Решение № 237 от 30.04.2024, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 3271/2023
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 30.04.2024
- В сила
- 27.05.2024
- Състав
- Димчо Генев Димов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.40 · Закон за защита на животните
- чл.40, ал.2 · Закон за защита на животните
- чл.40, ал.4 · Закон за защита на животните
- чл.41 · Закон за защита на животните
- Чл.47, ал.2 · Закон за защита на животните
- чл.47, ал.3 · Закон за защита на животните
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. Ямбол., 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ., XVII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330103271 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Н. П. против О.Т., с която ищецът М. П. твърди, че е получил като коледен подарък през м.12.2022 г. мъжко кученце, порода „п.“, което кръстил „Ч.“. Заедно със своята *** той отглеждал и възпитавал „Ч.“ в дома си в с. М., с много обич и нежност към домашният си любимец. Семейството го възприемало като свое внуче, тъй като нямали все още такова, водили го редовно на медицински прегледи, за да му поставят нужните ваксини. Закупили му специално легло, играчки, дрешки и специална каишка за разходка навън. Кученцето израснало с много любов и грижа, притежавало благ, миролюбив и гальовен характер. Било истинска радост и утеха за своите стопани. С нетърпение очаквали да отпразнуват първият Рожден ден на „Ч.“.
Твърди се, че на *** г. кученцето си играело на двора до своите стопани, които в този момент берели асмите. За кратък период те го изгубили от погледа си кучето и те помислили, че се е прибрало вътре в дома им. Ищецът влязъл вътре да провери дали кучето е там, но не го намерил, проверил и целия двор, пътната врата била затворена, но кученцето го нямало. Излязъл на улицата да го търси. Обиколил градинките, върнал се в къщи, качил се на автомобила си и обиколил улиците на селото, за да го търси, когато непознат за него човек му казал, че е забелязал няколко улични кучета на поляната до дерето близо до дома му. Той отишъл веднага там и видял, че 4-5 кучета стояли в кръг около „Ч.“ и го гледали настървено. Домашният му любимец на ищеца лежал безпомощен на дясната си страна и имал кръв по врата си. Неговата съседка Е. У., която живеела до дерето излязла и му казала, че е видяла от терасата си преди броени минути, как уличните кучета са нападнали и захапали „Ч.“.
Ищецът се обадил веднага на ветеринарния лекар в селото, като д-р К. му казал, че отсъства и го посъветвал да заведе кученцето си в клиника в Я.. Ищецът взел кученцето си и го откарал веднага с автомобила си във ветеринарна клиника в гр.Я., на ул.“***, където се свързал с д-р Я.Г.. Същия пристигнал в клиниката след няколко минути. Бил сформирал 1 веднага екип и оперирал кученцето, като след операцията, ищецът оставил „Ч.“ срещу заплащане в клиниката за наблюдение и лечение, но въпреки положените грижи от лекарите, кученцето починало от раните си и кръвозагуба в 15.45 часа на същия ден. Когато се прибрал в с. М., ищецът видял, че има пропуснато обаждане от лекуващия лекар и в 16 часа научил от доктор Г., че „Ч.“ е починал. Ищецът отишъл до града, взел трупчето му и го погребал в двора си. Твърди се, че мъката на стопаните по изгубения любимец била огромна.
Твърди се, че месеци преди да почине домашният любимец на ищеца, същият виждал бил негова съселянка В. Н.а да събира до дома си на ул.“***“ безстопанствени кучета и да ги храни там. Правил й забележки, че това не е хубаво, защото кучетата били многобройни и се движили на глутница и можело да нападнат някого, но г-жа Н.а тя продължавала да ги храни. Твърди се още, че ищецът посетил ***а на селото още на 05.10.2023 г. и съобщил какво се е случило с домашния му любимец, като заедно с ***а на с. М. - г-н Т. Н. изготвили, подписали и подали Докладна до ***а на О.Т. с изх.№ *** г. относно безстопанствените опасни кучета в селото. Молбата била да бъдат прибрани в приют, за да се предотвратят бъдещи подобни инциденти.
Твърди се, че вследствие на инцидента и последвалата смърт на кученцето Ч., ищецът преживял стрес и уплаха, болка и страдание от загубата на домашния любимец. Твърди се, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за оказаната ветеринарномедицинска помощ в размер на 63.03 лв.
Поддържа се, че в случая се касае за наличие на виновно противоправно деяние, изразяващо се в бездействие от страна на служители на О.Т., в резултат на което били причинени вреди на пострадалия ищец, които вреди са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Поддържа се, че бездействието на ответника е във връзка с възложените по силата на закона задължения, като в случая се касаело до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи пък се касаело до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. Твърди се, че деецът е лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на която били причинени претендираните неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и психически страдания от преживения стрес, уплаха, тъга и житейска непълноценност на ищеца, настъпили вследствие смъртта на животно компаньон - кученцето Ч.. Поддържа се в този смисъл, че отговорността на ответника в случая е обективна, безвиновна за причинените вреди от друго лице при/или по повод изпълнението на възложената му работа. Излагат се съображения, че по същество са налице нарушения в разпоредбите на чл.40 и чл.41 от Закона за защита на животните, съгласно които разпоредби органите на О.та били длъжни да полагат грижи за безстопанствените кучета. Чл.47, ал.2 ЗЗЖ следвало кучетата без стопани да бъдат маркирани и настанявани във временни О. приюти или да се връщат по местата, от които са взети, като такива кучета били под надзора и грижите на О.та, както и на нормата на чл.40, ал.2 от ЗЗЖ, която задължавала ***а на О.та да организира изпълнението на програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като тези безстопанствени животни следвало да бъдат настанявани временно в О. приюти. Поддържа се, че след като е допусната ситуация, при която безстопанствено куче да ухапе и предизвика смъртта на домашния любимец на човек е налице бездействие на служителите на О.та, което е противоправно и при настъпилите вреди, следва О.та да носи отговорност. Сочи се в този смисъл, че е налице трайна съдебна практика.
