Решение № 18614 от 13.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18614 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20231110133308 по описа за 2023 година намери следното:

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 14.07.2023 г., подадена от Р. М. М. срещу К – М на о /МО/, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ и чл. 199 ЗОВСРБ. Ищецът претендира осъждането на ответника за сума в размер на 6000 лева, представляваща незаплатено обезщетение за освобождаване от военна служба, както и 2400 лева – незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията. Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че бил назначен на служба при ответника на длъжност „началник“ на сектор „Анализи и поуки от практиката“, в отдел „Трансформация“ на Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. По силата на Заповед № КВ-159/22.03.2023 г. на министъра на отбраната служебното му правоотношение било прекратено, като същият бил освободен от служба и военна длъжност, считано от 15.04.2023 г. В тази връзка била издадена Заповед № РД-03-7/06.04.2023 г. на началника на К – МО, по силата на която му било изплатено обезщетение по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ за освобождаване от военна служба, в размер на 20 брутни месечни възнаграждения, всяко от които на стойност 3243,80 лева, или общо 64 876 лева, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 188 дни, чиято стойност възлизала на 29 507,54 лева. Ищецът поддържа, че при 1 изчисляване на брутното му трудово възнаграждение неправилно не е било взето предвид и ежемесечно получаваното от него допълнително възнаграждение в размер на 300 лева. Счита, че към основата за определяне на стойността на дължимото еднократно обезщетение следва да бъде съобразено и получаваното от него допълнително възнаграждение, като месечното му брутно възнаграждение се равнявало на 3543,80 лева, вместо 3243,80 лева, поради което ответникът му дължал разликата между заплатеното обезщетение в размер на 64 876 лева и дължимото на стойност 70 876, изчислено при съобразяване на посоченото обстоятелство. В тази връзка, отбелязва че среднодневният размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск възлизал на 169,72 лева, а не на 156,96 лева, поради което ответникът му дължал доплащане на разликата между изплатеното обезщетение на стойност 29 507,54 лева и дължимото в размер на 31 907,54 лева. Моли съда да осъди ответника за заплащането на посочените суми. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава наличието на служебно правоотношение с ищеца, както и освобождаването му от служба и военна длъжност, основание за изплащане на обезщетенията по чл. 227, ал. 1 и чл. 199, ал. 1 от ЗОВСРБ. Излага аргументи в подкрепа на твърдението, че изплащаното в полза на ищеца допълнително възнаграждение нямало постоянен характер, поради което не следвало да бъде съобразявано при формирането на базата за определяне на дължимите обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение. Поддържа, че изплатените в полза не ищеца обезщетения са правилно изчислени. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В съдебно заседание, страните са редовно призовани, изпращат представители, които поддържат направените искания.

На база представените доказателства, съдът намира за установено следното:

Безспорни в отношенията между страните са обстоятелствата относно наличието на служебно правоотношение помежду им, което към датата на исковата молба е прекратено, както и размера на последното основно месечно възнаграждение изплащано на ищеца, на стойност 3243,80 лева, послужило като основа за определяне на изплатените от ответника еднократно обезщетение при освобождаване на военна служба и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Като безспорно следва да бъде отделено и обстоятелството относно получаваното от ищеца допълнително възнаграждение, в размер на 300 лева, към основното месечно възнаграждение.

Посочените обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства, представени от ищеца, а именно договор за военна служба № ДВС-НО-933 от 25.05.2010 г., сключен между Министерство на отбраната и Р. М. М., ведно с допълнително споразумение № ДС-МО720/30.09.2022 г. Видно от приложената по делото Заповед № КВ-159 на 2 министъра на отбраната, считано от 15.04.2023 г., е било прекратено служебното правоотношение и военната служба на ответника. Приети са като писмени доказателства и Заповед на началника на Комендантство – МО № РД03-7/06.04.2023 г., по силата на която в полза на ищеца е било определено за изплащане еднократно парично обезщетение при освобождаване от военна служба в размер на 64 876 лева, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в периода 2015 г. – 2023 г., в размер на 29 507,54 лева. От ответника са представени като писмени доказателства справки - фишове за изплатеното в полза на ищеца трудово възнаграждение за месец март и месец април 2023 г.

От изложената фактическа обстановка, следва че спорно в отношенията между страните е обстоятелството дали изплащаното в полза на ищеца допълнително възнаграждение в размер на 300 лева следва да бъде включено към основата за определяне на месечния брутен размер на получаваното трудово възнаграждение, който служи за формирането на общата стойност на дължимите обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение по реда на ЗОВСРБ. В тази връзка, в тежест на ищеца е да докаже по делото, че към месечното му брутно възнаграждение следва да бъде включена и стойността на получаваното допълнително възнаграждение, както и стойността на неизплатените и дължими от ответника обезщетения.

