Определение № 726 от 18.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 726 гр. Варна , 18.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20203100901193 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

І. По редовността на разменените книжа

С искова молба, заведена с вх. №22722/22.10.2020г. по описа на Варненски окръжен съд, РГТО, поправена по реда на чл.129, ал.2 ГПК с молба вх. №25440/04.12.2020г., от „УП БЪЛГАРИЯ 12” ЕООД , ЕИК 200360961, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник адв. Р.М., АК – Видин, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище гр. Варна, са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

1. сумата 33 496,42 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м. ноември 2017г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа „Пролезки път - 2” с обща инсталирана мощност от 3 000 kW, състояща се от един генератор, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер №*** по плана за земеразделяне на гр. Шабла, Община Шабла, за която е издадена фактура №112/30.11.2017г.,

2. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковете (22.10.2020г.) до окончателното й плащане;

3. сумата 9 546,49 лева, представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 33 496,42 лв., за периода от 29.12.2017г. до датата на исковата молба (22.10.2020г.);

1

4. сумата 151 818,06 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м. декември 2017г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа „Пролезки път - 2” с обща инсталирана мощност от 3 000 kW, състояща се от един генератор, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер №*** по плана за земеразделяне на гр. Шабла, Община Шабла, за която е издадена фактура №114/31.12.2017г.;

5. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковете (22.10.2020г.) до окончателното й плащане;

6. сумата 42 129,47 лева, представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 151 818,06 лв., за периода от 25.01.2018г. до датата на исковата молба (22.10.2020г.).

Претендира се и присъждане на сторените разноски за производството по делото.

С разпореждане №7113/14.12.2020г. съдът е разпоредил да започне процедура по размяна на книжа между страните.

В хода на същата по реда и в сроковете на чл.367, чл.372 и чл.373 от ГПК са депозирани отговор на искова молба вх. №26562/22.12.2020г., допълнителна искова молба вх. №3852/01.03.2021г. и допълнителен отговор вх. №8009/27.04.2021г., в които страните са изложили твърденията и възраженията си, обосновали са и доказателствени искания.

Съдът приема, че размяната на книжа между страните е надлежно осъществена.

II. По допустимостта на предявените искове и предварителните въпроси.

Предявените от ищеца искове са допустими.

2

Същите намират своето правно основание в чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) и чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът е представил доказателства за предварителното внасяне на дължимите за производството държавни такси в общ размер на 9 479,62 лева, определени в съответствие с разпоредбите на чл.72, ал.1, във вр. с чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.).

С отговора си на исковата молба ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, седалище гр. Варна, е поискал да се допусне до участие в процеса като трето лице – помагач обществения доставчик на електрическа енергия, нормативно задължен да заплати за изкупеното по реда на чл.94 ЗЕ количество електрическа енергия по цената, по която енергията е заплатена от крайния снабдител.

Съдът намира искането за своевременно направено (чл.219, ал.1 ГПК) и допустимо с оглед разпоредбите на чл.223, ал.2 ГПК и чл.94 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл.31, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Привличането следва да се допусне.

Молбата на ответника по чл.219, ал.1 ГПК както и преписи от разменените до този етап книжа между страните следва да се връчат на третото лице като му се укаже възможността за подаване на становище по конституирането му както и отговор на исковата молба.

Доколкото липсват представени преписи от ИМ и приложенията към нея за връчване на третото лице – помагач, с цел процесуална икономия следва да се разпореди служебна направа на копия от тях като ответникът се задължи да внесе дължимата за това държавна такса по чл.23 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С допълнителната си искова молба ищецът е представил копие от нея за връчването на третото лице. С допълнителния си отговор ответникът е предстовил необходимите за връчване на третото лице – помагач преписи от исковата молба и приложенията към нея.

Не е направено възражение от страните относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). С оглед предмета на иска, отчитайки в тази връзка разпоредбите на чл.286 и чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ, както и предвид факта, че страните по делото са търговци 3

(чл.287 от ТЗ), съдът приема, че приложение в случая намира разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК и делото следва да бъде разгледано по реда на гл.32 ГПК.

ІІІ. По доказателствените искания на страните.

Представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между тях. С оглед на това същите следва да бъдат допуснати, а събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.

Съобразявайки изричното възражение на ответника, направено в подадения допълнителен отговор, както и факта, че представеното от ищеца с исковата молба писмо изх. №Е-12-00-646/30.05.2008г. не касае страните в производството и не представлява официален акт на ДКЕВР, съдът намира, че същото не следва да бъде допускано като писмено доказателство в процеса.

Следва да се укаже на страните, че сочените от тях съдебни актове са известни и достъпни за съда чрез официалните интернет страници на Върховен административен съд, Административен съд – София град, Апелативен съд – Варна и Окръжен съд - Варна.

Съобразявайки насрещните твърдения на страните съдът намира за уместно да укаже, че като релевантни за спора се определят следните факти: - общото количество произведена от ищцовата ВяЕЦ и продадена на ответното дружество ел. енергия до месец декември 2017 г., включително; - общият размер на заплатените от ответното дружество цени за нейното изкупуване. Установяването на тези факти е в доказателствена тежест на ищеца.

Понастоящем същият не е посочил и представил доказателства за тяхното установяване.

На ответника следва да бъде указано да уточни изрично последователно излаганото в подадените отговори твърдение, че приложимо в случая е единствено нетното специфично производство, посочено в Решение № СП-1/31.07.2015г., идентично с установеното в отменената т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г., тъй като ВяЕЦ на ищеца е с работа до 2 250 ефективни работни часа, като посочи (наведе съответни твърдения) как (към кой момент) се определят пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори; кой, как и кога е определил, че електроцентрала (ще) работи до 2 250 пълни ефективни часа годишно. Ответникът следва изрично да заяви оспорва ли ищцовото 4 твърдение, че през месец декември 2017 г. централата му вече е достигнала 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с претенциите по чл.78 от ГПК за присъждане на разноските, сторени за производството, съдът намира за уместно да предупреди страните, че следва да представят списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, като обсъждането им ще се извърши в първото по делото заседание.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).

По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими осъдителни искове на ищеца „УП 5

БЪЛГАРИЯ 12” ЕООД, ЕИК 200360961, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1000, район „Триадица”, пл. „Позитано” №2, ет.5, съдебен адрес: ******, срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258, ********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца:

1. сумата 33 496,42 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м. ноември 2017г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа „Пролезки път - 2” с обща инсталирана мощност от 3 000 kW, състояща се от един генератор, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер №*** по плана за земеразделяне на гр. Шабла, Община Шабла, за която е издадена фактура №112/30.11.2017г.;

2. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковете (22.10.2020г.) до окончателното й плащане;

3. сумата 9 546,49 лева, представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 33 496,42 лв., за периода от 29.12.2017 г. до датата на исковата молба (22.10.2020г.);

4. сумата 151 818,06 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м. декември 2017г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа „Пролезки път - 2” с обща инсталирана мощност от 3 000 kW, състояща се от един генератор, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер №*** по плана за земеразделяне на гр. Шабла, Община Шабла, за която е издадена фактура №114/31.12.2017г.;

5. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковете (22.10.2020г.) до окончателното й плащане;

6. сумата 42 129,47 лева, представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 151 818,06 лв., за периода от 25.01.2018г. до датата на исковата молба (22.10.2020г.).

Така предявените искове се квалифицират правно по чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) и чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Наред с това ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените 6 разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.