Присъда № 71 от 11.05.2023, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 698/2022
- Вид
- Присъда № 71
- Подписан
- 11.05.2023
- В сила
- 25.09.2023
- Състав
- Виолета Костадинова Апостолова
Цитирани разпоредби
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 279 · Наказателен кодекс
- чл. 279, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.279, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 180, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 71 от 11.05.2023 година, постановена по НОХД № 698/2022 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт против Б.Ш. /В.С./, роден на *** година в град ***, Сенегал, гражданин на Сенегал, с паспорт № ***, издаден на *** година в Сенегал, по обвинение в престъпление по чл.
279, ал.1 от НК за това, че на *** година, около 02.00 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, обл. Ямболска, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, както и по обвинение в престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК за това, че на *** година, около 02.00 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, обл.
Ямболска, действайки като извършител, пред длъжностно лице – граничен полицай на ГКПП Лесово - Н.М.А., служител на ГПУ Елхово при РДГП Елхово, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – италианско разрешително за пребиваване с № ***, издаден на името на В.С., роден на *** година, гражданин на Сенегал, на който бил придаден вид, че е издаден на ***г. от надлежните органи на Република Италия, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност и предмет на престъплението е чуждестранен документ за самоличност.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от подсъдимият престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му бъдат наложени при условията на чл.54 от НК наказания лишаване от свобода и глоба в минимално предвиденият размер, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде отложено за изпитателен срок от три години, а за престъплението по чл.
316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, което също на основание чл. 66 от НК да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години. На основание чл. 23 от НК предлага на подс. Б.Ш. да бъде определено едно общо наказание за двете деяния а именно лишаване от свобода за срок от десет месеца, което да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години, като към него се присъедини наказанието „глоба“.
Вещественото доказателство по делото италианско разрешително за пребиваване с № ***, издадено на името на В.С., което е неистински документ, предлага да остане на съхранение по делото.
Подсъдимият Б.Ш. е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК чрез служебният му защитник адв. Г.Д., по негово изрично искане, направено в хода на ДП. Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимия и с участието на назначеният му служебен защитник – адв. Г.Д. от АК Ямбол.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимият - адв. Г.Д. заявява, че от събраните по делото доказателства не се установява Б.Ш. да е осъществил от обективна и субективна страна, както деянието по чл. 279, ал.1 от НК, така и това по чл.316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал. 1 от НК. Твърди, че подсъдимият не е знаел, че представеният от него документ е неистински, макар и да е официален такъв. Сочи, че същият документ е бил представен от подсъдимия и при проверката му от турските гранични власти преди влизането му в Република България, където не е имало проблем, и затова не би могъл да носи наказателна отговорност за това. По второто обвинение за престъплението по чл.279, ал.1 от НК защитникът сочи, че няма извършено такова 1 деяние, тъй като Б.Ш. пристигайки на ГКПП Лесово, не е бил влязъл на българска територия. С оглед на изложеното адв. Дженков желае съдът да признае подс.Б.Ш. за невиновен и по двете обвинения и да го оправдае изцяло.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.Ш. е роден на *** година в град ***, Сенегал, гражданин на Сенегал, живущ в град ***, Сенегал, с начално образование, неженен, безработен, притежава паспорт №***, издаден на *** година в Сенегал.
Според обясненията на Б.Ш., дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, преди около 4 месеца той заминал за Република Турция, изпратен от брат си за да купува различни стоки, които пращал в Република Конго. Желанието му било да отиде в европейска държава и поточно в Италия, където имал роднини. Подсъдимият сочи, че преди две години брат му, който тогава бил в Италия, но после починал, му изпратил в Сенегал карта за постоянно пребиваване в Италия. Заявява, че на ***г. тръгнал с автобус от гр.