По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба. В заключението си вещото лице е посочило, че в полза на ищеца е било начислявано допълнително възнаграждение по перо с код 579 - Наредба № Н15, раздел „XIII”, като за периода от месец февруари 2022 г. до месец март 2023 г. добавката към месечното му възнаграждение била на стойност 300 лева, а за месец април 2023 г. сумата по перото била в размер на 150 лева, пропорционално намалена спрямо отслуженото време. От заключението е видно, че в хипотезата на установяване на обстоятелството, че процесното допълнително възнаграждение следва да бъде включено при определяне на брутното месечно възнаграждение за изчисляване на дължимите обезщетения, разликата за доплащане на еднократното обезщетение е в размер на 6000 лева.

При наличието на посочените обстоятелства, при съобразяване на броя на дните неизползван от ищеца платен годишен отпуск, а именно 188 дни, както и среднодневният размер на брутното му трудово възнаграждение, с включеното допълнително възнаграждение, следва че разликата за доплащане от ответника е в размер на 2455,93 лева. Настоящия съдебен състав кредитира даденото заключение от вещото лице, като намира същото за обективно, пълно и компетентно изготвено.

На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

По отношение на иска с правно основание по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ:

Съгласно чл. 218 ЗОВСРБ, брутното месечно възнаграждение на 3 военнослужещите се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения с постоянен и непостоянен характер. Съгласно чл. 2 от Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, допълнителните възнаграждения, регламентирани в нея биват такива с постоянен и непостоянен характер. Според §19 от ДР на ЗОВСРБ, „допълнителни възнаграждения с постоянен характер" са допълнителните възнаграждения, които се изплащат ежемесечно заедно с основното месечно възнаграждение за постоянно съществуващи фактори, утежняващи условията за изпълнение на военната служба за заеманата длъжност. В настоящия случай следва да бъде преценявано дали получаваното от ищеца допълнително възнаграждение има постоянен характер.

При освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, по аргумент на чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ. Съгласно чл. 234 ЗОВСРБ, обезщетенията на военнослужещите се определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на освобождаването от военна служба, което включва основното месечно възнаграждение, както и допълнителни месечни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия при изпълнение на военната служба с постоянен характер и за образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките". От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е получавал допълнително възнаграждение с правно основание, предвидено в Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г., раздел “XIII” – “Допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните служители в състава на многонационални формирования или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната”. В §1 от ДР на Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. е дадена дефиниция на "специфични условия при изпълнение на военната служба" и "специфични условия на труд“, като е посочено че това са такива условия, при които се извършват дейности от военнослужещите и цивилните служители, обусловени от характера и условията на службата или работата, свързани с изпълняваните мисии и задачи на въоръжените сили по гарантиране на националната сигурност и отбраната на страната и изпълнението на задължения, произтичащи от международни договори, по които Република България е страна, и степента на усложненост на условията при изпълнението им, както и свързаните с повишени професионални изисквания относно подготовката за изпълнение на специфичните мисии и задачи.

Във взетото от ответника становище по основателността на предявените 4 искове, същият е посочил че доколкото липсва изрична разпоредба, съгласно която допълнителното месечно възнаграждение за специфични условия при изпълнение на военната служба да бъде обозначено като допълнително възнаграждение с постоянен характер, то същото не следва да бъде включено към брутното месечно възнаграждение, получавано от ищеца, служещо като основа при определяне на дължимите обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение. Съдът не споделя посоченото твърдение, тъй като при съобразяване на характера на изплащаното допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите, следва че същото е свързано с постоянно съществуващи фактори, утежняващи условията за изпълнение на военната служба за заеманата длъжност. Предвид факта, че допълнителното възнаграждение е изплащано ежемесечно в полза на ищеца с основното месечно възнаграждение, следва че са налице основания да се счита, че същото има постоянен характер по смисъла на §19 от ДР на ЗОВСРБ. С оглед изложеното, съдът приема че при определяне на стойността на получаваното от ищеца месечно брутно възнаграждение, която служи за формиране на основата, обуславяща общия размер на дължимите обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение, следва да отчетено и получаваното допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на военната му служба, което има постоянен характер. За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че в хода на процеса е налице изменение в подзаконовия нормативен акт, обективирано в ал. 5 на чл.