Решение № 71 от 03.02.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Враца, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20241420101220 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Ц. Г. Ц., ЕГН:

********** против С. С. Ц., ЕГН: **********.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата имали сключен граждански брак, който бил прекратен на 10.10.2022 г. Сочи се, че преди брака с Нотариален акт № ***, т.*** нот. д. № *****/* г. на нотариус с рег. № **** РС – Враца двамата закупили при равни права самостоятелен обект в сграда – апартамент № *** с идентификатор № *****, находящ се в гр. ***, общ. ***, обл. ***, по КККР на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-1843/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. ***, бул. „***“ № **, ет. **, ап.***, намиращ се в сграда с идентификатор № ***** с предназначение – жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ 55.17 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

********, ********, под обекта: ******, над обекта: ********, ведно с прилежащи части – мазе № **-*** сутерен с площ 4.30 кв.м., както и с 2.21 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 65.01 кв.м.

Поддържа се, че бракът между страните бил прекратен с решение по гр. д. № 2778/2022 г. на РС – Враца по реда на чл. 51 СК, като със съдебното решение било утвърдено споразумение, в което по отношение на семейното жилище, находящо се в гр.

***, бул. „***“ № 99, ап. ****, било уредено да се ползва и от двамата съпрузи до окончателното поделяне на съсобствеността. На 14.10.2022 г. бил сключен договор за доброволна делба на процесния недвижим имот, в раздел първи от който било записано, че процесният недвижим имот остава в изключителна собственост на ищеца. В раздел втори било записано, че ответницата не желае да получи в дял имота, като за уравнение на дела си е получила сумата от 30 000,00 лв., изплатена изцяло по банков път, като страните се 1 съгласяват, че С. С. Ц. си запазва правото на ползване върху имота, предмет на сделката, за срок от 4 години, считано от датата на сключване на договора.

Посочва се, че на 26.10.2022 г. била подадена молба от ответницата за издаване на заповед за незабавна защита по реда на чл. 2 и сл. ЗЗДН, като в същата се твърдяло, че тя била жертва на домашно насилие, осъществено на 25.10.2022 г. от Ц. Ц.. С молбата ответницата поискала да бъде наложена и мярка за отстраняване на Ц. Ц. от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. ***, бул. „****“ № **, ап.**. С Определение по гр.д.

№ 3211/2022 г. от 26.10.2022 г. била предоставена незабавна защита, като била издадена заповед за отстраняването на ищеца от жилището, а с решение по същото дело от 25.11.2022 г. мярката била наложена за срок от 8 месеца, считано от влизане на решението в сила.

Твърди се, че от 14.10.2022 г. ищецът нямал достъп до имота, като ответницата не напускала същия, в него живеела заедно с дете от друг брак, не давала достъп на ищеца до имота и не желаела да го освободи. С писмена покана бил поискан достъп до процесния имот от ищеца, като на 26.05.2023 г. ответницата посочила, че тя обитава жилището и съответно плаща разходите по ползването, а ищецът имал наложена мярка и в договора за доброволна делба било отразено правото й на ползване за срок от 4 години.

Навеждат се доводи, че не е налице валидно учредено право на ползване в полза на ответницата, като същата ползва имота без правно основание и пречи на собственика му да упражнява правата си ползване, владение и разпореждане. Твърди се, че съсобствеността върху процесния имот е прекратена чрез договор за доброволна делба, по силата на който правото на собственост е преминало изцяло върху ищеца. Поддържа се, че след като е налице разпореждане с притежавания от ответницата дял от имуществото, придобито по време на брака, след уравняването на този дял с пари, С. Ц. не е носител на правото на собственост върху недвижимия имот и поради това не е притежавала и правото на ползване, за да го запази за себе си за период от 4 години. Сочи се, че правото на ползване като вещно право е могло да бъде учредено от собственика на имота в полза на трето за собствеността лице, каквато е била ответницата след получаване на сумата от 30 000,00 лв. за уравняване на дела й от имота, по реда на чл. 18 ЗЗД, във вр. с чл. 55 ЗС. Твърди се, че в случая обаче не е спазена формата на закона и формата на договора, поради което следва да се приеме, че договорката за запазване правото на ползване за срок от 4 години от ответницата е недействителна, което било видимо от формата на сключения договор. Поддържа се, че съдът следва служебно да се произнесе по нищожността на договора в частта, в която е запазено правото на ползване.

Сочи се, че по силата на сключеното споразумение за прекратяване на брака е налице договаряне за съвместното ползване на жилището до момента на прекратяване на съсобствеността, като не е предоставено право на ползване на ответницата по реда на чл. 56 СК, тъй като от брака няма родени деца.

Твърди се, че видно от последващите действия на ответницата по молбата й за отстраняване на ищеца от съвместно обитаваното жилище незабавно и за определен срок, С.

