Решение № 121 от 18.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500218 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по следните въззивни жалби срещу решение № 226/06.03.2024г. постановено по гр.д. № 2061/2023г. на ВОС:

1.Въззивна жалба на В. К. М., чрез процесуалния представител адв. П.

Б., срещу решението в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за В. К. М., чрез процесуалния си представител адв. П. Б., обжалва постановените от първостепенния съд решение в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за горницата над присъденото обезщетение от 15 000 лева до предявения размер от 250 000 лева. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, имащи значение за определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД, в резултата на което е достигнал до неправилни крайни изводи. Не са обсъдени всички доказателства в тяхната цялост и взаимовръзка. Оспорва като необоснован извода на съда, че воденото наказателно производство не е довело до трайни неблагоприятни последици и отражение в живота на въззивника и, че липсват данни за възпрепятстване на неговата професионална реализация и се е отразило негативно на личния му живот. Излага подробни аргументи по съществото на спора. Иска се отмяна и уважаване на предявения иск изцяло.

В предвидения срок насрещната страна не е депозирала отговор на жалбата.

1

2.Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, в която е осъдена да заплати на В. К. М. обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство №122/2019г. по описа на ОД на МВР Варна, приключило с постановяване на оправдателна присъда №14/20.09.2021г. по НОХД №326/2020г. по описа на РС Провадия, в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2022г. до окончателното й изплащане. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в тази част. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на съда, че преживяните от ищеца отрицателни емоции са били провокирани единствено от воденото срещу него наказателно производство.

Счита за неправилен и извода, че ищецът следва да се обезщети и по отношение на съществуването на възможност той да преустанови дейността си като нотариус поради осъждането му за умишлено престъпление. Посочва, че не отчетено, че предвиденото наказание, за престъплението за което е повдигнато обвинение, не включва лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. От доказателствата по делото, не се установява, че наказателното производство е довело до влошаване на отношенията на ищеца със съпругата му, както и, че същото е причинило уронване престижа и авторитета му. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на исковата претенция, евентуално за определяне на обезщетение в по-нисък размер.

В срока по чл.263 ГПК В. К. М. е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на |Прокуратурата на РБ като неоснователна.

Апелативен съд - Варна, в изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания в жалбите предмет на въззивен контрол касаещ размера на присъденото обезщетение, намира следното:

Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от В. К. М. срещу Прокуратурата на Република България, с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 250 000.00 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен психо-емоционален стрес, тежка депресия, продължаваща и към настоящия момент, силен и постоянен страх от възможността да бъде осъден за тежко престъпление от общ характер, за което е предвидено лишаване от права да се упражнява юридическа професия, безпокойство и притеснения болки и страдания, унижение, уронване на престижа, засягане честта и достойнството и неприятни емоции, вследствие на повдигнато на 26.05.2020г. и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 311 от НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва от 10.01.2022г.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд.

Не се спори, а и от представените по делото доказателства се 2 установява, че с постановление от 25.02.2019г. на прокурор при РП Варна е образувано ДП № 122/2019г. за извършено престъпление по чл.311 НК, за това, че на 15.05.2015г. в гр. Девня, длъжностно лице – нотариус е съставен официален документ – нотариален акт за продажба на недвижим имот, в който са удостоверени неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван този документ за доказателство за тези обстоятелства. С постановление на разследващ полицай от 25.05.2020г. В. М. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.311 НК, за това ,че на 15.05.2015г. в качеството си на длъжностно лице – нотариус, в кръга на службата си е съставил официален документ – НА № 62, т.4, рег.№2485, д. № *, за продажба на недвижими имоти в землището на с. С., в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че продавачите на двата земеделски имота, посочени в НА 0 62/2015г.- М. Ив. Ив. и З. Ил. Ат. са собственици – наследници, въз основа на удостоверение за наследници на И. С. И. и декларация с нотариална заверка на подписите от 11.05.2015г. от зам. Кмет на община С. Ив. Ив., в която са декларирали, че И. С. Б. и И. С. И. е едно и също лице, техен баща, с цел да бъде използван този документ за доказателство за тези обстоятелства.

С посоченото постановление е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 30.07.2020г. ответникът е внесъл в съда обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл.311 НК, където е образувано НОХД № 211/2020г. по описа на РС Девня. След отводи на всички съдии от състава на РС Девня, делото е изпратено за разглеждане на РС Провадия, с определение № 98/18.12.2020г. по ч.н.д. № 666/2020г. на ВКС, на основание чл.43, т.3 НПК.

Пред РС Провадия е образувано НОХД № 326/2020г., , по което са проведени четири съдебни заседания, на които ищецът се е явил. С присъда № 14/20.09.2020г., ищецът е бил признат за невиновен за извършено престъпление по чл.311 НК и оправдан по повдигнатото обвинение поради отсъствие на обективните и субективните елементи от престъпния състав. С определение от 20.09.2021г. е отменена наложената мярка за неотклонение.

По протест на прокурор при РП Провадия е образувано ВНОХД № 1234/2021г. по описа на Окръжен съд Варна., по което е проведено едно съдебно заседание, на което ищецът се е явил. На 10.01.2022г. въззивният съд е постановил решение, с което е изменена присъдата, постановено от РС Провадия, относно основанието за оправдаване на В. М., като е постановено, че деянието не представлява престъпление. Решението е влязло в сила на 10.01.2022г.

