Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 208 от 17.11.2025, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 245/2025
Вид
Решение № 208
Подписан
17.11.2025
В сила
09.12.2025
Състав
Радослава Маринова Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Ихтиман, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Й.а при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Радослава М. Й.а Административно наказателно дело № 20251840200245 по описа за 2025 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление № 25-0274-000273/09.05.2025 г., издадено от Началника на РУ-МВР-Ихтиман на В. В. Л. ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 150,00 лева.

В. Л. е обжалвал наказателното постановление, като в жалбата се твърди, че не е извършил твърдяното нарушение.

Въззиваемата страна, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

АУАН № 79836 от 06.04.2025 г. е съставен срещу В. Л. за това, че на посочената дата около 15,30 часа в гр. Ихтиман на кръстовището на ул. „Александър Стамболийски“ и ул.

„Гурко“ в гр. Ихтиман с посока на движение към ж.к. Клисарци е управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 407“, като не се съобразява със значението на пътен знак Б-2 и отнема предимството на лек автомобил „Мазда 6“, управляван от В. Ц. Ш. от гр. Ихтиман, което представлява нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Впоследствие е издадено и атакуваното НП № 25-0274-000273/09.05.2025 г. на Началника на РУ на МВР Ихтиман, с което за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП на Л. е наложена глоба в размер на 150,00 лева.

От свидетелските показания на св. С. Р. и А. Е., които са служители на РУ на МВР Ихтиман и които съдът кредитира изцяло като обективни и безпристрастни, се установява, че не са били очевидци на нарушението, а актът е съставен въз основа на твърдения на вписания в него свидетел В. Ш., който спрял при патрулния им автомобил, който се намирал на ул. „Патриарх Евтимий“ в гр. Ихтиман и споделил с полицейските служители, че водач 1 на лек автомобил „Пежо“ го е засякъл и след като му показал среден пръст започнал да го преследва. Малко по-късно на мястото дошъл и В. Л., който според св. Р. не отрекъл нарушението. Двамата водачи били отведени в сградата на РУ на МВР-Ихтиман, където им били съставени протоколи за полицейско предупреждение по чл. 65 ЗМВР.

От своя странна св. В. Ш. в съдебно заседание потвърждава, че водачът на л.а.

„Пежо“ го е засякъл като му е отнел предимството на кръстовището на ул. „Гурко“ и ул.

„Алкесандър Стамболийски“ в града, след което свидетелят показал среден пръст на другия водач и му свирнал с клаксона. Това провокирало водачът на л.а. „Пежо“ , който започнал да кара бавно пред св. Ш. и да го засича. Приятелката на св. Ш. подала сигнал на телефон 112 , след което видели патрулния автомобил и спрели при него, за да споделят случилото се.

Съдът няма основание да не се довери на показанията на свидетел Ш., който не е пряко заинтересуван от изхода на делото и последователно и безпротиворечиво споделя случилото се.

В този смисъл съдът не кредитира показанията доведения от жалбоподателя свидетел В. Г., който е пътувал в л.а. „Пежо“, който е близки приятелски отношения с Л. и който отрича да е било отнето предимството на л.а. „Мазда“. Съдът приема, че показанията на св.

Г. целят единствено да подкрепят защитната версия на жалбоподателя, а не отразят ват обективната действителност

С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съдът приема, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничат правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и които да обосноват отмяната на атакуваното наказателно постановление. В случая има, макар и кратко, ясно и точно описание на извършеното нарушение, както и на законовите разпоредби, които са били нарушени.

Съгласно чл. 6, т. 1, предл. 3 ЗДвП участниците в движението следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Нарушаването на това правило може да се санкционира или по чл. 183, ал. 2, т. 3 ЗДвП предвиждащ глоба от 20 лева за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", неправилно се включва в движението, неправилно се престроява, или не спазва предимството на друг участник в движението, или по чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, предвиждащ глоба от 150 лева за водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Съдът, доверявайки се на показанията на св. Ш., приема за установено, че в действителност Л. не е спрял на знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", намиращ се на кръстовището на ул. ул. „Александър Стамболийски“ и ул.

„Гурко“ в гр. Ихтиман, което представлява нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

От друга страна обаче в обстоятелствената част както на акта за установяване на административно нарушение, така и на издаденото въз основа на него наказателно постановление отсъстват фактически твърдения за това, че Л. е създал непосредствена опасност за движението.

В този смисъл при липсата на посочен обективен признак от състава на санкционната норма на извършеното административно нарушение, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон.

2

Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН обаче съдът може да измени издаденото наказателно постановление, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В конкретния случай според съда приложимата санкционна норма е тази по чл. 183, ал. 2, т. 3 ЗДвП в действащата й редакция към датата на извършване на нарушението, поради което и следва да наложи предвидената в нея санкция – глоба в размер на 20 лева Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0274-000273/09.05.2025 г., издадено от Началника на РУ-МВР-Ихтиман като НАЛАГА на В. В. Л. ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2, т. 3 ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Административния съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3