Решение № 600 от 15.12.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500496 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 95 от 03.05.2023 г., постановено по гр. дело № 1077/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Елин Пелин, К. Я. К., ЕГН ********** от с. Д. Б., ул. “П.“ № ... е осъден да заплати на С. А. И., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.Е. П., О. Е. П., С. о., пл. „С.

Н.Ч.” № . сумата от 5000.00 лева (пет хиляди лева) съставляваща обезщетение за причинени в резултат на непозволено увреждане извършено на 12.05.2022 г. неимуществени вреди - физическа травма представляваща лека телесна повреда - контузия на главата, изразяваща се в травматичен оток и подкожен хематом в лявата челнослепоочна област довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, унижение и неудобство от факта, че е бил ударен на публично място при изпълнение на служебните му задължения в присъствие на множество хора и колеги и отправени обидни думи, закани и нецензурни изрази - „Какви сте вие“, „Боклуци“, „Педерасти“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1 датата на увреждането - 12.05.2022 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 10000.00 лева. С постановеното решение К. Я. К. е осъден да заплати на С. А. И. направените разноски по делото в размер на 650.00 лева /шестстотин и петдесет лева/ и в полза на РС - Елин Пелин дължимата държавна такса в размер на 200.00 лева (двеста лева).

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от К. Я. К., чрез пълномощника му адв. С. Н., в частта, в която е уважен предявения иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 5000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 12.05.2022 г. до окончателното й заплащане. В жалбата се излагат подробни съображения, че размерът на определеното обезщетение не е съобразен с твърденията в исковата молба. Възразява се, че неправилно били установени фактите по делото, тъй като липсвала медицинска документация за високо кръвно, висока захар или психическо съС.ие на шок или неадекватност на ищеца. Описаните чувства, че полицаят е бил набит не съответстват на фактите, тъй като му е нанесен един единствен удар, израз на човешко безсилие срещу обстоятелствата в живота, а не протест срещу властта. Възразява срещу определения размер на обезщетение като прекомерен и несъобразен със съдебната практика в сходни случаи. Счита, че за обидни думи, които не са станали доС.ие на неограничен кръг лица следва да бъде определен по-малък размер на обезщетение. Отделно от това излага, че пострадалото лице не е обществено известна личност. По същество моли решението да бъде отменено в уважената част за сумата над 500 лева до присъдения размер от 5000 лева за обезщетение за неимуществени вреди.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна С. А. И. не е подал писмен отговор на въззивната жалба и не взето становище.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

2

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът С. А. И. е предявил срещу ответника К. Я. К. искове, с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 10 000, 00 лв. /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на престъпно деяние от 12.05.2022 г., за което е одобрено Споразумение по НОХД № 127/2022 г. по описа на РС-Елин Пелин, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Заявява, че бил в съС.ие на афект, провокиран от думи и действия на майката на детето му, с която живеели на съпружески начала. Изразява съжаление, че отправил тези думи към представители на органите на реда, провокиран от негативна емоция.

Твърди, че признава частично иска за сумата от 500.00 лева обезщетение за неимуществените вреди на ищеца от травматичния оток и подкожен хематом в лявата челно-слепоочна област и чутите обидни думи, като моли в останалата част до пълния предявен размер от 10000,00 лева искът да бъде отхвърлен.

От фактическа страна се установява следното:

Със споразумение по НОХД № 127/2022 г. по описа на РС-Елин Пелин, К. Я. К. е признат за виновен в това, че на 12.05.2022 г. около 23.50 ч. в гр.Е. П., С. о. по ул. “Х. Б.“ е причинил на полицейски орган - С. А. И. в качеството му на младши инспектор/старши полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ Елин Пелин, при и по повод изпълнение на службата му като полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ Елин Пелин, лека телесна повреда - контузия на главата, изразяваща се в травматичен оток и подкожен хематом в лявата челно-слепоочна област причинила му временно разстройство на здравето, неопасно за живота поради което и на основание чл.131 ал.2, пр.4, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при общ режим на изтърпяване. Ответникът е признат за виновен и в това, че на 3

12.05.2022 г. около 23.50 ч. в гр.Е. П., С. о. по ул. “Х. Б.“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно неуважение към обществото - викайки към полицейските служители в РУ Елин Пелин - С. А. И. и Н. Р.К. „Какви сте вие“, „Боклуци“, „Педерасти“, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органите на властта, изпълняващи задължението си по опазване на обществения ред - оказал съпротива при арестуването си от полицейските служители при РУ Елин Пелин П. Г. П. и от Д. Г.

