Решение № 93 от 25.07.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Сливница, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20251890200029 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на „СЕНДИКА“ ООД, ЕИК ***, представлявано управителя – В.Й.С., чрез адв. В. П. от САК, срещу Наказателно постановление № 23-2400463 от 11.11.2024 г., издадено от К.Й.В. – директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция „Инспекция по труда“, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800,00 лв. за това, че на 16.08.2024 г., около 11.00 часа, в обект складова база, находящ се в гр. Б., ул. „***“ № 1, където полагат труд работници/служители на „СЕНДИКА“ ООД, ЕИК ***, в качеството си на работодател по смисъл на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Й. М. Г., ЕГН **********, с което е нарушил чл. 62, ал. 1 КТ.

В жалбата са изложени твърдения, че атакуваното Наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, доколкото е налице неправилно квалифициране на деянието, а оттам и неправилно приложение на материалния закон поради несъответствие между фактическо и юридическо обвинение за твърдяното нарушение. Твърди се, че след проведен разговор с лицето Г. същото е заявило, че попълнената от нея декларация не съдържа нейни изявления, а е била съставена под указанията на проверяващите от ДИТ. Сочи се, че по начина, по който е оформена, бланката на декларацията не дава възможност да се попълва от лице, което не е работник или служител, а е предназначена само работници/служители по трудов договор. В този смисъл жалбоподателят счита, че декларацията не се ползва с доказателствена сила за престиране на труд без трудов договор, която да не може да бъде оборена. Макар че са били налице спорни обстоятелства, АНО е издал процесното НП, като не е обсъдил всички събрани по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Сочи се, че в случая отношенията с Г. са уредени по силата на сключен граждански договор за престиране на определен резултат – спомагателна дейност, която е подробно описана, като естеството на 1 тази дейност е пример за постигане на определен резултат, а не за предоставяне не работна сила в рамките на определено време. В този смисъл счита, че отношенията с Г. са облигационни, а не трудови. На следващо място са изложени доводи за налагане на имуществената санкция в нарушение на чл. 12 ЗАНН, въпреки че същата е следвало да бъде определена в минимален размер, тъй като няма данни за предходни нарушения на трудовото законодателство или други утежняващи обстоятелства. С оглед на горното, моли съда да отмени атакуваното НП, евентуално – да намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимум.

Административнонаказващият орган не е депозирал отговор на жалбата.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се представлява от адв. В.

П., който поддържа жалбата и моли атакуваното НП да бъде отменено.

В съдебно заседание пред въззивния съд административнонаказващият орган – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт И.И., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 09.01.2025 г., а жалбата е подадена на 16.01.2025 г. и макар и да няма данни дали е подадена по пощата или на ръка е видно, че е спазен срокът за обжалване), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Жалбоподателят „СЕНДИКА“ ООД, ЕИК ***, с управител В.Й.С., е със седалище и адрес на управление *** и стопанисва обект складова база, находящ се в гр. Б., ул. „***“ № 1, където дружеството осъществявало дейност по пакетиране на козметични продукти.

На 01.08.2024 г. между „СЕНДИКА“ ООД, ЕИК *** и св. Й. М. Г., ЕГН ********** бил сключен граждански договор № 24, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши допълнителна спомагателна дейност в склада, опаковане и окомплектоване на стоки в завършен вид, срещу което страните са споразумели възложителят да изплаща на изпълнителя възнаграждение в размер на „7,50 лв. на час или работно време от понеделник до петък от 8.30 часа до 13.00 часа“. Уговорено е, че възложителят ще изплати на изпълнителя възнаграждението по банкова сметка или в брой не по-късно от 20 работни дни след приключване на договора, като не е уговорен срок за изпълнение на спомагателната дейност.

Свидетелката Г. подписала и Декларация № 24 от 01.08.2024 г. за съгласие за обработване на личните й данни, а също и Декларация № 24 от 01.08.2024 г. за опазване на фирмена и търговска тайна на предприятието, както и за уведомяване за последиците от неспазване на тези задължения, изразяващи се в ангажиране на дисциплинарната й и/или имуществена отговорност.

На 16.08.2024 г., около 11.00 часа, свидетелите Б. Л. Т. на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и Ц. И. К., също главен инспектор, извършили проверка в обект – складова база, находящ се в гр. Б., ул. „***“ № 1, стопанисван от „СЕНДИКА“ ООД, ЕИК ***, по повод подаден сигнал за нарушения на трудовото законодателство. Проверката била извършена в присъствието на управителя В.Й.С.. По същото време на работа в обекта били около 5-6 човека, всички те, в присъствието на 2 управителя, попълнили декларации за факти и обстоятелства. Едно от лица, които били заварени на място, било свидетелката Й. Г., която също собственоръчно и без да й бъде казвано какво да пише попълнила декларация, в която посочила, че работи в „СЕНДИКА“ ООД от 06.2024 г., като извършва пакетиране в работно време от 09.00 до 13.00 часа, с почивни дни събота и неделя, при възнаграждение в размер на 7,50 лева на час.

