Определение № 514 от 09.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 514 гр. Ловеч, 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500381 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 418, ал. 5 от ГПК .

Образувано е по частна жалба вх. № 3968/26.06.2024 г. от " Моят кредит" ЕООД с ЕИК: 203939675, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Александър Стамболийски № 55, ет. 3, р-н Възраждане, общ.

Столична, чрез пълномощника адв.Д. П., срещу разпореждане № 1670/12.06.2024 г. по ч.гр.д. № 581/2024 г. по описа на РС – Тетевен, с което е отхвърлено Заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. А. М. от с.Д., Ловешка област.

Счита, че обжалваното разпореждане на ТРС е неправилно и моли същото да бъде отменено, а делото върнато на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.418 ГПК. Оспорва извода на районния съд, че записът на заповед е нищожен съгласно чл.26, ал.1 въ в вр. с чл.44 от ЗЗД поради противоречие с императивната правна норма на чл.34 от, ал.1 от ЗПП. Счита, че законът не задължава потребителя да гарантира кредита със запис на заповед, но няма пречка такова обезпечение да бъде предоставено по съгласие на страните, като се позовава на чл.7, ал.1 от Договора за допълнителни услуги.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.5 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

1

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и след като прецени данните по делото, намира за установено следното:

Производството по гр.д. 581/2024 г. по описа на РС – Тетевен е образувано по подадено от "Моят кредит" ЕООД, ЕИК: 203939675, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против М. А. М. за заплащане на сумата от 399.63 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и разноските по делото в размер на 400.00 лв. адвокатски хонорар и платена държавна такса. Вземането се претендира по запис на заповед от дата 29.11.2022 г, предявен на 13.03.2024 г., с който е обезпечено вземане по индивидуален договор за заем между същите страни с код 79337 от 29.11.2022 г. Заявителят е представил записа на заповед, договора за заем, договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем код 79337 от 29.11.2022 г. ведно с Приложение № към договора с погасителен план и разписка за получени суми в брой от 600.00 лева.

С обжалваното разпореждането районният съд е отхвърлил изцяло заявлението от "Моят кредит" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М. А. М.. В мотивите на същото е прието, че разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗПК не допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде обезпечен или гарантиран със запис на заповед или менителница, поради което издаденият запис на заповед е нищожен на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.44 от ЗЗД, като е цитирана и съдебна практика. Посочено е, че клаузата на чл.7 от договора за предоставяне на допълнителни услуги, подписан на същата дата, извежда като задължително условие за отпускане на заема издаването на запис на заповед. Направен извод, че същият не представлява годен документ по чл.417, т.10 ГПК, въз основа на който може да се издаде изпълнителен лист, тъй като не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

При въззивния контрол за правилност на обжалваното разпореждане, настоящият състав съобрази следното:

С разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 3 и чл. 419, ал. 3 от ГПК е въведено изискването съдът да извършва проверка за неравноправни клаузи в потребителските договори и съответно да откаже издаването на заповед за задължения, почиващи на такива клаузи. Безспорно длъжникът в случая има 2 качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015г. на ІІ т. о. и др./ ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10 от ГПК, когато ценната книга обезпечава потребителски договор, към заявлението се представа договора и др. книжа към него с цел преценка наличието на неравноправни клаузи. В разглеждания случай с депозираното пред заповедния съд заявление е претендирано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 399.63 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и разноските по делото, по запис на заповед от 29.11.2022 г, предявен на 13.03.2024 г., който обезпечава вземането по индивидуалния договор за заем между страните и договора за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем Код: 79337/29.11.2022 г. При тези данни районния съд е бил длъжен да извърши проверка за наличието неравноправни клаузи в представените договори, вземането по които е обезпечено със записа на заповед.

След самостоятелна преценка на представения договор за заем и договора за предоставяне на допълнителни услуги, настоящата инстанция намира, че от съдържанието им се налага извод за неравноправност на техни клаузи.

