Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 966 от 11.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3014/2022
Вид
Решение № 966
Подписан
11.07.2023
Състав
Диана Коледжикова, Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000503014 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 57 от 8 юли 2022г. по т. д. № 154/2021г. Окръжен съд – Враца е осъдил ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД да заплати на К. С. С. на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 37 505,96 лв.

/тридесет и седем хиляди петстотин и пет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за пълна загуба на товарен автомобил марка БМВ, модел X 6 X РЕИХЕ, рег. № ***, вследствие на кражба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2021г., до окончателното плащане на сумата, като отвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 40 000 лева; осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3 188,00 лева - разноски по делото съразмерно с уважената част от иска; осъдил ищеца да заплати на ответника на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 40,00 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу решението по т. д. № 1

154/2021г. на ОС - Враца, в частта, в която предявеният срещу него иск е уважен. С доводи, че решението в тази част е неправилно, включително поради необосновани изводи за стойността на застрахования автомобил и поради отхвърляне на възражението му за подзастраховане, иска отмяната му и отхвърляне на иска.

Ответникът по въззивната жалба К. С. С. е оспорил въззивната жалба с доводи, че в правилно приложение на закона съдът му е присъдил обезщетение съобразно действителната стойност на процесния автомобил.

За да постанови решението си, съдът е приел, че ищецът е бил собственик на застрахования при ответника товарен автомобил със застраховка „Пълно автокаско“, покриваща и риск „Кражба“ на МПС , както и противозаконно отнемане на МПС с цел ползване; в периода 21.01.2021 – 22.01.2021г., в срока на застрахователно покритие, автомобилът е бил противозаконно отнет от владението на ищеца, в резлутат от което на ищеца са причинени щети, изразяващи се в стойността на отнетото МПС. Било образувано досъдебно производство за извършено престъпление кражба по квалифициран състав, съгласно последната квалификация на деянието, което било спряно. Съдът е приел още, че ищецът като застрахован е изпълнил своите задължения преди и след настъпването на застрахователното събитие, а застрахователят не е отказал плащане на застрахователно обезщетение мотивирано и доколкото действителната стойност на автомобила съгласно закюлчението на вещото лице към датата на настъпване на застрахователно събитие възлиза на 37 505, 96 лв., искът е уважен до този размер.

Възражението на ответника, оспорил размера на иска поради прекратяване на регистрацията на автомобила, е било прието за неоснователно, тъй като прекратяването, съотв. възстановяването на регистрацията не се дължало на техническото състояние на автомобила. Върху обезщетението е присъдена и законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Софийски апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, в рамките на правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, да следи служебно за валидността на обжалваното решение, за допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността да проверява само посоченото в жалбата, освен спазването на императивни материалноправни норми (ТР № 2

1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), намира следното:

Решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно и допустимо в обжалваната част.

По съществото на спора:

Съдът е сезиран с иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за реално изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор за имуществено застраховане – „Каско стандарт“, със застрахователно покритие и за риска „Кражба“. Правният интерес от предявяване на иска ищецът е обосновал с отказа на застрахователя да плати обезщетение поради декларирани неверни обстоятелства, който отказ ищецът счита за неоснователен.

Ответникът е оспорил иска с възражения, че са декларирани неверни обстоятелства, и че е налице изключен риск. Излага и принципни съображения и за липса на покрит риск, а и на застрахователно събитие, изразяващо се в „Кражба“, с които също оспорва основателността на иска.

Оспорил е иска и по размер – счита, че търсената сума е завишена, като се изхожда от стойността, на която е закупен процесният автомобил, – за 500 лв. и то като бракуван. Поддържа и хипотеза на „подзстраховане“, което следва да бъде отчетено – в тази връзка счита, че стойността на автомобила значително надвишава застрахователната сума. Оспорил е и дължимостта на вземането за законна лихва, като намира, че евентуално изпада в забава от датата на дерегистрацията на превозното средство. Възразил е още, че е възможно ищецът “вече да не е собственик на процесния лек автомобил“, което го лишавало от материалноправна легитимация.

Спорен на настоящия етап от производството между страните, обвързани от възникнало при действието на КЗ валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско” (чл. 399 и сл. КЗ), по което ищецът (ответник по жалбата) е „застрахован” (лице със застрахователен интерес като собственик), а ответникът (жалбоподател) „застраховател”, измежду покритите застрахователните рискове по което е кражба на застрахования товарен автомобил – „БМВ“, модел „Х 6 Х Реихе“, с рег. № ***, е въпросът за размера на застрахователното обезщетение по реализирания застрахователен риск „Кражба“ в срока на застрахователното 3 покритие (рискът е дефиниран в т.20, раздел „Дефиниции“ на общите условия, при които е сключен договорът ), въпреки че се обжалва изцяло решението на първоинстнационния съд в осъдителната му част.

За този извод относно основния спорен въпрос за разрешаване във въззивното производство, въззивният съд съобрази, че жалбоподателят е изложил общи, немотивирани оплаквания, че не са анализирани всички доказателства по делото и, че съдът е приел необосновано присъденото обезщетение като стойност на застрахования автомобил, въпреки данните за дерегистрацията му и възстановяването на регистрацията, като неправилно е счел, че това не се дължи на техническото му състояние, като се има предвид и покупната му цена от 500 лв. Неправилно, според жалбоподателя, съдът отхвърлил и възражението му за подзастраховане.

