Решение № 81 от 06.03.2025, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Б.С., 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241410101896 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от Л. Ю. Б. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл. В., ул.

„К.Д.“№76, чрез пълномощника си адв.К. К. - ВрАК против Н. И. М. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл. В., *** с което да бъде признато за установено, че ответницата не е собственик на Поземлен имот с идентификатор ***, номер по предходен план 2343, квартал 122, парцел IV с площ от 872 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, ведно с находящите се в него Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 79 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – жилищна сграда – многофамилна, Сграда с идентификатор *** – сграда 2, със застроена площ от 4 кв.м., брой етажи – 1, предназначение постройка на допълващо застрояване, Сграда с идентификатор ***-сграда 3, със застроена площ от 104 кв.м., предназначение: сграда със смесено предназначение и Сграда с идентификатор ***-сграда 4, със застроена площ от 34 кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка за допълващо предназначение с адрес на имота гр.Б.С., ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.С., одобрен със Заповед №РД-18-267/25.08.2017 г. на изп.директор на АГКК, при граници:№***, ***, ***, ***, *** и ***.

Твърди се, че страните по делото на 18.10.1987 г. са сключили граждански брак. На 25.10.1999 г. чрез покупко – продажба ищеца е придобил дворно място ведно с първия етаж от масивна жилищна сграда, лятна кухня и стая – склад, находящи се в двора подробно описани в нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот №81, том III, рег.№1174 от 25.10.1999 г. на нотариус №010 гр.Б.С..

1

Посочва се, че с Решение от 26.08.2010 г. по гр.д.№706/2010 г. по описа на РС-Б.С. брака между него и ответницата е прекратен, като придобитият по време на брака процесен имот е предоставен за ползване на ответницата.

Сочи се, че ответницата с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение №111, том 1, дело №107 от 20.04.2021 г. на нотариус №10 с район на действие РС – Б.С. е станала собственик на: Поземлен имот с идентификатор ***, номер по предходен план 2343, квартал 122, парцел IV с площ от 872 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, ведно с находящите се в него Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 79 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – жилищна сграда – многофамилна, Сграда с идентификатор *** – сграда 2, със застроена площ от 4 кв.м., брой етажи – 1, предназначение постройка на допълващо застрояване, Сграда с идентификатор ***-сграда 3, със застроена площ от 104 кв.м., предназначение: сграда със смесено предназначение и Сграда с идентификатор ***-сграда 4, със застроена площ от 34 кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка за допълващо предназначение с адрес на имота гр.Б.С., ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.С., одобрен със Заповед №РД-18267/25.08.2017 г. на изп.директор на АГКК, при граници:№***, ***, ***, ***, *** и ***.

Иска се, ответницата да бъде осъдена да отстъпи собствеността и да предаде владението върху описания имот придобит по давностно владение. Желае с решението си съдът да отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 111, т.I, н.д.№ 107/2021 год. на нотариус А.К. рег.

№010 на НК .

Претендират се разноски.

Исковата молба е вписана на 11.12.2024г.

ИСКОВЕТЕ СА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата Н. И. М., не е депозирала писмен отговор.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото на 18.10.1987 г. са сключили граждански брак, съставен е акт №0015/18.10.1987 г. за сключен граждански брак. По силата на Решение от 26.08.2010 г. постановено по гр.д.№706/2010 г. по описа на Районен съд – Б.С., сключения между страните граждански брак е прекратен.

2

От приложеният по делото Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №81, том III, рег.№5869, дело №1174 от 25.10.1999 г. се установява, че по време на брака ищеца Л. Ю. Б. е придобил дворно място от 580 кв.м., ведно с първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., мазе под южната стая, с право на преминаване през стълбището водещо до втория етаж и тавана, и една втора идеална част от тавана, без входа за втория етаж, лятна кухня със застроена площ от 81,78 кв.м., стая – склад долепена до кухнята с площ от 38,07 кв.м., външна тоалетна на канал, метален кош за царевица, стопанска сграда от 29,70 кв.м. и др. подобрения, представляващо парцел IV, пл.

№2343, в кв.122 по регулационния план на гр.Б.С., одобрен със Заповед №4321/10.05.1971 г., при съседи: улица М.П.К., П.И.Г., С.В.Г. и К.Х.Г.