С представения договор за индивидуален договор за заем заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата в размер 306.78 евро или тяхната левова равностойност в заем за срок от 34 седмици, който следва да бъде погасен на 17 погасителни вноски, като двуседмичната погасителна вноска е в размер на 20.65 евро/40.39 лв./ съгласно и приложения погасителен план. Договореният лихвен процент е 40, 08 %, а ГПР – 42.02 %. Общият размер на всички плащания по заема е в размер на 351.07 евро /686.63 лева/. В 3 чл. 12 от договора заемодателят се е задължил в 3-дневен срок да осигури действието на трето физическо лице или търговско юридическо лице, което да поеме солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими вноски, лихви и разходи и неустойки; надлежно издадена банкова гаранция или надлежно учредена ипотека на недвижимо имущество, собственост на длъжника, като обезпечение на задължението. Според нормата на чл.12, ал.2 от договора третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети офис на дружеството и да подпише договор за встъпване в дълг, солидарно със заемателя, като същото подлежи на предварителна проверка от заемодателя и следва да отговаря на следните условия: - да е дееспособно, да има навършени 25 години, да има минимален осигурителен брутен доход в размер на 1500 лв., валидно трудово правоотношение от поне 6 месеца преди сключване на договора, стабилна кредитна история, да не е активен потребител на други заемни продукти на дружеството или поръчител по друг активен заем. По отношение на търговското юридическо лице е поставено изискване да е регистрирано в Търговския регистър, да е с изцяло внесен капитал, да има минимална печалба от 10 000.00 лв. през последните три години съгласно финансовите отчети, да не е обявено в несъстоятелност или ликвидация, както и да няма задължения към държавата/или общината.

Съгласно чл. 12, ал. 4 от договора при неизпълнение на горепосоченото задължение се дължи неустойка в размер на 208.61 евро, като същата се дължи на части, платими на 17 вноски по погасителен план, включващи главница, лихви и неустойка. Към заявлението е представен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключения договор за паричен заем. Към заявлението е представена разписка за получена в брой сума от 600.00 лева от заемателя.

При така установените факти по делото съдът констатира, че размерът на договорената в чл.12, ал.4 от договора за заем неустойка е в размер, който е с по-малко от 100 евро от размера на отпуснатите заемни средства. Видно от договорка в чл. 12, заемателят е задължен в срок от три дни от подписване на договора да предостави обезпечение на кредитора и то да отговаря на посочени условия. Поначало това задължение, предвид поставените в договора изисквания, е трудно изпълнимо и дори невъзможно. В подкрепа на този извод е и факта, че размерът на така уговорената неустойка е включен в размера на месечните погасителни вноски, което се установява от 4 погасителния план. На следващо място изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение само по себе си не е свързани с изпълнение или неизпълнение на главното задължение и не гарантира неговото изпълнение, а в случая неустойката е договорена като гаранция на задължението за предоставяне на обезпечение и то в размер, който е висок в сравнение с този на главното задължение.

Следва и да се отчете, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, преди сключване на договора за кредит, следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение при спазване императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 на ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС, ОСГТК нищожна поради накърняване на добрите нрави е неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността съдът следи служебно. С оглед изложеното съдът намира, че процесната неустойка, която е уговорена за непредставяне на обезпечение и в размер по-голям от половината от получения кредит, няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а със същата търговеца цели оскъпяване на кредита. От изложеното се налага извод, че посочената договорка съставлява неравноправна клауза, която е нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП .

Нищожността на процесната договорка се извлича и от противоречието й с добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД . В ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е прието, че добрите нрави са морални норми, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или следват от тях. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай, като се преценява характерът и размерът на задълженията, обезпечени с нея. Преценява се и дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи, както и вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Процесната неустойка излиза 5 извън своите обезпечителни функции, тъй като неизпълнението на задължението, с оглед на което е договорена /осигуряване на поръчител, солидарен длъжник/, само по себе си не води до вреди за кредитора.

Съдебният състав счита, че по същество процесната неустойка представлява допълнително възнаграждение за кредитора, скрит разход по кредита, който е във финансовата тежест на потребителя, поради което е следвало да се включи в размера на ГПР на основание чл. 19, ал. 1 от ЗПК . След като предоставената главница по договора е в размер на 306, 78 евро и общата сума за връщане е в размер на 351.07 евро с включена договорна лихва, при срок за връщането от 34 седмици, предвид прикритото под формата на неустойка допълнително възнаграждение от 208.61 евро, посоченият в договора ГПР от 42.02 % не съответства на действителния прилаган по договора. Посоченият в договора за заем ГПР не е формиран при спазване изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и отразява по-нисък от действителния ГПР, което създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита и в противоречие на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация, за да може потребителят да е запознат с условията и стойността на кредита и своите задължения, преди да сключи договора за кредит. С оглед на изложеното и предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. На основание чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. В случая в представения запис на заповед длъжникът се задължи да плати на предявяване сумата 1094.63 лв., а от страна на заявителя се претендира сумата в размер на 399.63 лв. Липсват твърдения от страна на заявителя заявителят за извършени плащания от длъжника и в какъв размер, а и при констатирането на неравноправни клаузи в договора, съдът не би могъл да определи чистия размер на погасената главница.