Решение № 10908 от 07.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10908 гр. София, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско дело № 20211110127358 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове от ............. против Т. Й. К. и И.

Н. К. с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане при условията на разделна отговорност - по 1/2 за всеки от ответниците / съобразно уточнителната молба от 09.06.2021 г., л.43 от делото / на сумата в общ размер от 5624,13 лв., от които 4671,13 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 915,39 лв., лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., както и на сумата от 30,31 лв., представляваща цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.03.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, и 7,30 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от издаването на фактурите.

Ответниците, редовно уведомени, представят отговор на исковата молба, като оспорват предявените искове. Оспорват наличието на облигационна връзка между страните, както и възникване на договорни отношения с дружеството, извършващо услуга дялово разпределение. Навеждат възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата 1 по делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане са осъдителни искове за дължима цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и за услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г. по договор за продажба на топлинна енергия за следния топлоснабден имот - ап. 43, находящ се на адрес: .............., .............................., с абон. № ................, и за съответните лихви за забавено плащане на главниците.

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Според действалия през периода чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ( "битов клиент" по смисъла на т.2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл.9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Така задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК.

Между страните по делото липсва спор, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена.

С подадения в законоустановения срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба от ответниците изрично е оспорено обстоятелството, че между страните за процесния период е съществувало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия. Установява се от представените в тази връзка като писмени доказателства по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 03.12.1990 г., препис от акт за граждански брак № 2/22.04.1984г., удостоверение с изх. № 68-00-692/03.06.2014 г. за идентичност на адреси, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден 2 имот - ап. 43, находящ се на адрес: .............., ............................... При така установените факти съдът приема за доказано по делото, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия и на основание чл.150, ал.2 ЗЕ са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.

За установяване на обстоятелствата доставяна ли е топлинна енергия до имота на ответниците и какво е реалното количество потребена енергия, която същите следва да заплатят, са приети писмени доказателства, в това число съобщения към фактури, извлечение от сметка, индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния период и документи за главен отчет, както и са изслушани заключения на допуснатите експертизи.

От представеното извлечение от сметка се установява, че за процесния период за абон. номер ................ са начислени задължения в общ размер от 5624,13 лв.

Съобразно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, като показанията са отчитани ежемесечно, като дяловото разпределение между абонатите в сградата е на база стойностите от индивидуалните измервателни уреди.

Според заключението през процесния период в топлоснабдения имот е имало четири броя отоплителни тела и един водомер за топла вода, на три броя от отоплителните тела с поставени ИРРО. Вещото лице е констатирало, че за периода 2017/2018 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите, а на 01.11.1998 г. е изключено отоплението на стълбите, като е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, изчислена на база отопляемия обем на имота. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. Експертизата установява общия размер на дължимите за процесния период от м. 05.2017 г. до м.04.2019 г. суми съгласно издадените от ищеца фактури и изравнителните сметки.

Доколкото ответниците дължат цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял / по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на съдебно-техническата експертиза, обективирани в таблица 3 от заключението / л. 150 от делото/. Експертизата установява, че за периода от м.

05.2017г. до м.04.2019 г. общият размер на дължимите за топлоснабдения имот суми съгласно издадените от ищеца фактури и изравнителните сметки е, както следва: по фактури - 4210,98 лв., по дялово разпределение – в размер на 4671,14 лв., като сумата за изравнение е в размер на 460,16 лв. за доплащане, които стойности се потвърждават и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на главницата за дялово разпределение за процесния период възлиза на 30,31 лв. Вещото лице е констатирало, че съгласно счетоводните регистри на ищеца към 01.02.2022 г. няма данни за извършени плащания, касаещи процесния период.

Предвид изложеното съдът намира за доказано, че за процесния период между страните по делото е съществувало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, по силата на което ищецът е престирал извършена е доставка на топлинна енергия и за ответниците е възникнало задължение 3 за плащане на уговорената цена, съответно, приема, че претендираните за плащане суми от ответника са правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество топлинна енергия, като стойността на топлоенергията е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени.

Доколкото по делото се установи наличието на облигационна връзка между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния период, следва да бъде разгледано своевременно заявеното в срока по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба възражение за недължимост на претендираните суми поради изтекла погасителна давност.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишната давност по чл.111, б."в" ЗЗД. Съобразно приетото с цитираното ТР понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационното дружество услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Предвид посоченото в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен с разпоредбата на чл.111, б."в" ЗЗД.