Решение № 2247 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2247 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110205902 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от "*****“ ООД, с ЕИК ********** представлявано от управителя му А. И. Й. депозирана чрез Адвокатско дружество „***“ представлявано от управителя му адв. М. К. от АК – Пловдив срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504446385, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на "„*****“ ООД, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин/ лв., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Недоволен от издадения електронен фиш е останал законният представител на дружеството "*****“ ООД, който чрез адв. М. К. от Адвокатска колегия - Пловдив го обжалва с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на същия. В жалбата от управителя на „*****“ ООД депозирана чрез адв. М. К. детайлно са обосновани твърдения, че при издаването на електронния фиш е нарушен материалният закон и процесуалните правила. За отмяната му се излагат аргументи в насока за нарушаване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Сочи се, че за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не е предвидена възможност правните субекти да бъдат санкционирани чрез издаването на електронен фиш. Твърди се още, че липсва точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е 1 осъществено. Оспорва се компетентността на административнонаказващия орган. Твърди се, че неправилно е определено мястото на нарушението.

Излагат се аргументи за наличието на достатъчно основания процесният случай да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Прави се искане за присъждане на дружеството на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество дружеството жалбоподател "*****“ ООД, уведомено, не се представлява.

В представена от "*****“ ООД" чрез адв. Е. Т. от АК-Пловдив молба становище отново се акцентира върху съображенията изложени в жалбата и се отправя искане за отмяна на обжалвания електронен фиш и за присъждане на сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, уведомена, се представлява от главен юрисконсулт С. Г., редовно упълномощена, която пледира съдът да остави без уважение така подадената жалба като неоснователна и недоказана, както и да потвърди издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. Гл. юрк. Г. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 13.02.2021 г., в 08:51 часа пътно превозно средство – влекач марка "***", модел "***", с рег. № **********, с технически допустима максимална маса 18000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5B, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000 кг., в общ. Столична се движил по път А-6 (автомагистрала "Европа"), като при пътния участък на км. 50+427 в посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението № BB997401704032C9E053011F160A15B2, било установено посредством устройство с № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

След осъществяване на справка за собствеността на МПС било установено, че същото принадлежи на "***** ООД" с ЕИК **********, чийто законен представител бил А. И. Й.. Поради това на юридическото лице собственик на пътното превозно средство „*****“ ООД бил съставен процесния Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504446385, издаден от Агенция "Пътна 2 инфраструктура", с който на "***** ООД" на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства - справка за регистрация на влекач марка "***", модел "***", с рег. № **********, заверен препис от договор от 02.03.2020 г. сключен между "******" АД, и „*****“ ООД, с анекс и фактури към него, 2 бр. снимков материал, разпечатка от системата за регистрирани нарушения, доклад на началника на ОПУ София и другите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, тъй като цялата съвкупност е еднопосочна.

От справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък без да е регистрирано в електронната система за събиране на пътни такси и за платена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В тази връзка и следва да се отбележи, че когато собствениците/ ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: "Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси".

В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не 3 допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В конкретния случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 13.02.2021 г., в 08:51 часа пътно превозно средство – влекач марка "***", модел "***", с рег. № *********, с технически допустима максимална маса 18000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5B, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000 кг., в общ. Столична се движил по път А-6 (автомагистрала "Европа"), като при пътния участък на км. 50+427 в посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от снимките генерирани посредством устройство № 10182- част от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения е установено, че същото се е движило в рамките на посочения пътен участък без да е разполагал със заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Електронният фиш за нарушение, установено чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че в процедурата по ангажиране отговорността на дружеството жалбоподател „*****“ ООД е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение.

Тук следва да се посочи, че в обжалвания електронен фиш е отбелязано, че същият е издаден на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага "имуществена санкция" в размер 2500 лв.

Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е развита в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (редакция, актуална към датата на извършеното нарушение), която регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от 4 електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

От горното следва извод, че ангажирането на отговорността на „*****“ ООД по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж (редакция, актуална към датата на извършеното нарушение) от ЗДвП е недопустимо. Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание - първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато втората санкционира поведението на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са съществените различия в субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните санкции. Абсолютно недопустимо в този тип производства се явява прилагането на диференцираната процедура по отношение на конкретното деяние по аналогия, както и разширителното тълкуване на закона.

За вмененото на жалбоподателя нарушение, към датата на извършване на нарушението, не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред - със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради това съдът приема, че издавайки обжалвания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо наказателно постановление, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са ограничени и правата на нарушителя да упражни правото си на защита с подаване на възражение и евентуално оспорване на фактическите констатации на контролните органи.