 36, ал. 2 ЗА изискване този размер да е не по – нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. размер за съответния вид работа, не обвърза със задължителност съдилищата, а подлежи на съобразяване като ориентир.

В случая между страните не е имало спор относно обстоятелствата обуславящи фактическата обстановка по спора. Производството по делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност доколкото спорът се е съсредоточил до установяване действителния размер на ГПР и цялостното спазване на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, следва ли разходите да възнаграждение за уговореното поръчителство да се включват в ГПР , по който въпрос е налице богата съдебна практика. Макар и да са предявени два иска, то искът с предмет нищожност на договора за поръчителство е обусловен от иска за нищожност на договора за потребителски кредит предвид акцесорния му обезпечителен характер.

4

По тези причини, въззивният съд счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., определено за всеки един от предявените искове се явява прекомерно завишено. Съответно на действителната фактическа и правна сложност по делото, икономическата действителност и обема на извършената работа се явява възнаграждение за процесуално представителство по иска за прогласяване на нищожност на договор за поръчителство – в размер на 100 лв. с ДДС.