Истанбул и около 01.00 часа пристигнали на турско-българската граница, където на ГКПП му била извършена проверка, след което продължили пътуването с автобуса към българската граница. На ГКПП на българска територия била извършена проверка от български гранични полицаи, при която било установено, че представената от него карта за постоянно пребиваване в Италия е неистински документ, като той твърди, че не е знаел за това. Същият се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
От показанията на свид.Н.А. - граничен полицай на ГКПП „Лесово“ е видно, че на *** година е била на работа и около 02.00 часа изпълнявала служебните си задължения на трасе „вход леки автомобили“ от Р Турция към РБългария. Тогава там пристигнал автобус, пътник в който бил подс. Б.Ш.. В хода на извършваната гранична проверка, пред длъжностното лице - свид. А., подс.Б.Ш. представил паспорт, издаден в Сенегал и карта за постоянно пребиваване в Италия, с посочен в нея № ***, издадена на името на В.С., роден на *** година, гражданин на Сенегал. Поради възникнали съмнения относно истинността на този документ, св. А. поискала да бъде извършена повторна проверка от експерт. Такава експертна справка по отношение на представения от Б . Ш . документ - карта за постоянно пребиваване в Италия била извършена и от същата се установило, че италианско разрешително за пребиваване с № ***, издаден на името на В.С., роден на *** година, гражданин на Сенегал, с посочена дата на издаване ***г., е неистински документ и не е издаден от надлежните органи на Република Италия.
От показанията на свид. А. е видно още, че с оглед представеният валиден документ за самоличност – паспорт, издаден в Сенегал, подс. Б.Ш. не е имал надлежно разрешение за влизане в страната ни.
С протокол за доброволно предаване от ***г. подс. Б.Ш. предал доброволно на св. Н. А. своя паспорт, издаден в Сенегал, както и италианско разрешително за пребиваване с № ***, издаден на името на В.С., роден на *** година, гражданин на Сенегал, с посочена валидност до ***г.
От заключението по назначената в хода на ДП съдебно техническа експертиза с № 22 от 29.07.2022 година, което се поддържа в съдебно заседание от в.л. Н.Г., не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно изготвено, е видно, че представеният за изследване документ -италианско разрешително за пребиваване на 2 граждани от трети страни с № ***, издадено на ***г. в Италия на името на В.С., роден на *** година, е неистински документ, като същият не е изготвен на оригинална бланка, основните защити и реквизити заложени при производството и отпечатването, липсват или са имитирани.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС при МП, се установява, че подсъдимият Б . Ш . не е осъждан на територията на Република България.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства - от обясненията на самият подсъдим, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетеля Н.А., дадени в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК и заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза. Между обясненията на подсъдимият и показанията на разпитаният по делото свидетел, съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетелят са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на всяко от престъпните деяния. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимият, дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за извършените престъпни деяния и формата на вина.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Б.Ш. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на *** година, около 02.00 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, обл. Ямболска, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, както и престъпният състав на чл.316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като на *** година, около 02.00 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, обл. Ямболска, действайки като извършител, пред длъжностно лице – граничен полицай на ГКПП Лесово - Н.М.А., служител на ГПУ Елхово при РДГП Елхово, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – италианско разрешително за пребиваване с № ***, издаден на името на В.С., роден на *** година, гражданин на Сенегал, на който бил придаден вид, че е издаден на ***г. от надлежните органи на Република Италия, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност и предмет на престъплението е чуждестранен документ за самоличност.
Налице е съставомерно деяние по първия посочен текст от Наказателния кодекс – чл. 279, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза или друг документ, удостоверяващ правото му за влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство /на Сенегал/, така и държавата от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и 3 разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Н.А. и обясненията на самия подсъдим. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата (по арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов ). Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
Съдът не възприема становището на защитника на подсъдимият, че реално Б.Ш. е бил на ГКПП Лесово и не е навлязъл на територията на страната ни и поради това не може да се приеме, че е извършил соченото престъпление по чл. 279 от НК.
Граничните контролно-пропускателни пунктове на България са обособени територии със специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни пътища, както и на територията на международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през които единствено се разрешава преминаването на държавната граница на страната, като същите са част от територията на страната ни и в този смисъл съдът приема, че подс. Б.Ш. е извършил соченото деяние.
Разпечатката съдържа 25 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c77a381b-a6ce-4c5d-b393-05af804485b0