Решение № 140 от 15.10.2020, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 140

15.10.2020 г.

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Пловдив

1-ви наказателен състав

На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Христо И. Крачолов

Иван Х. Ранчев

Веселин Г. Ганев

Нина Б. Стоянова

Иван Георгиев Даскалов (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Христо И. Крачолов Наказателно дело за възобновяване № 20205000600422 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 33 НПК.

С протоколно определение от 06.08.2020 г. по НОХД № 825/2020 г., Казанлъшкият районен съд е одобрил споразумение между осъдения, неговия защитник и районния прокурор, с което Е.А. е признат за виновен за това, че на 06.05.2020 г., по път в Община К., на 1 км преди с. Б., е управлявал МПС ЛА „Р.Л.“, с рег. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на 1000, а именно 1,41 на 1000, установено по надлежния ред, и на основание чл. 343б ал. 1 НК вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 НК го е осъдил на 8 месеца лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим, както и ГЛОБА в размер на 300 лева.

Със споразумението Е.А. е ЛИШЕН от право да управлява моторно превозно средство за срок от 11 месеца, на основание чл. 343г вр. чл. 37 ал. 1 1 т. 7 НК.

Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият Е.А., който е депозирал искане за възобновяване на наказателното дело, с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила при неговото разглеждане. Като алтернативно искане се поддържа становище за намаляване размера на наложеното наказание.

Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

За да одобри атакуваното определение, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките, визирани в чл. 382 НПК. Вписал е в споразумението, че с него Е.А. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 Б ал. 1 НК, както и съгласието на страните при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК.

Отразено е и съгласието им на осъдения да бъде определено наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ РЕЖИМ и глоба в размер на 300 лв.

След като подсъдимият декларирал, че се отказва от съдебното разглеждане на делото по общия ред, съдът е преценил, че споразумението е допустимо, не противоречи на закона и морала, одобрил го е, след което е прекратил наказателното производство по НОХД № 825/2020 г. по описа на 2

Казанлъшкия районен съд.

Основният довод, който се поддържа пред настоящата инстанция, е свързан с твърдението, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като липсвала декларация от подсъдимия, че същият се отказва от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

В искането за възобновяване очевидно е допусната техническа грешка, като некоректно е посочено, че тази декларация следва да бъде направена по реда на чл. 281 ал. 6 НПК, която норма е свързана с прочитане на показанията на свидетел, дадени в хода на ДП. Що се отнася до изискването, регламентирано в чл. 381 ал. 6 НПК, в нея действително е регламентирано, че споразумението се подписва от прокурора и защитника. То се подписва и от обвиняемия, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Пловдивският апелативен съд констатира, че в производството по чл. 382 НПК първостепенният съд екзактно е изпълнил предвидената в тази норма процедура. Делото е внесено за разглеждане на 30.07.2020 г., а съдебното заседание проведено на 06.08.2020 г. В него са участвали прокурор, защитникът на обвиняемия /тогава/ и самият Е.А.. В съдебния протокол изрично е записано изявлението на осъдения, с оглед изискването на чл. 382 ал. 4 НПК, като той е заявил, че разбира обвинението, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението, съгласен е с тях и доброволно го е подписал.

В съдебния протокол наред с това е вписано коректно съдържанието на окончателното споразумение, с оглед изискването на чл. 382 ал. 6 НПК, вкл. и декларацията от Е.А., че се отказва от съдебно производство при разглеждане на делото по общия ред. Веднага след това са положени подписите на Е.А., на неговия защитник и прокурора.

С оглед на това Пловдивският апелативен съд счита, че в случая няма допуснато процесуално нарушение, още повече то да е от категорията на съществените. Това е така, тъй като декларирането от страна на Е.А., че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред е вписано в съдебния протокол, направено е пред съдебния състав и е подписано от него, заедно с 3 пълния текст на споразумението.

Не може да се сподели доводът на защитата, според който е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, тъй като на осъдения не било обявено, че наложеното наказание ще се изтърпява ефективно. Както беше посочено по-горе, в съда е внесено проектоспоразумение в абсолютно същия смисъл, в който то е одобрено, без корекции от съда. А., заедно със защитника му и прокурорът са подписали същото проектоспоразумение.

Нещо повече, в т. 3 от същото още с внасянето му в съда, е посочено, че на обвиняемия Е.А. е разяснен смисълът на споразумението, екземпляр от него му е връчен и същият е декларирал, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред, както и че съзнателно и доброволно го подписва. Под този текст, като декларатор, е положен и подписът на Е.А..

В протокола от съдебното заседание е вписан окончателният текст на споразумението, който е идентичен с първоначално внесения. Отделно от това, в предвидения от закона срок по чл. 312 НПК, никоя от страните не е възразила относно съдържанието на протокола респ. да е поискала неговата поправка. За това и не може да има никакво съмнение в коректността на отразеното в него.

Неоснователен е и доводът в искането, поддържан като алтернативна позиция, че наложеното наказание е явно несправедливо и прекомерно тежко.

Това са били параметрите на споразумението, което е било внесено за разглеждане в районния съд. При стриктно съблюдаване хипотезиса на чл.

382 НПК то е било одобрено от съда, предвид постигнатото съгласие на двете насрещни волеизявления на страните, поради което и на практика няма процесуална възможност само в тази част да бъде коригирано в производството по възобновяване, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи неговата отмяна изцяло.

С оглед на всичко изложено по-горе Пловдивският апелативен съд счита, че искането за възобновяване е неоснователно, поради което и

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. М. А. за възобновяване на наказателното дело № 825/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, приключило със споразумение от 06.08.2020 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5