Свидетелката декларирала, че няма трудов договор, но има граждански такъв.

На място служителите на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ съставили призовка до дружеството на основание чл. 45, ал. 1 АПК за явяване на 22.08.2024 г. в сградата на дирекцията за представяне на допълнителни документи, посочени в призовката, като същата била връчена лично на управителя – В.Й.С..

На 26.08.2024 г. св. Г. подписала и декларация на основание чл. 270, ал. 3 КТ, с която заявила, че е съгласна възнаграждението по трудовото й правоотношение със „СЕНДИКА“ ООД да й бъдат превеждано по банков път, като не била посочена конкретна банкова сметка.

Проверката продължила и по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ на 28.08.2024 г., когато управителят на дружеството попълнил и идентификационна карта за дружеството, и приключила на 09.09.2024 г., когато били представени изисканите документи.

За резултатите от проверката служителите на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ – свидетелките Т. и К., съставили Протокол за извършена проверка № ПР2433543 от 09.09.2024 г., в който описали констатираните нарушения, сред които и това по чл. 62, ал. 1 КТ, касаещо св. Г. и лицето Елена Димитрова Цветанова. Протоколът бил връчен на управителя на дружеството на същата дата – 09.09.2024 г.

За така установеното нарушение актосъставителят Б. Л. Т. на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, в присъствието на свидетеля Ц. И. К., съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение № 23-2400463 от 09.09.2024 г., за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, а именно, че при проверка по спазване на трудовото законодателство и на разпоредбите за здравословни и безопасни условия на труд на 16.08.2024 г. по работни места в обект на контрол: складова база, находящ се в гр. Б., ул. „***“ № 1 и на 28.08.2024 г. и 09.09.2024 г. по документи в сградата на ДИТ – Софийска област, „СЕНДИКА“ ООД, ЕИК ***, в качеството си на работодател по смисъл на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Й. М. Г., ЕГН **********. В акта били описани и обстоятелствата около нарушението и начинът на установяването му Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля, след което бил връчен лично на управителя на дружеството – В.Й.С., на същата дата за запознаване, а последният го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 ЗАНН срещу АУАН постъпило възражение вх. № 24113664 от 16.09.2024 г., в което били релевирани идентични на съдържащите се в жалбата срещу НП доводи за незаконосъобразност на АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН и след като приел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана, К.Й.В. – директор на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна дирекция „Инспекция по труда“, издала обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 23-2400463 от 11.11.2024 г., с което за нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800,00 лв.

Наказателното постановление било връчено на надлежно упълномощеният представител на дружеството – адв. П., на 09.01.2025 г.

За нарушения, установени в хода на същата проверка, на жалбоподателя били 3 издадено още и НП № 23-2400465 от 11.11.2024 г. за нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, НП № 232400464 от 11.11.2024 г. за нарушение по чл. 301, ал. 1 КТ и НП № 23-2400466 от 11.11.2024 г. за нарушение по чл. 301, ал. 1 КТ, като на съда е служебно известно, че първото и последното са влезли в сила на 01.07.2025 г., след като жалбите срещу тях са били оставени без уважение от РС – Сливница.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства – АУАН № 23-2400463 от 09.09.2024 г., Протокол за извършена проверка № ПР2433543 от 09.09.2024 г., идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, пълномощно за адв. П., граждански договор № 24 от 01.08.2024 г., два броя декларации № 24 от 01.08.2024 г., декларация по чл. 270, ал. 3 КТ от 26.08.2024 г., декларация от работник в обекта от 16.08.2024 г., възражение по чл. 44 ЗАНН, Заповед № 3-0848 от 17.102.2022 г. на изпълнителния директор на ГД „Инспекция по труда“, Заповед № ЧР-43 от 30.01.2023 г. на изпълнителния директор на ГД „Инспекция по труда“, длъжностна характеристика на К.В., Заповед № ЧР-59 от 31.01.2022 г. на изпълнителния директор на ГД „Инспекция по труда“, длъжностна характеристика на Б. Т. и длъжностна характеристика на Ц. К.; както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. Л. Т., Ц. И. К. и частично Й. М. Г..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им, а частният свидетелстващ документ – идентификационна карта, удостоверява изявлението на управителя на дружеството касателно предмета на дейност и персонала.