Пред първоинстанционният съд са разпитани свидетелите А. К. М./ сестра на ищеца/ и В. Хр. Г., чиито показания съдът кредитира като дадени в следствие на преки впечатления. От показанията на свид. М. се установява, знае за воденото срещу брат й наказателно производство, като той й споделил, че притеснен и психически натоварен, защото то засягало упражняваната от него професия и можело да се отрази на възможността му да издържа семейството си . От бившата си снаха, която я помолила да я насочи към психиатър, узнала, че брат й не може да спи вечер. Ищецът провел консулт с 3 психиатър, като предписаните медикаменти, които приемал не довели до облекчаване на състоянието му. Свидетелката забелязал че ръцете на ищеца треперят докато се опитвал да постави цигара в устройството за пушене на електронни цигари, като в последствие разбрала, че при проведени прегледи е установено нарушение на моториката на движение на ръцете. След проведеното лечение в клиника в Р. Т., свидетелката не е забелязвала тремор.

Ищецът споделил на свидетелката, че след започване на производството по делото вече не го канели на събития организирани от Нотариалната камара и на частни събирания на колеги. Споделил също, че присъствието му на такива събития би провокирало у него чувство на срам и неудобство и затова не би ги посетил. Близки колеги и клиенти престанали да го търсят и да се консултират с него по правни въпроси, както това се случвало непрекъснато преди наказателното производство. Променило се поведението му. От човек с голяма жизненост и чувство за хумор се превърнал в потиснат, човек, станал затворен, на семейни събития седял в края на масата и вече не разказвал вицове. В показанията си свидетелката заявява, че нейно бивша съученичка я питала дали брат й е подсъдим и дали е измамник, за какъвто го представят. В квартала, в който живее свидетелката и ищеца се разчуло за наказателното производство и хората коментирали и изказвали мнение, че делото ще срине професионалната кариера на брат й. Свидетелката разбрала от бившата си снаха, че брат й често изпадал в нервни изблици, което според нея довело до допълнителното влошаване на семейните им отношения и до раздялата между съпрузите.

От показанията на св. Г. се установява, че след започване на делото много от хората живеещи в населените места в района, в който ищецът упражнявал дейността си и негови клиенти променили отношението си към него, някои не искали да изповядват сделки при него, защото смятали че ще ги измами. Свидетелят научил за обвинението от служител на община С.. При срещите си със свидетеля, ищецът спрял да общува и се шегува, както го правел преди започване на делото, спрял да говори и да се усмихва. Ищецът спрял да ходи на лов с местната ловна дружинка, в която членувал и свидетеля. При разговори с останалите членове на дружинката, свидетелят разбрал, че не канят ищеца да ловува с тях, защото е „измамник“. Според свидетеля „мълвата“ около нотариус М. бързо се разнесла и разпространила сред жителите на малката общност и ищецът станала „звезда“ в три общини – В. д., Д. и С., като жителите го „разправяли“.

По делото се представени медицински документи – епикриза, амбулаторни листи, рецептурни бланки, от които се установява, че на 12.04.2022г. ищецът е прегледан от невролог с оплаквания за тремор на двете ръце, предимно сутрин. В издадения амбулаторен лист е посочена диагноза „други разстройства на вегетативната/автономната/ нервна система; предписана е терапия с медикамент „М.“. При повторен преглед на 03.05.2022г. е предписано лечение с „Н.“; в рецептурна бланка лекар психиатър от УМБАЛ „Св. М. В.“ е предписал лечение, с други медикаменти;

4 в епикриза от 09.05.2022г. от частна болница „Л. х. в. И.“ е поставена предварителна диагноза „други уточнени форми на тремор“,; в графа анамнеза е посочено, че треморът на ръцете е започнал преди два месеца, изявата му е била минимална, на в последствие с по-висок интензитет, забелязвал се сутрин, а по-късно през деня треморът намалява.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска и психологична експертиза, изслушано пред първоинстанционния съд се установява, че: диагнозата на ищеца с разстройство на вегетативната нервна система, изразяващо се в тремор на ръцете е установено през 2022г. при преглед при невролог с АЛ №17800/12.04.2022г. с основно диагноза : Други разстройства на вегетативната нервна система G90.8. Вещите лица са посочили, че тази диагноза не представлява точно определена нозологична единица с етиопатогенетично лечение, като в случая вероятно се касае за психогенен тремор. Внезапната промяна в житейската ситуация, продължителността на досъдебните и съдебни производства срещу ищеца са поддържали у него клинична картина на Разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика. Към момента на проведеното от експертите изследване, след благоприятното развитие на съдебните дела психичното състояние на ищеца е значително подобрено/ възстановено. Голяма част от симптомите са отзвучали, но силния емоционален заряд на психотравмените събития на моменти продължава да провокира интензивни емоционални реакции, които са наблюдавани и по време на изследването. На ищеца са били предписани ниски дози антидепресанти с анксиолитичен и седативен ефект, които той ситуативно продължава да приема периодично. Според вещите лица начинът на реагиране и преживяване на ищеца говорят за все още доминираща и непреработена в психичния му живот емоционална травма. В заключение е посочено, че състоянието е пряка последица от водените срещу ищеца досъдебни и съдебни производства.