Решение № 50 от 08.04.2025, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 78/2025
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 08.04.2025
- В сила
- 28.07.2025
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104Б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, предложение трето · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 2, ал. 1, изречение второ · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. Свиленград, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200078 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0351-000446 от 27.09.2024 година на ВПД Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на И. А. А. с ЕГН ********** от град ******************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 55, област Хасково, чрез адвокат С. Ш., за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 3 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адвокат С. Ш., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен.
В съдебната фаза, редовно призован, респ. уведомен, жалбоподателят не се явява. За него се явяват адвокат С. Ш., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не се доказало извършването на нарушение, не било 1 доказано нарушението да е извършено от жалбоподателя и санкциите били несправедливи и несъответстващи на нарушението. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - ВПД Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 08.08.2024 година свидетелите Д. Г. Г. и М. А. К. – полицейски служители при РУ - Свиленград, в изпълнение на служебните си задължения – специализирана полицейска операция по План № 351р-17976/07.08.2024 година, изграждат около 22.30 часа контролен пункт в град Свиленград, област Хасково, на кръстовището на улица „Климент Охридски” и улица „Елин Пелин” (в близост до баничарница „Ореха”), като малко след това (около 22.55 часа) виждат, че лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 280 ЦДИ с държавен регистрационен № Х 27 75 МА, движейки се по улица „Цар Симеон Велики” навлиза в кръговото движение с улица „Христо Шишманов” в посока улица „Генерал Скобелев”, като водачът му извършва резки рискови маневри в ляво и дясно, подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, като по този начин го извежда преднамерено извън контрол. С тези действия полицейските служители приемат, че водачът не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а с цел 2
„дрифт”. Малко по-късно след подадени звуков и светлинен сигнали на кръстовището на улица „Генерал Скобелев” и улица „23-ти Септември” спират посочения лек автомобил като установяват, че се управлява от жалбоподателя и е негова собственост.
На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д. Г. Г. – Младши автоконтрольор, І степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с № 1340452. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля М. А. К.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС от страна на водача, който не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя И. А., който сочи, че няма възражения против констатациите, което е вписано в съответната графа на АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок постъпва Възражение, в което е посочено, че жалбоподателят не бил извършил нарушението.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, В П Д Началникът на Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 24-0351-000446 на 27.09.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.
104Б, т. 2 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лв. и административно наказание „Лишаване от право за управлява МПС” за срок от 12 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 15.01.2025 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана, както и от информацията, съдържаща се в Справката за нарушител/водач и в Картона на 3
НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на ВПД Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Н.А.А.) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д. Г. Г. заема длъжността „Младши автоконтрольор, І степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от Писмо рег.№ 351000-711 от 31.01.2025 година (неоспорено от страните по делото, поради което не е необходимо да се представя цитираната в него Заповед), видно от което Н.А.А. е назначен на длъжността „ВПД Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че А. е санкциониран многократно и за други нарушения на ЗДвП с влезли в сила НП и Електронни фишове, както и му е налагана принудителна административна мярка. От същата Справка става ясно, че жалбоподателят е правоспособен водач.
Представена е и е приета като доказателство по делото Декларация за семейно, материално и имотно състояние на жалбоподателя, от която е видно, че работи по трудово правоотношение и притежава МПС.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебните заседания, проведени на 18.02.2025 година и на 10.03.2025 година свидетели М. А. К. и Д. Г. Г.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д. Г. Г. и М. А.
4
К., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Двамата свидетели възпроизвеждат пред Съда своите лични възприятия за случилото с е . Не се установява свидетелите да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на двамата свидетели – полицейски служители, не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт, че извършва резки рискови маневри в ляво и дясно, подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, като по този начин го извежда преднамерено извън контрол, респ. не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а управлява лекия автомобил под формата на „дрифт”. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни. Изявленията на свидетеля Г.а относно служебната информация, която има за жалбоподателя, не биха могли да се приемат като предубеденост, тъй като изложеното в АУАН като действия 5 от страна на А. се доказа по категоричен начин и то не само от показанията на свидетеля Г., но и от показанията на свидетеля К., както и от наличните по делото писмени документи.
В тази връзка следва да се посочи, че наведените твърдения за наличие на мазно петно на пътя, не се доказаха, поради което Съдът приема това твърдение, наведено във Възражението, респ. изложено и в съдебно заседание, за защитна теза с цел избягване на административнонаказателната отговорност на А. за извършеното от него общественоопасно деяние.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.
Разпечатката съдържа 37 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c77043da-036c-462a-b7bb-00aa8694c521