Решение № 192 от 26.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20241000501475 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 140/17.04.2024 г., постановено по гр. д. № 795/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, IV Първоинстанционен граждански състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, е осъдена да заплати на К. И. К., ЕГН **********, сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на образуваното срещу него наказателно производство по ДП № 323/2021 год. по описа на РУ-Ботевград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 27 000 лв., ведно със законната лихва, като неоснователен. Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на К. И. К., сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на образуваното срещу него наказателно производство по ДП № 323/2021 год. по описа на РУ-Ботевград, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство и в производството по н.о.х.д. № 505/2022 год. по описа на РС – Ботевград (БРС), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ и чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 100 лв., 1 представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, чрез прокурор М. М.. Твърди се в жалбата, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй като критерият за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, е приложен неправилно и присъдената сума в размер на 10 000 лв. е завишена. При определяне размера на обезщетението счита, че съдът не е отчел в достатъчна степен доказания обем на действително претърпените неимуществени вреди, макар и да е обсъдил всички наведени обстоятелства, които обосновават по-нисък размер на обезщетението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерва. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, не е абстрактно понятие, а включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. За да уважи главния иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., съдът е взел предвид периода на наказателното производство, наложените леки мерки за процесуална принуда, тежестта на обвинението, обичайните притеснения и неудобствата, които е изживял ищецът по този повод.

Продължителността на наказателния процес не излиза извън рамките на разумния срок за водене на наказателен процес, което не е отчетено от първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетението.

Съобразно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, изцяло в доказателствена тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване в настоящото производство, е да установи, че е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. В тази връзка преценката на гласните доказателства не води до единствен и категоричен извод, че ищецът е понесъл претендираните от него и репарирани от съда неимуществени вреди като резултат от привличането му към наказателна отговорност. Счита, че решението на Софийския окръжен съд в обжалваната част - относно размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди и законната лихва върху този размер, е необосновано и неправилно, тъй като размерът на обезщетението е завишен и не съответства на доказаните вреди и на принципите, залегнали в чл.52 от ЗЗД, на икономическия стандарт в страната и на установената съдебна практика по аналогични дела, за да има осъждането ефект на репарация, а не да бъде източник на обогатяване.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение от 17.04.2024 г. в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на К. И. К. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2023 г. до окончателното изплащане, като постанови решение, с което размерът на присъденото обезщетение да бъде намален значително до доказания размер.

С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба, ищецът К. И. К. , чрез адв. В. Й., оспорва същата. Излага съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано.

Безспорно е установено в случая, че се касае за незаконно обвинение на млад 2 човек, с авторитет в обществото, с добри характеристични данни. Това е повлияло негативно на доброто му име в обществото, сред приятелите му, арендодателите му и въобще на цялото отношение към него. Обвинението е за тежко престъпление и то ще остане в съзнанието за дълъг период от време.

Интензитетът и дълбочината на претърпените неимуществени вреди се засилва и от това, че обвинението, което му е повдигнато е добило публичност и станало известно на широката общественост. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд правилно е приложил основния принцип за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Съобразил е обезщетението с всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства.

Прави се искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че на 03.02.2022 г. РП-Ботевград му е повдигнала обвинение за това, че на 28.11.2021 г. около 3.00 ч. в центъра на гр. Ботевград е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - държал в ръка пистолет, тип револвер марка „Таурус“ с посочен сериен номер, който тичайки, размахвал във въздуха, след което възпроизвел три броя изстрели с него в присъствието на други лица, като деянието се отличава с изключителна дързост престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Ищецът е бил задържан сутринта на 28.11.2021 год. в РУ-Ботевград и освободен на 29.11.2021 год. в 16.00 ч., а още същия ден в местния информационен сайт „***.com“ е била публикувана статия за деянието, като в коментарите към нея е цитирано и неговото име като автор на непристойните действия, а във видео новините на същия сайт било излъчено видео с продължителност 1,10 мин., в което от водещата се твърдяло, че именно ищецът е произвел изстрели и че срещу него е образувано досъдебно производство. На 25.10.2022 год. в РС – Благоевград е внесен обвинителен акт срещу ищеца, въз основа на който е било образувано н.о.х.д. № 20221810200505. С присъда № 7/13.03.2023 г.

