Решение № 2922 от 14.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2922 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100503185 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 17.07.2023г., постановено по гр.д. № 57515/2022г. по описа на СРС, ГО, 157 състав, са уважени предявените от П. В. П. срещу Д. А. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати следните суми:

1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди болки и страдания, физически и психологически травми, затруднения в движението на левия крак и дясната ръка, страх, неудобства, дискомфорт и притеснение, вследствие от виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в това, че на 05.11.2020 г. в 03 РУ - СДВР при опит да изведе детето Я. А.а от сградата на 03 РУ - СДВР, стиснал и извил дясната ръка на ищцата, изблъскал я към рамката на входната врата на районното управление, в която си ударила левия крак и я настъпил по левия крак, в резултат на което й причинил кръвонасядания на дясната предмишница и кръвонасядания на лявото бедро и лявото ходило, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2022г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 199, 1

44 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на увреждането – 05.11.2020г. до 23.10.2022г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва: иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – за разликата над сумата от 1 000 лева до пълния предявен размер от 4 000 лева и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за разликата над сумата от 199, 44 лева до пълния предявен размер от 797,84 лева.

Срещу решението, в частта в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищцата П. В. П., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа необоснованост на изводите относно определянето на размера на дължимото обезщетение, тъй като преценката на доказателствения материал, събран в хода на съдебното дирене, е направена неясно, хаотично и в противоречие с правилата на логиката. Твърди първоинстанционният акт да е постановен при липса на мотиви и липса на цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Сочи, че за разлика от другите наранявания по ръката на ищцата, които имат повърхностен характер, това на ходилото е било силно болезнено, довело е до сериозен дискомфорт и нарушаване на нормалния ритъм на живот, като това нараняване е било нанесено от ответника със сила и се отличава с висок интензитет. Това се отнасяло и до нараняването на бедрото. Счита, че всички наранявания, взети в цялост, сочат за немалки болки и страдания, поради което така определеният от съда размер на обезщетението е необосновано нисък. Не било съобразено, че обезщетението, което се претендира от ищцата, не е само за причинените болки, но и за изживения стрес, безпокойство, противозаконното и не по установения законов ред изтръгване на детето и опита за отвеждането му и предизвикания от това сграх, несигурност и стрес, нарушаването на нормалния ритъм на живот поради поведението на ответника, обидите и накърняването на достойнството на ищцата. Тези вреди били установени въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства. Оспорва като неправилен и необоснован изводът на съда, че по делото не са събрани доказателства по отношение на изречените от ответника към ищцата обиди:

„болна си”, „ти си боклук”, „нестабилна си”, „няма да видиш Я. повече”. На следващо място, развити са доводи, че съдът е бил длъжен да обсъди цялостно 2 поведението на ответника, включително и наличието на висящо производство по ЗЗДН за същото деяние. Аргументира становище за неправилност на формираните изводи за недоказаност на претендираните от ищцата допълнителни неимуществени вреди, свързани с невъзможност тя да се грижи за ежедневните неща - за децата, домакинската работа и пазаруване; загуба на работа, преустановяване на пътувания, страх и стрес. Поддържа, че тези вреди и причинно-следствената връзка с процесния деликт били установени от събраните по делото гласни доказателствени средства. С оглед изложеното счита, че при определяне на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като е присъдил размер, който не съответства на тежестта на извършения деликт и неговото отражение върху живота и здравето на пострадалата. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в цялост.

Въззиваемата страна Д. А. И. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита решението в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в съотвествие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от ответника Д. А. И. срещу първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени предявените искове. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебния акт в посочената част. Поддържа се, че събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод за причинно-следствена връзка между действията на ответника и увредите на ищцата на процесната дата.

