Решение № 14233 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14233 гр. ************, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110158245 по описа за 2024 година

Предявени са следните искове от М. Д. И., чрез адв. В., срещу А. Б. Б. и ******** Б.а:

1/. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, евентуално – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключения между *********** И. и А. Б. Б. договор за дарение на 7/160 идеални части от поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр. ************, находящ се в гр. ************, ул. „******“ № 65, заедно с припадащите се идеални части от всички подобрения и приращения, поради противоречието му със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави;

2/. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, евентуално – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключения между *********** И. и А. Б. Б. договор за покупко-продажба на 63/160 идеални части от поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр. ************, находящ се в гр. ************, ул. „******“ № 65, заедно с припадащите се идеални части от всички подобрения и приращения, поради противоречието му със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави;

-евентуално иск по чл. 33, ал. 1 ЗЗД – за унищожаване на договора за продажба поради сключването му при крайна нужда;

3/. Иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 вр. чл. 17 ЗЗД - за прогласяване нищожността на сключения между *********** И. и А. Б. Б. договор за дарение на 7/160 идеални части от поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр.

************, находящ се в гр. ************, ул. „******“ № 65, заедно с припадащите се идеални части от всички подобрения и приращения, като привидна сделка (приет за съвместно разглеждане като ИУИ в последното открито съдебно заседание по делото).

Ищецът твърди, че е наследник на *********** И. – негов баща, който приживе с нотариален акт, вписан в Службата по вписванията под № ****, том VI/***** г. бащата на ищеца И. е дарил на нотариус А. Б. Б. 7/160 ид.ч. от ПИ с идентификатор ************ с адрес гр. ************, ул. „******“ № 65, заедно с припадащите се идеални части от 1 всички подобрения и приращения, а с нотариален акт № 167, том VI/***** г. наследодателят му е продал на същия ответник 63/160 ид.ч. от дворното място и припадащите се приращения и подобрения, намиращи се в дворното място на същия процесен имот.

Изтъква,че с така извършеното дарение не се е преследвала действителната цел, а именно дарителят да прехвърли идеалните части с дарствена цел. Твърди, че продажната сделка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като липсва еквивалентност на престациите, а при условията на евентуалност – сделката е сключена поради крайна нужда.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответниците А. Б. Б. и М. К.

******* - Б.а, чрез адв. Х., с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Изтъква, че за ответника липсва правен интерес от предявяване на исковете. Посочва, че с универсално саморъчно завещание наследодателят на ищеца е завеща на ответника цялото си недвижимо имущество, включително и притежаваните от него постройки и така изключил от наследяването сина си. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,171-ви състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното:

Приложен по делото е нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация, ******, том ХVIII, дело № 3443/68 г., от който се установява, че М. И. ***** е придобил по силата на дворищна регулация, утвърдена със заповед № ****** г. правото на собственост върху следните имоти: празно дворно място с площ от 200 кв.м. от имот с планоснимачен номер 26 собственост на ******** *******, при съседи: парцел IV-*******, парцел XV-******** и собственика *****; празно дворно място с площ от 90 кв.м. от имот с планоснимачен номер 33, собственост на ******** и съседи: парцел VI-******, улица и собственика; празно дворно място с площ от 48 кв.м. от имот с планоснимчен номер 11, собственост на **********, при съседи: към собствения му парцел IV-*******, улица и собственика, които места са придадени към собствения му парцел V, имот с планоснимачен номер ***** от квартал 30-б по плана на ст.************, м.“******* III част.

По делото е представен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ******, том I, рег. № ****9, дело 58/1998 г., видно от който ****** *****а е продала на *********** И. и ******** 5/8 ид.ч. от недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр.************, ж.к. „********“, ул. „******“ № 65, 30 кв.м., заедно с дворно място с площ 1106 кв.м., съставляващ парцел 28 от квартал 8 по плана на гр. ************, ж.к. „********“.

Представена е скица на поземлен имот № ********* г. на ПИ с идентификатор ************, както и данъчна оценка за процесния имот.

Като писмено доказателство по делото е приет и нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване № 9, том I, рег. № ******, дело № 7/2023 г., от който се установява, че *********** И. е дарил на А. Б. Б. 7/160 ид.ч., равняващи се на 4.375 % от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ************ с адрес: гр.

************, кв. "********“, ул. „******“ № 65 с площ от 1108 кв.м., представляващ дворно място – парцел 28 от квартал 8 по плана на гр. ************, ж.к. „********“, заедно със съответните подобрения и приращения, изградени и намиращи се в ПИ, припадащите се на даряваните идеални части, като изрично е посочено, че дарителят *********** И. си запазва безвъзмездно и безсрочно правото на ползване върху недвижимия имот.

Приложен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване № 10, том I, рег.№ *****, дело № 8/2023 г., от който е видно, че *********** И. е продал на съсобственика си А. Б. Б. 63/160 ид.ч., равняващи се на 39.735% от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ************, с адрес: гр.

