Решение № 1301 от 10.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 1301

10.07.2019 г., гр. Пловдив

В

И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното от съдията

АНД № 3015/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б.А.К., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 19-1030-002706/16.04.2019 г., издадено от К.О.Н.– Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което:

1) на основание чл. 183, ал. 5 т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и

2) на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения поради липса на надлежно описание на нарушението и непосочване на доказателствата, които го потвърждават. Взема становище да е нарушен и чл. 18 от ЗАНН, тъй като двете нарушения, за всяко от които му е наложено отделно наказание, били обективирани в един носител. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата. Пледира да не е преминавал на червен светлинен сигнал на светофара. Сочи и че от НП не бил могъл да разбере по колко контролни точки му се отнемат за всяко отделно нарушение, което също да съставлявало порок на съдържанието му.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх.

№ 31489/15.05.2019 г.), с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Б.А.К., спрямо когото са наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 25.04.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 30.04.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 18.03.2019 г. около 14:30 часа в гр. Пловдив жалбоподателят Б.А.К. управлявал лек автомобил „Хонда

Джаз“ с рег. № **, като се движил в крайна дясна лента по бул. „Източен“.

Когато достигнал до кръстовището на бул. „Източен“ и ул. „Марин Дринов“, пътният светофар за движение надясно подавал червен светлинен сигнал. По същото време на бул. „Източен“ в средната пътна лента се намирали свидетелят Д.И.Б. и неговият колега И.К.П.– ** на ОДМВР-Пловдив, група „**, сектор „**“, които патрулирали с мотоциклети на територията на Четвърто РУ при ОД на МВР – Пловдив. Въпреки червения сигнал на светофара, жалбоподателят К. навлязъл и преминал с управлявания лек автомобил с рег. № ** през кръстовището на бул. „Източен“ и ул. „Марин Дринов“ и продължил движението си надясно. Свидетелят Б. имал пряка видимост към светлинните сигнали на светофара и забелязал преминаването на жалбоподателя на червен сигнал, след което двамата с колегата си настигнали жалбоподателя и подали светлинно-звуков сигнал за спиране. Когато св. Б. се изравнил с автомобила, управляван от жалбоподателя, той видял, че К. говорил по телефона си по време на движение, но без да използва устройство, позволяващо употребата му без участие на ръцете на водача. На място св. Б. съставил в присъствието на свидетел Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 0629167 против жалбоподателя К., на когото връчил препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на св. Д.И.Б., който изцяло поддържа констатациите си по съставения АУАН. От показанията му се установява мястото на извършване на деянието, както и че преминаването през процесния пътен участък – кръстовището на бул. „Източен“ с ул. „Марин Дринов“ е било регулирано от пътен светофар. Изяснява се и че св. Б. заедно със своя колега П.са патрулирали с мотоциклети, като са се движили в средната пътна лента по бул. „Източен“. Установява се още, че жалбоподателят К. по същото време е управлявал МПС, като се е движил в крайна дясна лента и достигайки кръстовището с ул. „Марин Дринов“, е преминал на червен светлинен сигнал на светофара. Свидетелят посочва, че заедно с колегата си са имали непосредствена видимост към светлинните сигнали на светофара и той е подавал единствено червен сигнал още към момента на навлизане на жалбоподателя в кръстовището. От показанията на Б. се установява, че след това той и колегата му са настигнали жалбоподателя и са подали светлинно-звуков сигнал за спиране, като изравнявайки се с управлявания от него автомобил, св. Б. е видял и че К. говорил по телефона по време на движение, но без да използва устройство, позволяващо употребата му без участие на ръцете на водача. Съдът намира показанията на св. Б. за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. Не се установяват основания, по които свидетелят да се счита за предубеден. Показанията му изцяло кореспондират и с докладната записка рег. № 2372р-6247/16.04.2019 г., която той е съставил за случая, а досежно нарушението по чл. 104а ЗДвП и с твърденията на самия жалбоподател в подаденото допълнително възражение, където признава да е използвал телефона си по време на движение.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя К. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на 20.07.2010 г. и валидно до 20.07.2020 г.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място не е нарушено правилото по чл. 18 от ЗАНН. Посочената разпоредба регламентира задължение за административнонаказващия орган да налага отделно наказание за всяко отделно нарушение и тези наказания да се изтърпяват поотделно. В настоящата хипотеза това изискване е спазено и за всяко от двете констатирани нарушения наказващият орган е наложил на жалбоподателя отделно наказание. Правилно тези наказания не са били групирани, а е постановено изпълнението на всяко едно от тях. Следователно нарушение на чл. 18 от ЗАНН не е допуснато, а възражението в този смисъл е неоснователно. Разгледаната законова разпоредба на вменява задължение за всяко административно нарушение да се издава отделно НП, нито съдържа забрана наказването по две или повече нарушения да бъде обективирано в един хартиен носител, стига да се съблюдава правилото по чл. 18 от ЗАНН, което в случая е направено.