Ц. е демонстрирала поведение пред съда и пред Ц. Ц., че не притежава самостоятелно и валидно право на ползване на процесния имот, като в случай че същата е знаела, че притежава в пълен обем правото на ползване, тя не би искала отстраняване на Ц. Ц. от жилището. Сочи се, че по демонстрираните действия от ответницата, следва да се тълкува, че не е възникнало и право на послужване на вещта и обитаването й като самостоятелно право в полза на С. Ц., доколкото имотът не е предаден от собственика с опис или лично на С. Ц. след сключване на договора за доброволна делба, което действие е съществена част от договора за послужване.

Поддържа се, че с оглед възпрепятстването на собственика да ползва вещта за него е налице право на обезщетяване по реда на чл. 59 ЗЗД, по силата на който се търси обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното 2 обогатяване на ползващия се без основание от неговата вещ. Сочи се, че отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот. Твърди се, че за периода от 14.10.2022 г. до деня на предявяване на иска ответницата дължи обезщетение от 250,00 лв. месечно на ищеца на основание чл. 59 ЗЗД.

По тези съображения се иска от съда да признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на процесния имот, като осъди ответницата да му предаде владението на същия, както и да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 500,00 лв. за периода от 14.10.2022 г. до 23.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски.

С протоколно определение от 22.01.2025 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, е допуснато изменение на предявения иск за обезщетение чрез увеличаване на неговия размер, като от иск за сумата от 4 500,00 лв. същият се счита предявен за сумата от 5 306,94 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се оспорва фактът, че бракът между страните е прекратен с Решение по гр. дело № 2778/2022 г. на Районен съд – Враца по реда на чл. 51 СК, както и фактът, че на 14.10.2022 г. страните са сключили договор за доброволна делба на съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр.

Враца. Оспорва се твърдението в исковата молба, че от момента на подписване на договора за доброволна делба ищецът Ц. Ц. няма достъп до имота. Посочва се, че от приложения договор е видно, че процесният имот остава в дял и изключителна собственост на ищеца, като за уравнение на дела на ответницата същата е получила сумата от 30 000,00 лв. и правото на ползване за срок от четири години. Сочи се, че правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено, като в същото време, при учредяването върху вещта на ограниченото право на ползване, собственикът е лишен от всякаква възможност да я ползва. Твърди се, че в тези случаи собствеността е гола и собственикът на вещта може да извършва всички разпоредителни действия, включително и да прехвърля владението върху вещта на трети лица с изключение на правото на ползване. Поддържа се, че при учредяване на вещно право на ползване спрямо голия собственик тежи единствено задължението за бездействие – да се въздържа от вмешателства и посегателства спрямо правото на ползвателя. Твърди се, че в настоящия случай уговореният срок на учреденото вещно право на ползване е четири години и изтича на 14.10.2026 г., като дотогава ищецът не може да претендира ответницата да напуска имота, нито да претендира достъп или да определя с кого ще живее тя в него.

Поддържа се, че е неоснователно твърдението, че не е налице валидно учредено право на ползване в полза на ответницата. Посочва се, че имуществото не е придобито по време на брака, а преди него, като уравняването на дела на ответницата от съсобствеността не е на основание чл. 69, ал. 2 ЗН и това имущество не е подчинено на чл. 28 СК. Изтъква се, че съсобствеността преди доброволната делба е възникнала като обикновена при равни права, като с договора за доброволна делба е прекратена по правилата на извънсъдебна спогодба, уредени в чл. 365-367 ЗЗД. Твърди се, че спогодбата не противоречи на закона и е в съответствие с чл. 9 ЗЗД.

Навеждат се доводи, че е неоснователно и оплакването за неспазване на формата на закона по чл. 55 ЗС и за неспазване на формата на договора по чл. 18 ЗЗД. Поддържа се, че в случая тъй като делбата не е съчетана с прехвърляне право на собственост на трето лице, а е само между съсобственици, е приложима разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗС, която е спазена.

Оспорвам се твърдението за недействителни клаузи и уговорки, обективирани в спогодбата.

3

Сочи се, че уговорката за запазване правото на ползване отразява действителната воля на страните към момента на постигане на съгласие, систематично е част от т. II от договора, в която точка е уредено единствено уравняването на дела на ответницата. Твърди се, че същата не е отделена като допълнителна уговорка, извън тази за уравняване на дела на ответницата от съсобствеността и не е уредена като облигационно безвъзмездно или възмездно правоотношение. Оспорва се твърдението, че ответницата е трето за съсобствеността лице, поради което не е спазена формата, предвидена в чл. 18 ЗЗД. Оспорва се, че е налице облигационно правоотношение, а именно договор за послужване. Оспорва се да е налице и право на обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Сочи се, че макар ищецът да няма право да ползва имота, ответницата никога не е препятствала достъпа му до него. Посочва се, че взетата мярка за защита от домашно насилие е резултат от противоправно поведение на ищеца, а не от деяние на ответницата, препятстващо достъпа на ищеца до имота. Оспорва се срокът, за който се претендира обезщетението, и размерът на претенцията по чл. 59 ЗЗД.

По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: