Решение № 1051 от 02.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. Варна, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на трИ.десети юли през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110202073 по описа за 2026 годИ. за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Х. И.“ АД срещу Наказателно постановление № 876493-F846331/24.02.2026 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което на въззивното дружество е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1533,88 евро, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта, за нарушение на чл. 3, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и фИ.нсовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри.

В жалбата е изразено несъгласие с обжалваното наказателно постановление. Изложени са доводи, че при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че наказващият орган не се е произнесъл в едномесечен срок от получаване на АНП, във връзка с което намира, че е налице нарушение на императивна правна норма. Намира, че наказателното постановление не съответства на 1 изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като в него като законни представители са посочени лица, различни от действителните такива.

Формира извод, че наказващият орган не е определил правилно датата на извършване на нарушението, тъй като същото се изразява в бездействие, което е могло да бъде отстранено до края на датата, посочена в НП като такава на извършване на деянието. Поддържа, че АНО не е извършил проверка на отразените в акта факти и обстоятелства, а заключенията на актосъставителя са възприети безкритично. Излага подробни съображения за маловажност на случая, като се позовава на липсата на настъпили вредни последици и оспорва заключението на наказващия орган за наличие на трайна тенденция към извършване на нарушения от този вид. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт И. Н., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително се позовава на показанията на актосъставителя, който в разпита си говорел за протокол за приключване на игрална маса, а в случая става въпрос за протокол за приключване на игрално казино. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Н., която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са спазени материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че се касае за формално нарушение, а именно липса на реквизит в изискуем от закона протокол. Моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

„Х. И.“ АД било организатор на хазартни игри, като притежавало 2

Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № 0000305524/04.07.2025 г., издадено на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта от изпълнителния директор на НАП, което отразявало актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030 5049/19.06.2025 г. на същия орган.

През месец август 2025 г. въззивното дружество стопанисвало обект игрално казино за организиране на хазартни игри, находящо се в гр.Варна, к.к.

„З. п.“, хотел „И.“. На 10.07.2025 г. в казиното бил съставен Протокол за приключване на игрално казино № 005675/10.07.2025 г. Протоколът бил подписан от гейм мениджър и касиер, но не бил подписан от лице, изпълняващо длъжността пит бос.

На 23.08.2025 г. била извършена проверка от служители на НАП, измежду които и св. И. С. Т. (главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП), за спазване на нормативните изисквания в обекта, при която изложените обстоятелства били установени. Св. Т. счел, че се касае за липса на задължителен реквизит, което е довело до противоречие на издадения Протокол за приключване на игрално казино с нормативните изисквания, като приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 3, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и фИ.нсовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри от 03.02.2021г. (НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ).

Св. Т. отразил констатациите си в Протокол за извършена проверка в обект на организатор на хазартни игри, сер. АА, №0001043 и Приложение №1 към него.

На 09.09.2025 г. св. Т. съставил акт за установяване на административно нарушение на санкционираното дружество за това, че в процесния протокол не е попълнен задължителен реквизит, с което юридическото лице не е изпълнило задължението данните в съответните отчети и протоколи да се попълват своевременно, точно и пълно и да се подписват от всички служители, посочени в приложимия образец.

Съставеният АУАН бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

3

На 24.02.2026 г. администативнонаказващият орган, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства - от разпита на св. И. С. Т., както и от приобщените писмени доказателства.

Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Актосъставителят е извършил проверка и лично е установил липсата на реквизит в процесния протокол. Твърденията на св. Т. кореспондират и на приложените писмени доказателства, сред които с най - съществено значение са: Протокол за приключване на игрално казино № 005675/10.07.2025 г.; Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № 000030-5524/04.07.2025 г.; Протокол за извършена проверка в обект на организатор на хазартни игри и др. Приобщените писмени доказателства подкрепят показанията на свидетеля и позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на приетата в НП, да бъде установена по несъмнен начин.

От правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна – санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма. Наред 4 с това съдът извършва проверка и за справедливостта на наложената имуществена санкция.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Обратно на твърденията в жалбата, срокът за произнасяне по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването му не влече незаконосъобразност на наказателното постановление. В тази насока е и практиката на ВАдмС - в Решение № 1861 от 11.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1564/2019 г. се изтъква изрично, че съдебната практика е константна и последователна в разбирането за инструктивен характер на едномесечния срок по издаване на НП от получаване на акта по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Значение за законосъобразността на издаденото наказателно постановление има само давностният срок по 34, ал. 2 от ЗАНН , (приложим, с оглед обстоятелството, че се касае за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност), а същият в случая е спазен.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган изпълнителния директор на НАП, с правомощия, произтичащи от нормата на чл.90, ал.3 от Закона за хазарта. С необходимата компетентност разполага и актосъставителят съгласно т. 2.1 от Заповед № ЗЦУ-30-575/02.04.2026 г.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

В наказателното постановление действително неправилно е посочено, че освен от Владимир Господинов Филипов, дружеството се представлява и от други физически и юридически лица. Съдът намира обаче, че се касае за техническа грешка, която не е затруднила правилното определяне на лицето, на което е наложено процесното наказание. Юридическите лица се идентифицират основно чрез единния идентификационен код (ЕИК-номер), 5 наименованието, правната организация и седалището. В случая в наказателното постановление не е допусната грешка при отразяването на тези белези, като последователно е посочено, че нарушител е „Х. И.“ (фирма) АД (вид на търговското дружество), с адрес гр.София, ул.“Н. Т.“ № *, ет. *, Б. ц.

„София 1“ (седалище). Правилно е посочен и ЕИК номерът на дружеството.

Тези данни позволяват напълно еднозначното идентифициране на юридическото лице, санкционирано с имуществена санкция. Също така следва да се вземе предвид и това, че нарушенията на административнопроизводствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на санкционния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, а в случая допуснатата непрецизност има само формален характер и не е накърнила реално процесуалните права на дружеството.

По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество (цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на „С. с.е. п.“ АД, с автори проф. д-р К. Л. и доц. д-р И. Т., стр. 386).

Съдът не споделя доводите за неправилно определяне на датата на извършване на нарушението. Същото се изразява в липса на подпис, който е следвало да бъде положен в момента на изготвяне на протокола, тъй като чл.

3, ал. 2 от Наредбата изисква протоколите да се попълват и подписват своевременно. Действително нарушението се изразява в неподписване на дневен протокол за приключване на игрално казино, но доколкото не се касае за неизпълнение на задължение за извършване на дадено действие в определен срок, не може да се приеме, че нарушението е налице на следващия ден след изтичането на срока, както се претендира в жалбата. Изискуемото действие е следвало да бъде извършено незабавно след изготвянето на протокола, при приключване на игралното казино, поради което и неполагането на съответния 6 подпис, в което се изразява нарушението, е извършено на датата на съставяне на документа, както правилно е приел наказващият орган.