БРС го признал за невиновен и го оправдал по повдигнатите обвинения, като присъдата е влязла в сила на 29.03.2023 г. Твърди, че през целия период, докато траело наказателното преследване срещу него претърпял сериозни неимуществени вреди - стрес, потиснатост, загуба на съня, главоболие, пристъпи на безпокойство и паник-атаки, гняв от несправедливостта, породена от неоснователното обвинение срещу него. Престанал да общува нормално с клиентите, които имал като земеделски производител, затворил се в себе си, тъй като усещал недоверието на близки и познати. Не можел да упражнява и любимото си хоби - лов, тъй като му било отнето ловното оръжие, а останалите членове на ловната дружинка го гледали с недоверие.

Моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 27 000 лева - обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и сумата от 2 000 лева - имуществени вреди - разходи за адвокатско възнаграждение, заплатено от него по досъдебното производство № 323/2021 г. по описа на 3

РУ-Ботевград и по н.о.х.д. № 20221810200505 по описа на БРС. Претендира и законна лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът Прокуратура на Република България оспорва иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като счита същото за прекомерно и несъответстващо на действително претърпените вреди.

Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по основание и размер. Счита, че исковете не са подкрепени с доказателства, включително за съществуваща пряка причинна връзка между твърдените вреди и дейността на Прокуратурата на РБ.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и обстоятелства:

Видно от приложеното ДП № 323/2021 год. по описа на РУБотевград, на 28.11.2021 г. е започнало досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. След разпит на свидетели е разпоредено извършване на проверка на адреса, обитаван от ищеца К. К. в с.***, за който е имало данни, че е вероятният извършител на престъплението и може да укрие вещи и предмети, с които е извършено деянието. Приложен е албум от извършено претърсване и изземване на адрес с. ***, ул. „***“ № * на 28.11.2021 г. в присъствие на живущия там ищец, от когото са иззети 5 броя огнестрелни оръжия и боеприпаси, за които К. К. притежава разрешение за съхранение, носене и употреба. На същата дата е извършено освидетелстване на ищеца К. К. от разследващ полицай при РУБотевград.

Въз основа на Заповед № 24633-685 на РУ-Ботевград ищецът К. К. е задържан за срок от 24 часа (от 16.00 ч. на 28.11.2021 г. до 15.55 ч. на 29.11.2021 г.).

На 29.11.2021 г. от същия са изискани и снети сведения, във връзка с досъдебното производство по ДП № 323/2021 год. по описа на РУБотевград.

С Постановление от 03.02.2022 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 28.11.2021 г. около 03.00 ч. в центъра на гр. Ботевград е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - държал в ръка пистолет тип револвер марка „Таурус“ с посочен сериен номер, който тичайки размахвал във въздуха, след което възпроизвел три броя изстрели с него в присъствието на други лица на мястото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост - престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 17.02.2022 г. ищецът е разпитан в качеството на обвиняем по така повдигнатото му обвинение. По досъдебното производство са разпитани свидетели и са събрани експертизи.

Разследването е предявено на обвиняемия на 23.09.2022 г. На 26.09.2022 г. е изготвено обвинителното заключение на разследващия полицай при РУ-Ботевград.

На 25.10.2022 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 505/2022 г. по описа на БРС. Проведени са 4 три открити съдебни заседания, на които подсъдимият е присъствал лично, заедно с упълномощения от него адв. В. Й. от САК – на 23.11.2022 г., 30.01.2023 г. и 13.03.2023 г.

С Присъда от 13.03.2023 г. БРС е признал ищеца за невиновен по повдигнатите му обвинения. Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 29.03.2023 г.

От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Ц. И. Х. се установява, че в края на 2021 г. ищецът бил обвинен в извършване на престъпление - незаконна стрелба с пистолет и бил арестуван, като са му били иззети и законно притежаваните от него ловни оръжия и револвер. За случая имало публикация в местен сайт и предаване по кабелната телевизия, като били съобщени имената и местоживеенето на ищеца като предполагаем извършител. Преди да му бъдат повдигнати обвиненията ищецът бил спокоен човек, весел и общителен. След обвинението станал затворен, не излизал от дома си. Отношението на клиентите му към него като земеделски производител се променило и същите започнали да изпитват недоверие към ищеца и искали да се откажат от арендните договори с него. Започнали да се появяват слухове, че не е почтен човек. След изземване на оръжията му ищецът спрял да ходи на лов, а преди това бил запален ловджия и председател на ловната дружинка.