Сочи, че е налице противоречие в твърденията на ищцата относно причината за нанесените телесни увреждания, изложени в исковата молба, и тези, посочени от нея в молбата, по която е образувано дело по ЗЗДН за същото деяние. Освен това излага, че показанията на свид. К. не съответстват на описания в исковата молба механизъм на увреждане. В този смисъл счита, че твърдяното противоправно деяние не е установено по реда на пълното и главно доказване, поради което претенцията подлежи на отхвърляне в цялост.

В условията на евентуалност са изложени доводи за неправилно приложение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, тъй като определеното 3 обезщетение от 1 000 лева е в завишен размер и не съответства на интензитета на твърдените вреди. Поддържа се и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, като в тази връзка сочи, че първоинстанционният съд не е разгледал и не се е произнесъл по това възражение.

Насрещната страна П. В. П. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Излага, че първоинстанционният съд е е обсъдил в постановеното решение твърдените в насрещната въззивна жалба доводи за поведението на ищеца, за твърденията за съпричиняване, за злоупотреба с процесуални права, и за намаляване на присъденото обезщетение. Оспорва основателността на наведените възражения и оспорвания. Поддържа, че деянието и причинно-следствената връзка с претендираните вреди са установени не само въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а и с оглед представените медицински документи и заключението на съдебномедицинската експертиза. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му от ответника част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване ищецът следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт, а именно - противоправно деяние /действие или бездействие/; вина; вреди и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди /чл. 45, ал.

1 от ЗЗД/. Доколкото това са правопораждащи факти ищците следва да проведат пълно и главно доказване. Законодателят е презюмирал небрежната вина /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, следователно наличието на такава не е необходимо да се доказва. Останалите правопораждащи факти следва да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 от 4

ГПК. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки /правопораждащи факти/ водят до неоснователност на претенцията.

Материално-правната разпоредба на чл. 45 от ЗЗД предвижда възможност за репарация на вреди, претърпени от конкретно лице.

Правоимащ и кредитор по вземането за репарация на вреди следователно е този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен. Следователно е необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно доказване да установи това свое качество.

Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане.

Основният обективен елемент от фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

Ищцата П. В. П. претендира ангажиране на имуществената отговорност на ответника за осъществено противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинени болки и страдания. Сочи, че тя и Д. И. са родители на децата Я. Д. А.а и А.Д. А., като с оглед настъпилата между страните раздяла, двамата имали спорове относно упражняването на родителските права върху малолетните деца. Твърди, че на 05.11.2020г. и във връзка с разрешаването на спор от същия характер, тя, ответникът и Я. пребивавали в 03 РУ на СДВР.

Излага, че във фоайето на сградата на 03 РУ на СДВР Д. И. сграбчил детето Я. и стискайки го побягнал към вратата на изхода и то пред служителите на МВР, опитвайки се да отведе детето със себе си. Ищцата се разпищяла, викнала на бащата какво прави и тръгнала след него, и настигайки го на входната врата, която той вече отварял, успяла да го хване и забави отвън, преди той да започне да слиза по стълбите с детето, в опит самоволно и не по установения от закона ред да изведе детето от сградата на 03 РУ при СДВР. В този момент 5 ответникът с ръка хванал дясната ръка на П. и стискайки я в същия миг я изблъскал силно към рамката на входната врата, където тя се ударила по левия крак, както и този момент той я настъпил силно по същия този крак, в резултат на които действия ищцата получила различни наранявания по тялото й.

Излага, че в резултат на посочените действия, както и предвид отправените към нея от страна на ответника обидни изрази: „болна си”, „ти си боклук", „нестабилна си", "няма да я видиш Я. повече", претърпяла неимуществени вреди, за чиято обезвреда претендира присъждане на обезщетение в размер на 4 000 лева.

Ответникът Д. А. И. оспорва да е извършил твърдяното противоправно деяние, причиняването на вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредите. В условията на евентуалност е релевирал възражение за съпричиняване, обосновано с доводи за неизпълнение от страна на ищцата на съдебен акт, с който упражняването на родителските права върху малолетните деца са били предоставени на бащата.