Решение № 168 от 11.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. София, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000502132 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №327458/14.06.2021 г., подадена от Е. Д. М., чрез адв. И. Ю., против Решение №263212/19.05.2021 г., по гр.д.№9389/2019 г. на СГС, ГО, I - 21 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за вреди, твърдяни като настъпили вследствие от бездействие по пр. пр. №12633/2016 г. на ВКП, ведно със законната лихва от 15.05.2019 г. до окончателното плащане, и е осъден ищецът да заплати на ПРБ разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Неправилно е прието, че твърдението за извършено престъпление на подалото сигнала лице не е било основание за образуване на наказателно производство, ако не било съпроводено с достатъчно данни за престъпление, каквито следва да се съберат в хода на предварителната проверка. С пълното си бездействие прокурорът е нарушил чл.145, ал.1 от ЗСВ, като не е извършил необходимата проверка за преценка дали са налице достатъчно данни за стартирането на досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което да бъде уважен предявения иск, като бъде присъдено на ищеца претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици от това. Направено е особено искане на ищеца да бъде изпратено копие от въззивната жалба, като му бъде предоставена възможност да заяви дали я поддържа, поради липса на връзка между адвоката, подал жалбата, и страната, тъй като жалбоподателя е задържан в СЦЗ.

1

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно назначен служебен процесуален представител, въззивникът е освободен от задължението за внасяне на държавни такси на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивната жалба вх.№331430/24.06.2021 г., подаден от ПРБ, чрез процесуален представител Ц.М.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба, и се настоява за оставянето без уважение, и потвърждаване на обжалваното решение. Съгласно чл.212 от НПК във вр. чл.207 НПК, досъдебното производство се образува при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Когато се осъществява наказателно преследване срещу определено лице, действията по привличането му към наказателна отговорност са съпроводени с ограничаване на определени негови права и интереси, поради което ако правата на лицето бъдат ограничени неоснователно, се поражда отговорност на ПРБ, чиито органи осъществяват ръководството на тази фаза на процеса. Твърдението на лицето, което подава сигнал с твърдение за престъпление, не е достатъчно основание за образуване на наказателно производство, ако не е съпроводено с достатъчно данни за престъпление. Прокурорът може да извърши проверка, но не е длъжен, а и няма право да образува наказателно производство само въз основа на твърденията на подалото сигнала лице. Отказът на прокурора да образува производство не е нарушил правата на ищеца. Ето защо, не е налице противоправно поведение на прокуратурата, което да е основание за пораждане на отговорността за претърпените от ищеца вреди. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

С Жалба вх.№92088/16.08.2019 г. с характер на искова молба, ищецът Е. Д. М. е предявил иск против Прокуратурата на Република България, за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното плащане, за претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода 05.05.2016 г. до 15.07.2019 г. в резултат от бездействие на ответника ПРБ да извърши действия по разследване във връзка с подаден от ищеца сигнал, по който е била образувана пр.пр. 12633/2016 г. на ВКП, производството по което е било прекратено, без изобщо да е било работено по него.

Бездействието на ответната ПРБ нарушило правата на ищеца, регламентирани в чл.2,3,4,5,6,9 от ДЕС и правата му по чл.18,20,67,82, пар.2, т.“В“ от ДФЕС, Директива 2012/29 на ЕС, чл.1,4,20,21,41,47,51,52,53 54 от Хартата на ЕС, чл.1,3,6/1/, 13,14,17,18 46 и 53 от ЕКЗПЧ, чл.1 от НК, чл.21 от НК и чл.1 от НПК. Поведението на ответника 2 било противоправно, тъй като били осуетени, чрез злоупотреба с право и дискриминация, правата на ищеца, и не били изпълнени задълженията по чл.127, ал.1, 2,3,5 на КРБ, като ответникът не извършил действия по разследването, не назначил на ищеца служебен адвокат, не извършил разпит пред съдия, не назначил разследващ орган, нарушил чл.1,13,14,107 от НПК, и производството по жалбите му било прекратено, без да са извършени никакви процесуално-следствени действия по тях, с което били нарушени правните очаквания на ищеца. След извършено уточнение на основанието на иска в о.с.з. на 29.10.2020 г., ищецът заявява, че претенцията му се основава на чл.4, пар.3 от ДЕС, тъй като претендира да са нарушени правата му, гарантирани от Директива 2012/29 на ЕС, чл.18,20,67,82, пар.2, б.“в“ от ДФЕС, чл.2,3,4,5,6 от ДЕС и чл.1,4,20,21,41,47,51,53,54 от Хартата на ЕС, чрез бездействие на прокуратурата по подадения от него сигнал.

