Решение № 54 от 26.03.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Радомир, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100433 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по силата на подписан между страните договор за заем от 28.05.2022 г. ищецът И. М. предоставил в заем на ответника К. Т. сумата в размер на 1200,00 лева, която последният следвало да върне на 20.12.2022 г. Въпреки множеството опити за доброволно уреждане на взаимоотношенията между страните, и към настоящия момент дължимата сума не била върната.

Твърди, че за дължимата сума по сключения договор за заем, на 10.03.2023 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 214/2023 г. на РС – Радомир. В рамките на образуваното дело съдът издал заповед за изпълнение в полза на заявителя и ищец в настоящото производство, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът К. Т. дължи на ищеца И. М. сумата от 1200,00 лева, дължима по договор за паричен заем от 28.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител, който моли съда да постанови решение съобразно 1 събраните доказателства по делото.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез назначения му особен представител изразява становище за основателност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът И. Х. М. е подал на 10.03.2023 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника К. М. Т. за дължима сума по договор за паричен заем от 28.05.2022 г.

Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № 214/2023 г. на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 112/10.03.2023 г. против длъжника и настоящ ответник, връчена на последния при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.

От представената по делото разписка от 28.05.2022 г., подписана от ищеца И. М. и ответника К. Т., се установява, че страните са сключили договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата в размер на 1200 лева, със задължение за последния да я върне в срок до 20.12.2022 г.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален, неформален и консенсуален, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. За действителността на договора не е предвидена специална форма, а писмената такава е единствено форма за доказване.

По въпроса налице ли е договор за заем, между страните няма спор, а се установява и от приложената по делото разписка от 28.05.2022 г., че между ищеца и ответника е съществувало облигационно правоотношение, произтичаща от договор за заем, сключен на 28.05.2022 г., по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата в размер на 1200 лева, със задължение за последния да я върне в срок до 20.12.2022 г.

Предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. Такъв извод може да се направи, съгласно формираната задължителна практика на ВКС, само при изрично наличие на изявление на страните, че сумата се предава при подписването на договора или е предадена от 2 заемодателя на заемателя, или ако по делото е представена разписка, удостоверяваща това предаване. Ищецът излага твърдение, че е предал заетата на ответника сума лично в брой, за което страните са съставили разписка за предаване и приемане на сумата на 28.05.2022 г.

Същата съдържа изявление на ищеца в същия смисъл, а именно, че е предал на длъжника сумата от 1200 лева по договор за заем, както и изявление на последния, че е получил сумата. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил чрез плащане задължението си. При липса на такива фактически твърдения и на ангажиране на доказателства в тази насока, съдът приема, че същият не е изпълнил своето договорно задължение да върне на ищеца получените парични суми, поради което исковата претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1270,00 лева, от които 50,00 лева - внесена държавна такса, 800,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 420,00 лева – заплатено възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. М. Т., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. Рл, ул. „К.“ № . дължи на И. Х. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

Р., ул. „Л.“ № ... сумата от 1200,00 лева (хиляда и двеста лева), дължима по договор за паричен заем от 28.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА К. М. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „К.“ №. ДА ЗАПЛАТИ на И.

Х. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Л.“ № . сумата от 1270,00 лева (хиляда двеста и седемдесет лева), представляваща направени разноски в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

3