Й., като деянието било извършено на обществено място - на улица в гр. Елин Пелин и станало доС.ие на множество хора, поради което и на основание чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при общ режим на изтърпяване. С определението по НОХД №127/2022 г. по описа на РС Елин Пелин, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК е наложил на ответника К. едно общо най-тежкото наказание измежду двете наказания, а именно - лишаване от свобода за срок от шест месеца при общ режим на изтърпяване.

По делото е разпитан един свидетел на ищеца - П. Г. П.. От разпита му се установява, че е бил очевидец на случилото се, тъй като с негов колегата били назначени като съвместен екип при РУ Елин Пелин на процесната дата за времето от 19.00 часа до 07.00 часа, когато били повикани за съдействие от автопатрула, който изпълнявал ППД за спрян водач, видимо употребил алкохол. Пристигайки на място - улица в близост до спортната зала в гр.Е.П., заварили колегите си С. И. и Н.К., както и спрения водач К.. К. отправял към полицейските служители ругатни и обидни думи като ги наричал „боклуци“, заплашвал ги с уволнение, като в един момент нанесъл удар с глава, в областта на главата на С.. Тогава свидетелят се намесил, сложил белезници на К., който бил задържан и откаран в РУ Елин Пелин. В областта, където бил ударен С. имало хематом. Според свидетеля, С. не се чувствал добре, тъй като имал здравословни проблеми, вдигнал високо кръвно налягане и имал висока кръвна захар. След случилото се, С. бил малко неадекватен, вследствие този шок. Бил видимо разстроен, чувствал се унизен и излязъл няколко дни в болнични, а след като се върнал на работа отново изпитвал дискомфорт, бил по-плах в отношенията с гражданите, притеснявал се 4 известно време и се държал малко по-дистанцирано.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина, която в общата хипотеза се презумира, к ато липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.

Основният елемент на този правен институт е вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо съС.ие.

По делото е установено, че със споразумение, което има характер на влязла в сила присъда, е прието за установено, че ответникът К. Я.

К. е извършил престъпления по чл.131 ал.2, пр.4, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което съдът, на основание чл.23, ал.1 от НК, е наложил на ответника К. едно общо най-тежкото наказание измежду двете наказания, а именно - лишаване от свобода за срок от шест месеца при общ режим на изтърпяване.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед изложеното, по делото безспорно е установена противоправността на деянията, вида и характера на настъпилата вреда, вината на дееца и причинно-следствената връзка помежду им, което прави предявения иск доказан по основание. Споразумението съдържа признание и на посочените в него факти и обстоятелства.

Предвид на това съдът приема, че ответникът е осъществил елементите от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД.

По отношение размера на иска и при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за 5 справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на извършените спрямо него престъпления. Това е и основаният спорен въпрос по делото – за размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Вредите, които е претърпял ищеца са в резултат на две престъпления - по чл.131 ал.2, пр.4, т.3 вр. чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от Наказателния кодекс, извършени от ответника при наличието на пряк умисъл.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от престъплението. Съдебната практика в тази насока е константна, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П. П., тъй като същият има непосредствени и преки впечатления върху съС.ието на колегата си след инцидента, но и след това. Според свидетеля, в областта, където бил ударен С. имал хематом, не се чувствал добре, тъй като имал здравословни проблеми, вдигнал високо кръвно налягане и имал висока кръвна захар. След случилото се, ищецът бил малко неадекватен, вследствие този шок. Бил видимо разстроен, чувствал се унизен. След случая, С. излязъл няколко дни в болнични, а след като се върнал на работа отново изпитвал дискомфорт.