След прекратяване на брака по силата на посочения по – горе съдебен акт, процесният недвижим имот е предоставен за ползване на Н. М..

По силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №111, том I, рег.№872, дело №107 от 20.04.2021 г., ответницата Н. М. е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор ***, номер по предходен план 2343, квартал 122, парцел IV с площ от 872 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, ведно с находящите се в него Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 79 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – жилищна сграда – многофамилна, Сграда с идентификатор *** – сграда 2, със застроена площ от 4 кв.м., брой етажи – 1, предназначение постройка на допълващо застрояване, Сграда с идентификатор ***-сграда 3, със застроена площ от 104 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда със смесено предназначение и Сграда с идентификатор ***-сграда 4, със застроена площ от 34 кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка за допълващо предназначение с адрес на имота гр.Б.С., ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.С., одобрен със Заповед №РД-18-267/25.08.2017 г. на изп.директор на АГКК, при граници: №***, ***, ***,

***, *** и ***.

Представени са скици на поземлен имот №15-1220382-28.11.2024 г. съгласно, които по данни на КРНИ собственици на имота са Л. Ю. Б. и Н. И. М..

Изискано и прието по делото е нотариално дело №107/2021 г. по описа на нотариус А.К. район на действие РС – Б.С., с което ответницата е призната за собственик на процесния имот по давностно владение.

Не са представени други относими доказателства.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и доказателствата по делото, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС.

Предявяването на установителния иск за собственост се обуславя от наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка. Правният интерес е винаги 3 налице когато ответника оспорва правото на собственост. От фактическа страна оспорването се обективира със заявяване на собственически права върху имота от ответницата, която се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 111, том I, рег. № 872, н. дело № 107/20.04.2021 г. по описа на нотариус с рег. № 010 на НК. По настоящето дело е предявен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се цели установяването на правото на собственост на ищеца към настоящия момент, което следва да се извърши по реда на пълното и главно доказване, т. е. да се установят правопораждащите факти, обективиращи правото на собственост към момента. Ищецът се позовава на придобиване правото на собственост върху процесния имот на основание покупко – продажба, чийто имот е придобит по време на брака му с ответницата.

Ответницата от своя страна се е снабдила с констативен нотариален акт на база давностно владение, продължило повече от десет години.

Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Характерно за способите за придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона.

Давностното владение е първичен способ за придобиване право на собственост върху недвижим имот, когато вещното право не произтича от правото на друго лице и липсва правен акт с транслативен ефект.

Ревандикационният иск е искът на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска, че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание.

Съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който владее цялата съсобствена вещ без да има основание за това, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право. При съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици. Искът по чл. 108 от ЗС гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва трите правомощия - да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда е нея, макар и при известни ограничения предвид правото на изкупуване.

За да се уважи ревандикационен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг съсобственик, по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК, на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че с ответника са съсобственици на процесния имот и съответно дяловете им в съсобствеността, както и че ответникътсъсобственик владее или държи целия имот, респ. идеална част, надхвърляща неговите права в съсобствеността, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху цялата вещ, респ. върху идеалната част, 4 надхвърляща неговите права в съсобствеността, на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.

В настоящото производство е установено, че страните по делото на 18.10.1987 г. са сключили граждански брак. На 25.10.1999 г. чрез покупко – продажба ищеца по време на брака му с ответницата е придобил дворно място ведно със първия етаж от масивна жилищна сграда, лятна кухня и стая – склад находящи се в двора подробно описани в нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот №81, том III, рег.№1174 от 25.10.1999 г. на нотариус №010 гр.Б.С..

С Решение от 26.08.2010 г. по гр.д.№706/2010 г. по описа на РС-Б.С. брака между страните е прекратен, като придобитият по време на брака им процесен имот е предоставен за ползване на ответницата.

Впоследствие ответницата М. се е снабдила с Н.А. за собственост на недвижим имот придобит по давност №111, том I, рег.№872, дело №107 от 20.04.2021 г. за процесния имот.

За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10 години при недобросъвестно или 5 години при добросъвестно владение и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.

Според задължителните за органите на съдебната власт, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време, като изискуемото от чл. 120 ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Владението като фактическо състояние е несмущавано, явно и непрекъснато упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време, което състояние включва обективен елемент - фактическа власт и субективен - намерение за своене на обекта. В разпоредбата на чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се установи, че я държи за другиго. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.