Решение № 123 от 17.02.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Бургас, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Д. Михайлова като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20232120200169 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от С. К. К. ЕГН********** срещу Наказателно постановление № 22-0769-002969/21.11.2022г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР, гр. Бургас, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 750,00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. На основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети и 12 контролни точки.

С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото постановление, като се сочат и конкретни нарушения. Твърди се наличие на нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяна на НП. Претендира сторените в производството разноски.В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалния му представител изпраща писмено становище и поддържа жалбата.

Ответната страна – началник група към ПП при ОД на МВР, гр. Бургас, редовно призована, не изпрати упълномощен представител в съдебно заседание, който оспорва жалбата и претендира за разноски.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.

1

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.06.2021г., около 00,30 часа, в гр. Бургас на път Е-773 до бензиностанция „Ромпетрол“, стационарна камера заснела л.а. с рег. № *** който се движел със скорост от 135 km/h при разрешена с пътен знак В-26 – 80 km/h, снимка №161. От направената справка се установило, че собственик на автомобила е К.К., който попълнил декларация по чл.188 ЗДвП, като декларирал, че на въпросния ден и час автомобила се е управлявал от жалбоподателката С. К.. От своя страна тя също попълнила декларация по чл.188 ЗДвП, в която посочила, че лично тя е управлявала автомобила. При тези факти св. А. съставил АУАН против настоящата жалбоподателка. Актосъставителят квалифицирал гореописаното като нарушение на чл.21, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил подписан без възражения.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното в настоящото производство обжалваното НП, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 750,00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. На основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети и 12 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя, от приложените по делото писмени доказателствени средства, и по конкретно АУАН, декларация по чл.188 ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

2

Спазен е и срокът по чл.34 ЗАНН, тъй като АУАН е издаден в рамките на тримесечения срок след откриването на нарушителя. В случая нарушителя е установен след попълване на декларацията по чл.188 ЗДвП на 16.08.2022г. АУАН е издаден на същата дата , т.е. в рамките на срока по чл.34 ЗАНН, поради което възраженията в жалбата в обратна насока се явяват неоснователни. Както в АУАН, така и в НП подробно, последователно и обстоятелствено е изписано словесно констатираното нарушение. Правилно отговорността на жалбоподателката е била ангажирана, тъй като собственика на автомобила е декларирал, че именно тя го е управлявала. От своя страна в нарочна декларация жалбоподателка К. е посочила, че тя лично е управлявала автомобила. След като самата жалбоподателка е декларирала, че лично тя е управлявал автомобила, следва да се приеме, че именно тя е и автор на нарушението за което и е съставен АУАН и издадено НП. Цитираните цифрово законови разпоредби, квалифициращи нарушението и определящи рамките на административнонаказателното обвинение, точно и напълно съответстват на обстоятелствата по случая, които съдът намира за изяснени.

С оглед на изложеното обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-002969/21.11.2022г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР, гр.

Бургас, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на от С. К. К. ЕГН********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 750,00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА от С. К. К. ЕГН********** да заплати в полза на ОДМВР Бургас сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4