Ответникът по въззивната жалба счита, че в нея не се съдържат конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, което намира за правилно поради доказаното настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователно покритие и установената действителна стойност на застрахования автомобил, без застрахователят да е задал въпрос относно придобивната цена на МПС и дали то е било бракувано.

При разрешаване на спора, въззивният съд следва да изходи от установените и неоспорени фактически положения в първоинстанционното производство, в частност от факта на настъпване със застрахования автомобил на застрахователно събитие „Кражба“ – в периода 21.01.2021г. около 20 ч. до 22.01.2021 около 9.20 ч., - регистрирано пред компетентните органи (образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител за квалифициран състав на престъпление „Кражба“ е спряно), за което застрахователят е бил уведомен своевременно, но е отказал плащане на обезщетение поради „декларирани и заявени неверни обстоятелства от застрахования – предявяване на документи или претенции с невярно съдържание“.

Не е било спорно и, че ищецът е придобил собствеността върху застрахованото имущество с договор с нотариална заверка на подписите от 21.09.2017г. срещу продажна цена от 500 лв., като в договора е записано, че МПС - то е бракувано и застрахователната му стойност е 500 лв.

Съгласно чл. 405, ал. 1 вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на 4 застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Извън случаите по чл. 387, ал. 1 (договорена застрахователна стойност), ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество (подзастраховане) и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума (чл. 389, ал. 1 КЗ). В случая, съгласно заключението на изслушаната по делото автотехническата експертиза, неоспорено от страните и възприето от първоинстанционния съд, изготвено и след проверка на историята на регистрацията на процесния автомобил, с първоначална регистрация от 24.09.2010г., прекратявана и възстановявана в периода 20.09.2017г. - 27.09.2017г., действителната му пазарна стойност към датата на застрахователното събитие възлиза на 37 505, 96 лв. Вещото лице е пояснило, че на 14.09.2017г. МПС е преминало успешно годишен технически преглед, при следващ предстоящ на 14.09.2018г., със заключение, че е технически изправно, като е направило извод, че регистрацията и дерегистрацията му не се дължат на техническото му състояние. В съдебно заседание е уточнило още, че, за да бъде възстановена регистрацията на автомобила, който фактически е лек, а не товарен, комисия от КАТ е установила техническото състояние на автомобила, който е бил в рамките на срока от годишния технически преглед.

С оглед така установеното по делото, с присъждането на сумата 37 505, 96 лв. изискването за присъждане на обезщетение, равно на действително претърпените вреди, е спазено. Това обезщетение не надвишава застрахователната сума от 40 000 лв., която лимитира на отговорността на застрахователя. В случая не се касае за частична загуба на застрахованото имущество, за да се разглежда въпросът за друг начин на изчисляване на застрахователното обезщетение (и евентуално приложение на раздел Каско, гл. първа, подраздел IV, т.5 от ОУ, съгласно вписаното в застрахователната полица, че застрахователната сума, избрана от застрахования, е „при условията на подзастраховане“ ), а се прилага чл. 386 КЗ вр. глава V, подраздел VI, т. 1 от приложимите към договора ОУ, който определя размер на застрахователното обезщетение, равен на застрахователната сума, но 5 ненадвишаващ действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие „Кражба“. Ето защо, искът за реално изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение е основателен за посочената сума от 37 505, 96 лв. – пазарната стойност на вещта към момента на настъпване на застрахователното събитие. Без значение е в случая срещу каква продажна цена е придобито застрахованото МПС (което няма връзка с настъпването на конкретното събитие), на което застрахователят е извършил оглед, сам е предложил застрахователна сума от 40 000 лв.

(съобразно удостовереното в застрахователата полица) и вещото лице по изслушаната експертиза не е свързало дерегистрацията му с невъзможност да бъде използвано в пътното движение. Отказът на застрахователя, както е приел и първоинстанционният съд, да изплати застрахователно обезщетение не е мотивиран, така че да се прецени допустимостта му, с оглед и връзката с възникването на застрахователното събитие (чл. 408 КЗ), поради което с него ответникът не може да се освободи успешно от отговорността си. Ищецът като застраховано лице, без да е доказана неизправността му като страна по договора, сключен с ответника, е кредитор на търсеното вземане за обезщетение поради настъпилото в срока на застрахователното покритие застрахователно събитие „Кражба“. Възражението, с което се отрича материалноправната му легитимация „поради вероятност вече да не е собственик“, не държи сметка за естеството на конкретното застрахователно събитие и е несъстоятелно. Прекратяването на регистрацията на автомобила (§6, т. 69 ДРЗДвП ) не е предвидено като предпоставка за плащане на търсеното в процеса застрахователно обезщетение, нито е условие за изпадане в забава на застрахователя, а за защита на материалния интерес на застрахователя, последиците, в случай на намиране на противозаконно отнетото МПС, са уредени изрично в нормата на чл. 405, ал. 3 КЗ.