Решение № 963 от 10.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330200915 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-5697000933/26.09.2023г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор Специализирани полицейски сили, с което на Д. Б. К., ЕГН ********** от ***** са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП.

Жалбоподателят К. по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. А. Ц., моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В депозирана до съда молба-становище моли за потвърждаване на обжалваното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е 1 допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К. е ангажирана за това, че на 01.04.2023г. в 12:28ч. в гр. Пловдив, на ул.

„Напредък“ управлявал собствения си товарен автомобил с рег. № ***, който бил с прекратена регистрация на 21.03.2023г.

За така извършеното на жалбоподателя К. бил съставен АУАН /акт за установяване на административно нарушение/

Серия GA

№

597172/01.04.2023г. за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДП, който бил предявен на нарушителя срещу подпис. Жалбоподателят подписал акта без възражения, като такива не постъпили и в законоустановения срок за това.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя К. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща писмените доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред, а именно АУАН Серия GA № 597172/01.04.2023г., справка за служебна промяна на регистрацията на МПС, справка за нарушител/водач относно жалбоподателя К., Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на процесните дата и място жалбоподателят К. е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване, собствения си товарен автомобил с рег. № ***, който бил с прекратена регистрация на 21.03.2023г. Това обстоятелство не се и оспорва.

От това, че жалбоподателят е управлявал автомобила, който е бил спрян за проверка, следва да се приеме, че същият е годен субект на вмененото му във вина административно нарушение като водач на МПС по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДП, тъй като съгласно чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на превозното средство. На следващо място се установява, че управляваният от жалбоподателя е бил с прекратена регистрация. С разпоредбата на §2 т.4 от ДР на Наредба № I45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е дадена легална дефиниция на понятието „регистрация“, което представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включваща идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Предвид горното правилен е направеният от адмиинстративнонаказващия орган извод, че МПС не е било регистрирано 2 по надлежния ред.

Въпреки това, обаче, съдът намира НП, предмет на настоящия съдебен контрол, за незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Не се установява в случая регистрацията на автомобила да е била прекратена на основание чл.143 ал.15 от ЗДП поради неизпълнение в предвидения от закона срок на задължението за регистрация на превозното средство след придобиването му, в който случай дори и прекратяването на регистрацията да не е станало достояние на жалбоподателя, респ. същият да не е знаел, че автомобилът следва да бъде регистриран в предвидения от закона срок за това, то той е могъл и е бил длъжен да формира съзнание относно тези факти. Това за разлика от случаите, в които служебно се прекратява регистрацията по реда на чл.143 ал.10 от ЗДП. Съгласно посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДП, защото законът е възложил на административнонаказващия орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба № 54/30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461 т.1 и 2 от Кодекса за застраховането. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 от ЗДП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

По преписката не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено уведомление от административнонаказващия орган на собственика за това, че управляваното от него процесното МПС е със служебно прекратена регистрация.

Съдът намира, че административнонаказващият орган не е събрал 3 доказателства за това кога и по какъв начин е уведомил, на основание чл.143 ал.10 от ЗДП, собственика на това МПС, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му поради получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574 ал.10 от КЗ. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция, са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение и в този смисъл не се установява субективната страна на нарушението.

Налице е и друго самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, доколкото както в акта, така и в постановлението, е посочено, че нарушението се изразява в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а в същото време жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП, която разпоредба предвижда наказания за водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП - и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. Безспорно в теорията и в съдебната практика АУАН очертава предмета на доказване по делото – нарушението с неговите обективни и субективни признаци, връзката между инкриминираното деяние и дееца, надлежната правна квалификация.

От своя страна НП е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. Неговата форма и съдържание, както и тези на АУАН, следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя изисква пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и приложената санкционна норма. Противното води до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано – тези, които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган санкционни норми. Ограничаване и препятстване правото на защита на нарушителя представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на НП като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител на жалбоподателя, като видно от представения 4 договор за правна помощ и съдействие удостовереното възнаграждението в размер на 700 лв. е платено в брой.

Съобразно чл.63д ал.2 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за основателно. Като съобрази предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия в рамките на едно съдебно заседание, като насроченото първо такова е отложено поради това, че процесуалният представител на жалбоподателя не е представил пълномощно, въпреки че е бил уведомен, че такова следва да бъде представено, това, че по делото не са разпитвани свидетели, както и имуществения интерес, съдът намира, че уговореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен и следва да бъде намален на 400 лв.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-5697-000933/26.09.2023г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор Специализирани полицейски сили, с което на Д. Б. К., ЕГН ********** от ***** са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. К., ЕГН ********** от ***** сумата в размер на 400 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.