Определение № 7312 от 30.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7312 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514506 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№155127/23.12.2025 г. по вх. рег. на СГС от Р. К. С., с която се обжалва Определение №47770/18.11.2025 г. постановено по гр.д.№9638/2025 г. по описа на СРС, 166-ти състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт производството по гр.дело №14596/2025 г. по описа на СРС, 144-ти състав.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение като постановено в противоречие на закона. Твърди се, че в случая не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт производството по гр.дело №14596/2025 г. по описа на СРС, 144-ти състав.

По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и постанови друго, с което да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба – Е.В.Г., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената частна жалба по изложени в същия съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното определение.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди 1 събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред СРС е предявен от ищцата Р. К. С. срещу Е.В.Г. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствения между страните ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (с предишен идентификатор ***), съгласно скица по ККР, одобрени със Заповед РД-18- 3/11.01.2011 г., на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със Заповед РД-18-86-05.01.2017 г./05.01.2017 г., с адрес на имота: гр. София, район ****, с площ от 960 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план: 54, кв. 2, при съседи по документ за собственост: ***, ***, ***, ***, а съгласно документ за собственост представляващ ПРАЗНО ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО, находящо се в гр. София, в землището на с.

Бистрица, цялото с площ от 956 кв.м., представляващо парцел XXI-3315 от кв.

2 по плана на София, вилна зона II-б , част от местността Малинова долина, при съседи: улица, парцел XVIII, парцел XX.

С атакуваното пред настоящата инстанция Определение

№47770/18.11.2025 г. е спряно производството по гр.д.№9638/2025 г. по описа на СРС, 166-ти състав, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт н а производството по гр.дело №14596/2025 г. по описа на СРС, 144-ти състав.

В мотивите е прието, че е налице основание за спиране на производството по делото по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като след извършена служебна справка е установено, че между страните е налице висящ процес по предявен иск по чл. 34 ЗС за извършване на делба по гр.д. № 14596/2025 г. на 144 – ти състав на СРС на недвижим имот: ПИ с идентификатор *** (с предишен идентификатор ***), съгласно скица по ККР, одобрени със Заповед РД-18- 3/11.01.2011 г., на ИД на АГКК, с последно изменение със Заповед РД-18-86- 05.01.2017 Г./05.01.2017 г., с адрес на имота: гр.София, район ****, с площ от 960 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, номер по предходен план: 54, кв. 2, при съседи по документ за собственост: ***, ***, ***, ***, а

2 съгласно документ за собственост представляващ ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО, находящо се в гр. София, в землището на с. Бистрица, цялото с площ от 956 кв.м., представляващо парцел XXI – 3315 от кв. 2 по плана на София, вилна зона II – б, част от местността Малинова долина, при съседи: улица, парцел XVIII, парцел XX, тоест за същия недвижим имот, за който се иска разпределяне ползването му.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване.

Частната жалба, с която е сезиран съда, като законоустановения 1-седмичен срок, е процесуално допустима. подадена в

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК основание за спиране на гражданско дело е налице, ако в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Критерий за преценка на такава зависимост е връзката между двете дела.

Основание за спиране е налице само, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването или несъществуването на правоотношението - предмет на обусловеното дело (арг. от определение №376 от 21.06.2010г. на ВКС по ч.гр.дело №286/2010г., IV Г.О., Г.К.). При това следва да се има предвид, че видът на обуславящото дело (гражданско, наказателно или административно) е без значение. Също така без значение е и фактът, кога е заведено това дело.

Няма пречка, това да е станало след завеждане на обусловеното дело.

Достатъчно е, да има висящо съдебно производство, решението по което би формирало сила на пресъдено нещо, която обвързва съда при преценката на правнорелеванти факти за изхода на обусловения правен спор.

Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС , е производство на спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на обща вещ. Решението по това производство не формира сила на пресъдено нещо. Целта на производството е да замести решението на мнозинството - липсващо или вредно за общата вещ, чрез постановено от съда разпределение на ползването, което да е съобразено 3 в най- пълна степен с действителните права на страните в съсобственосттта, и което да дава възможност на съсобствениците за най - целесъобразно използване на вещта. В това производство съдът изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността.

В тази връзка, с разрешението по т. 2 от Тълкуватено решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал.

2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права. В мотивите на т. 2 от тълкувателното решение е прието, че няма пречка за разглеждането в рамките на това производство на възраженията, респ. на преюдициалните въпроси, свързани с установяването наличието на съсобственост и с установяването обема на правата на страните в нея. Въпрос на лична преценка на всяка от заинтересованите страни е по какъв процесуален ред да търси съдебна защита на правата си чрез заявяване на такова възражение в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС , чрез предявяване на инцидентен установителен иск за собственост в същото производство (чл. 212 ГПК), чрез предявяване на установителен иск за собственост като първоначално обективно съединен (с една искова молба - чл.

210, ал. 1 ГПК) с иска по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването, или чрез предявяване в отделно исково производство на установителен или осъдителен иск за собственост. В последния случай спорът за собственост между същите страни по вече образувано и висящо самостоятелно исково производство, във всички случаи ще е преюдициален за разпределянето на ползването между тях и ще обуслови спирането на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Като е съобразил цитираните по - горе задължителни указания на т. 2 от ТР № 13/10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС и е установил наличието на висящ спор между същите страни по образуваното пред СРС по гр.дело №14596/2025 г. по описа на СРС, 144-ти състав по предявен иск за съдебна делба на имота, предмет на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС , правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че са налице предвидените в чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК основания за спиране на производството по гр.д.№9638/2025 г. по описа на СРС, 166-ти състав .

4

В този случай спорът за собственост между същите страни и за същия имот по вече образуваното и висящо самостоятелно исково производство, е преюдициален за разпределянето на ползването между тях и обуславя спирането на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС .

По изложените съображения частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №47770/18.11.2025 г. постановено по гр.д.№9638/2025 г. по описа на СРС, 166-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7312 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514506 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№155127/23.12.2025 г. по вх. рег. на СГС от Р. К. С., с която се обжалва Определение №47770/18.11.2025 г. постановено по гр.д.№9638/2025 г. по описа на СРС, 166-ти състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт производството по гр.дело №14596/2025 г. по описа на СРС, 144-ти състав.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение като постановено в противоречие на закона. Твърди се, че в случая не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт производството по гр.дело №14596/2025 г. по описа на СРС, 144-ти състав.

По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и постанови друго, с което да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба – Е.В.Г., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената частна жалба по изложени в същия съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното определение.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди 1 събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред СРС е предявен от ищцата Р. К. С. срещу Е.В.Г. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствения между страните ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (с предишен идентификатор ***), съгласно скица по ККР, одобрени със Заповед РД-18- 3/11.01.2011 г., на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със Заповед РД-18-86-05.01.2017 г./05.01.2017 г., с адрес на имота: гр. София, район ****, с площ от 960 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план: 54, кв. 2, при съседи по документ за собственост: ***, ***, ***, ***, а съгласно документ за собственост представляващ ПРАЗНО ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО, находящо се в гр. София, в землището на с.

Бистрица, цялото с площ от 956 кв.м., представляващо парцел XXI-3315 от кв.