Независимо от многобройните посочени от ищеца правни норми, регламентиращи права на гражданите на ЕС /ХОПЕС/, както и човешките права въобще, защитени от ЕКПЧОС, както и посочените множество основни принципи за защита на правата на жертвите на престъпление, формулирани в Директива 2012/29 на ЕС, правната квалификация на нарушеното право на ищеца, както и правната квалификация на противоправното действие или бездействие, с което е накърнено правото на ищеца, се определя от съда, на базата на изложените от ищеца фактически обстоятелства. С исковата молба ищецът е претендирал обезщетение за причинените му неимуществени вреди от противоправно бездействие на ответника ПРБ да извърши действия в кръга на своите правомощия по подадения от ищеца сигнал за извършени противоправни деяния от лицето Н. Ц. Г., производството по който е било прекратено, във връзка с което е образувана прокурорска преписка №12633/2016 г. по описа на ВКП. Ищецът счита, че противоправното бездействие на ответника се е изразило в прекратяване на производството по сигнала, без да бъдат неизвършени действия по разследването, неназначаване на служебен адвокат на ищеца, неизвършване на разпит пред съдия на подалият сигнала ищец, неназначаване на разследващ орган. Доколкото твърдяното бездействие на ответника /да извърши действия по разследване във връзка с подаден сигнал за извършено престъпление/ не е в обхвата на хипотезите, уредени в ЗОДОВ, предявеният иск следва да бъде разгледан по общия исков ред. На осн. чл.7 от КРБ, държавата отговаря за вредите, причинени от противоправните актове или действия, както и от противоправни бездействия, на нейни органи или длъжностни лица. Съгласно чл.5, ал.4 от КРБ, разпоредбите на Конституцията на РБ имат непосредствено приложение. Когато противоправните актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица са извън хипотезите, уредени в ЗОДОВ, отговорността на държавата се ангажира по общия исков ред, на основание чл.49 от ЗЗД. Тази отговорност на държавата е обективна, има гаранционнообезпечителен характер, и се реализира, без оглед на обстоятелството, виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. Съответният орган, към който принадлежат длъжностните лица, причинили увреждането, е надлежен ответник в това производство, в качеството на процесуален субституент на държавата. В конкретният случай ищецът претендира претърпени вреди от противоправно бездействие на органите на Прокуратурата на РБ, поради което същата е надлежен ответник в производството.

В производството по иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, с оглед на конкретните заявени обстоятелства, ищецът носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин извършването на твърдяното бездействие на органите на 3 прокуратурата, както и да установи противоправния характер на това бездействие, да установи настъпването на твърдените от него неимуществени вреди, както и причинната връзка между претърпените вреди и конкретното противоправно бездействие на ответника.

Първоначалната прокурорска преписка №17832/2016 г. на СГП е била образувана по Жалба / Искане вх.№328600-53233/20.09.2016 г. от регистратурата на ГДНП на МВР, препратена по компетентност на СГП с писмо рег.№32860060470/02.11.2016 г., подадена от Е. Д. М., с което същият съобщава за извършени и организирани от лицето Н. Ц. Г. убийства на И. Р. „О.“, на Й. Ц. „Д.“, на Ч. „Д.“ от *** и г-н П. от с. ***, и отвличане на В. С.. Прави искане да даде показания в тази връзка и да посочи личния състав на ръководената от Н. Г. ОПГ, която твърди, че в периода от 1990 г. до 2013 г. е съществувала и се е занимавала с убийства, както и да даде показания за осъществено прикриване на тази ОПГ от полицай от МВР – ГДНП.

От Докладна записка рег.№3286р-41547/25.10.2016 г. се установява, че по така подадения сигнал е била извършена проверка, в хода на която е установено, че соченото от Е.М. лице Н. Ц. Г. е защитен свидетел по НОХД, водено в Специализирания наказателен съд, по което Е.М. е подсъдим. Установява се, че е проведена среща с Е.М., на която му е дадена възможност да изложи писмено информацията, с която разполага във връзка със споменатите от него престъпления на Н. Г.. Дадените от Е.М. данни са били проверени, като се установява, че визираните от него лица не могат да бъдат установени, или са мъртви. Също така е установено, че Е.М. е подавал многократно сигнали със същото съдържание /конкретно посочени са три входящи номера от 2014 г./, които са били вече проверявани, но изложените от Е.М. факти не са били потвърдени, нито са събрани други доказателства за твърдяната от него ОПГ, ръководена от Н. Г.. Също така се установява, че във връзка с посочените от Е.М. отделни престъпления, по всяко едно от тях е образувано вече досъдебно производство и се извършва разследване.

След получаването на преписката в СГП, същата е препратена по компетентност на Специализираната прокуратура с придружително писмо от 21.11.2016 г., на основание чл.411а от НПК.

От Специализираната прокуратура е издадено Постановление от 30.11.2016 г. за отказ за приемане по компетентност и връщане на материалите по преписката, като същото е мотивирано с обстоятелствата, че на 24.06.2013 г. е образувано досъдебно производство №78/2013 г. по описа а ГД“НП“, срещу неизвестни извършители за това, че за времето от 2006 г. до 2013 г. на територията на РБ са участвали в ОПГ, в което производство са обединени няколко отделни досъдебни производства. В хода на разследването са повдигнати обвинения срещу 16 лица, в това число и срещу Е. Д. М..