Не се споделя и възражението непосочването в НП за кое нарушение колко контролни точки се отнемали да е съществено процесуално нарушение. Трайна и безпротиворечива е практиката на касационната инстанция по отношение на този въпрос, като отнемането на контролни точки не е административно наказание. То настъпва по силата на специален акт – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Наредбата е издадена на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП и детайлизира уредбата относно правоспособността на водачите на МПС и отчета на извършените от тях нарушения чрез въведения контролен талон с контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва не със самото издаване на наказателното постановление, а въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като списъкът с нарушенията и броят на отнемани контролни точки за всяко от тях са изчерпателно посочени в самата наредба.

Отнемането на точки е само една последица от извършеното нарушение, която възниква ex lege, а моментът на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление. С наказателното постановление само се констатира последицата, но отнемането не е самостоятелно наказание и не се налага с наказателното постановление. Отнемането на контролни точки е подзаконово регламентирано и е пряка последица от наложената санкция по издаденото наказателно постановление, като това отнемане няма самостоятелно съществуване и не подлежи на съдебно оспорване (така Решение № 1009 от 22.05.2015 г. по к.а.н.д. № 844/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение

№ 980 от 16.05.2016 г. по к.а.н.д. № 393/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 495 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 166/2016 г. на Административен съд – Пловдив).

Неоснователно е и възражението да липсвало надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Настоящият съдебен състав намира, че в АУАН са изчерпани фактическите твърдения на актосъставителя, респ. в НП фактическите изводи на наказващия орган относно всички съставомерни елементи от състава на вменените във вина на жалбоподателя нарушения. Неясно е какво точно обстоятелство не е разбрал той и какво затруднение е създало това пред упражняване правото му на защита. В наказателното постановление ясно и непротиворечиво са описани датата и мястото на всяко от двете деяния, тяхното авторство от страна на жалбоподателя К., индивидуализиран е управляваният от жалбоподателя лек автомобил, както и в какво се е изразило конкретното му противоправно поведение, което представлява посочване на самото изпълнително деяние на всяко от двете нарушения. Всякакви други обстоятелства биха могли да бъдат установявани и в хода на съдебното следствие, тъй като районният съд е инстанция и по фактите, но неописването на несъставомерни обстоятелства не е съществено процесуално нарушение. В тази връзка при нарушение, изразяващо се в несъобразяване на поведението на участник в движението със светлинните сигнали, не съставлява съществено процесуално нарушение непосочването на скоростта на движение, тъй като тя не е елемент от състава на нарушението и не се включва в предмета на доказване. В случай че жалбоподателят има възражения относно това обстоятелство, както се посочи, то би могло да бъде установено и пред съда. Все в тази връзка непосочването дали пътният светофар е имал поставен брояч и в коя пътна лента се е движил наказаният също не опорочават съществено съдържанието на наказателното постановление. Всяко от нарушенията е надлежно описано с посочване на конкретните факти, подведени под съставите на двете нарушения, с което правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено. Не се споделя от настоящия състав и доводът непосочването на доказателствата (освен съставения АУАН) да влече на самостоятелно основание отмяната на наказателното постановление и да е било нарушено правото на защита на жалбоподателя (така Решение № 907 от 23.04.2018 г. по к.а.н.д. № 471/2018 г. на Административен съд – Пловдив). Не става ясно от възражението и за кои непосочени доказателства става въпрос.