************, р-н „********“, ул. „******“ № 65 с площ от 1108 кв.м., представляващ дворно място – парцел 28 от квартал 8 по плана на гр. ************, ж.к. „********“, със 2 съответните приращения и подобрения, изградени и намиращи се в ПИ, припадащите се на продаваемите идеални части за сумата от 50 000 лева, като продавачът си запазва правото на ползване безсрочно и безвъзмездно върху процесния недвижим имот.

Приети по делото са и саморъчно завещание от 08.02.2023 г. на *********** И., съгласно което ***** И. завещал на ответника Б. цялото си недвижимо имущество и включително притежаваните от него постройки, находящи се в гр. ************, ул.

„******“ № 65, както и протокол за обявяване на саморъчно завещание с рег. № 5750/2023 г.

По делото е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. От същото се установява, че пазарната стойност на учреденото право на ползване на процесния имот с идентификатор ************ към ***** г. е 193 431.25 евро (за 63/160 идеални части), а за 70/160 идеална част) към 23.01.2023 г. е в размер на 214 923.59 евро; пазарната стойност на сграда с идентификатор ************.1 към ***** г. е 84 389.51 евро (за 70/160 идеална част); пазарната стойност на сграда с идентификатор ************.1 с гараж към ***** г. е 117 709.03 евро (за 70/160 идеална част). В откритото съдебно заседание вещото лице изтъква, че при определянето на пазарната стойност е взел предвид всички допълнителни обстоятелства като комуникативност, наличието на близост на университет, буферен паркинг, спирка на метро и други.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и чл. 33, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД не следва да бъде разглеждан като инцидентен установителен иск, а като обективно кумулативно съединен иск, наред с останалите, доколкото при навеждането на ново основание за нищожност от възможните, изброени в разпоредбата на чл. 26 ЗЗД, следва да става дума за разглеждане на още едно основание за нищожност, поради което и съдът следва да го разгледа поотделно като самостоятелно основание.

При предявен иск за нищожност на определен договор, при който ищецът сочи различни основания за нищожност на договора, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок.

Разглеждането на исковете премИ.ва от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да премине към разглеждане на основанията за унищожаемост отново в поредност, предопределена от тежестта на изтъкнатия порок: от неспазването на режима на настойничеството или попечителството, към неспособност към сключването на сделката да се разбират или ръководят действията, заплашването, измамата, грешката или при крайна нужда и явно неизгодни условия. Ако сделката не подлежи и на унищожаване, съдът е длъжен да пристъпи към основанията за висяща недействителност като извършването й без или извън учредената представителна власт, а след това – за относителната й недействителност като извършена във вреда на кредитора. В този смисъл са решение № 106/ 01.03.2011 г. по гр.д. № 1460/ 2009 г., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/ 2014 г. и решение № 199/ 12.07.2016 г. по гр.д. ******3/ 2016 г., все на IV-то ГО на ВКС и Решение № 40/07.04.2020 г. по гр.д. № 2383/2019 г. на ВКС, IV го.

По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД:

Според легалното определение на чл. 225, ал. 1 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Като всеки договор и договорът за дарение може да бъде нищожен, като основанията за това се намират не само в 3 чл. 26 ЗЗД, но и в разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, според която дарението е нищожно, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни. Основанието на една правна сделка е обичайната, типична цел поради която тя се сключва, като при договора за дарение това е да се даде нещо безвъзмездно, т. е. да се прехвърли собствеността върху някаква ценност (имот, вещ, пари, ценни книжа) без насрещна престация.

Мотивът за дарението е нещо различно от основанието на правната сделка, той е онзи елемент при формирането на волята, който отговаря на въпроса защо се предприема едно човешко действие, респ. сключването на договора. Мотивът, за разлика от основанието, не е елемент на договора, освен ако не е противоречащ на закона или на морала, и в този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази правна сделка, а този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези мотиви.

Аргументите в полза на тезата на ищеца, че дарственият мотив е противен на закона, не са подкрепени с доказателства. Фактът, че собственикът се е разпоредил в полза на трето лице, не води до извод, че договорът е в противоречие със закона. Не е налице пречка или ограничение в закона дарителят да дари част от имуществото си. Тъй като в случая не е доказано, че мотивът за извършване на дарението е единствено с цел да се увредят интересите на ищеца, настоящата инстанция приема, че договорът за дарение не накърнява установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, поради което не е нищожен и искът с правно основание 226, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на договора за дарение от 23.01.2023 г. като накърняващ добрите нрави и противоречащ на закона, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Същото важи и по отношение на договора за покупко-продажба на 63/160 ид.ч. от процесния поземлен имот. В доказателствената тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че процесният договор противоречи на закона, като от събрания по делото доказателствен материал не може да бъде направен такъв извод с оглед процесуалната пасивност на последния.