На всички тези съображения се претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от преживения стрес, уплаха, тъга 2 и житейска непълноценност в следствие смъртта на животно компаньон куче, порода „п.“, мъжки пол, на име „Ч.“, настъпила на *** г., вследствие на инцидент-нападението и ухапването на кученцето от безстопанствени кучета, поради виновно и противоправно поведение на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и сумата от 63.03 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за оказаната ветеринарномедицинска помощ на домашния му любимец, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва изцяло предявеният иск както по основание, така и по размер. Поддържа се, че не са налице доказани кумулативните предпоставки визирани в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД. Поддържа се, че изложеното в исковата молба е необосновано. Сочи се, че в тежест на ищеца е да установи произхода на кучетата извършили нападението. Поддържа се, че от представените с исковата молба доказателства не може да се направи обосновано предположение, че кучетата нахапали кучето на ищеца са безстопанствени. Оспорва се наличието на причинната връзка между настъпилият вредоносен резултат и поведението на ответника.
Поддържа се, че настъпването на събитието е причинено единствено от безотговорното поведение на ищеца, който не е положил необходимите грижи да не допусне неговият домашен любимец да се скита безконтролно, съответно от своя страна също евентуално да причини уплаха или нараняване от ухапване на друг човек или животно. Сочи се, че до *** г. е нямало постъпили сигнали за безстопанствени кучета и съответно тяхното местообитаване, както при ***а на населеното място, съответно при дежурен служител в О.та, така и при други компетентни в тази връзка служби. Сочи се, че след подаване от ищеца на сигнала при ***а на с. М. на 05.10.2023 г., същият незабавно е уведомил О.Т. за събитието, а ответникът съответно също незабавно бил предприел мерки за залавяне на кучетата. Според ответника това обстоятелство доказва адекватността и ефективността на действията на О.та във връзка с изпълнение на законовите задължения, съответно доказва липсата на бездействие, с което да е причинен вредоносен резултат. На следващо място се поддържа, че ответната О. не следва да носи отговорност, тъй като О.та отговаря за вреди от безстопанствени кучета ако не е положила дължимата и предписаната със закон грижа.
Поддържа се, че предписаните от закона действия са били осъществени с дължимата грижа.
Изпълнявали се мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, които били адекватни на проблема и съответствали на финансовите, организационните и др. възможности на О.та. В този смисъл се оспорва и пасивната легитимация на така предявеният иск. Сочи се, че на територията на О.та функционира приют за бездомни кучета. Същият се намирал в с. Р. и била осъществявана дейност по изпълнение на мерките заложена в приетата от О. съвет Т. програма и план за действие за овладяване популацията безстопанствени кучета на територията на О.Т. в периода 2021 г. – 2024 година.
Липсвали извършени нарушения на закона изразяващи се в неизпълнение на задължения на О.Т., в т.ч. и на основното задължение на О.я орган да предприема 3 съответните действия при сигнали от граждани и организации за болни, наранени животни, както и такива, проявяващи агресивно поведение, представляващи непосредствена опасност за живота и здравето на хората и/или други животни. Твърди се, че ответната О. е изпълнила своите задължения съгласно чл. 47 от ЗЗД своите задължения, поради което и не е налице противоправно бездействие на същата. Твърди се, че при ответната О. са налице договори с предмет „залавяне, транспортиране и маркиране на безстопанствени кучета на територията на О.Т. до приюта за безстопанствени животни в с. Р.“, както и такъв с предмет „ветеринарномедицинско обслужване на О.я приют за безстопанствени животни в с. Р., О.Т.“, в т.ч. наблюдение на здравословното състояние на кучетата в О.я приют. Поддържа се, че дейностите по тези договори се изпълняват качествено от лица със съответната компетентност с дължима грижа и отговорност. Поддържа се, че О.та няма задължения служебно и денонощно да наблюдава своята територия за наличие на бездомни кучета.
Ноторно известно било обстоятелството, че се предприемат необходимите и предписани действия незабавно при получен сигнал за наличие на безстопанствено куче в конкретно населено място или друга посочена локация. Сочи се съдебна практика в насока, че ответната О. е изпълнила своите задължения. Поддържа се, че О.та може да се „обезвини“, като докаже от една страна, че предписаните от ЗЗЖ действия са осъществени с дължимата грижа, изпълняват се мерките за овладяване на популацията на безстопанствени кучета и тяхното агресивно поведение, а от друга, че тези мерки са съобразени с финансовите, организационните и други възможности на О.та. Сочи се съдебна практика в тази насока.
На тия обстоятелства и на изложената от ответника практика на съда се иска в настоящото производство да бъде постановено решение, с което така предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.
При условията на евентуалност се оспорва предявеният размер за неимуществени вреди като прекомерен с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.Д.К. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана по делото писмена защита и на съображенията изложени в нея се поддържат исковите претенции.
В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. Е. И.а от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа отговора на исковата молба и наведените с нея възражения.