Решение № 68 от 07.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Варна, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000364 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от името на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ЕАД, ЕИК 103003668, срещу решение №260008/21.02.2023 по ТД1548/2019г. по описа на ОС – Варна , В ЧАСТИТЕ, с които е бил осъден при участието на помагач Община Варна, да плати общо на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ“ ЕАД и „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД претендирани дължими остатъци от възнаграждения на изпълнители, действали съвместно като ДЗЗД „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР“, над вече присъдени и признати като недължими части от главници, съответно в размер на 1 415 732.36лв. по фактура № 16/22.07.2016г. и 368 388.19лв. по фактура № 20/01.10.2016г. като стойности с ДДС за приети от възложител изпълнени работи по договор за инженеринг, ведно със законна лихва от предявяване на иска, както и остатъци от обезщетения за забавено плащане на дължими части от тези главници от момент на изискуемост до предявяване на иска, съответно 55 974.54лв по първата и 107 212.84лв по втората фактура; както и в ЧАСТИТЕ, с които части от претенциите на изпълнителите са били установени като дължими, съответно за допълнителни остатъци до 1 557 027.15лв по първата фактура и 472 298.25лв обезщетение за забавено плащане по същата фактура и са отхвърлени поради погасяването им с прихващане с насрещни вземания в общ размер 613 593.04лв, породени при отпадане на основание за плащането им в изпълнение на нестабилно съдебно решение.

1

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 533/17.07.23г, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт и разгледаните неоснователни доказателствени искания на въззивника.

Въззивникът „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ЕАД , чрез законен представител, сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в разглеждане на недопустимо насочен иск на изпълнители, които вече са били цедирали своите вземания на трето лице(Търговска банка Д АД) срещу възложител, изпълнил проект на своя помагач (Община Варна) – бенефициент и платец на изработено с публични средства. Отделно се оплаква за неправилно установени факти по пораждане на претендираните вземания и игнориране на правни последици на безспорно установени факти относно погасяването им, както и за допуснати процесуални нарушения при зачитане на установени в предходен процес погасявания и необоснован отказ да се разгледат всички предявени за прихващане насрещни права на ответника. Сочи, че ищците са признали плащане до 45 031.71лв. и цедирани 448 398.26лв. от главница по едната фактура, но неоснователно и в нарушение на правилата за изменение на първоначално предявен иск, са претендирали като горница над частичен иск остатъка по фактура № 16, включващ и сума от 89679.60лв. (начислен ДДС), която обаче вече е била установена като недължима (в резултат от издадено кредитно известие за облагаемата основа към тази фактура) при уважаване на частичната претенция, когато е било установено цялото остатъчно вземане до само 1 467 347.50лв.(след приспадане на стойност на неизпълнени, но фактурирани количества СМР).

Счита, че първата инстанция е разгледала и уважила друг иск с погрешно определен размер от 1 557 027.15лв в нарушение на процесуалните правила.

Отделно въззивникът се оплаква за неправилно преценена доказателствена стойност на оспорени частни свидетелстващи документи, съставени едностранно от изпълнителя и необоснован извод за наличие на каквото и да е изпълнение, което да задължава възложителя да плати каквито и да са суми, съответни на претендираните главници. Същевременно сочи и неправилен отказ на първата инстанция да разгледа и възраженията за пълно неизпълнение на количествата фактурирани от изпълнителя строителни дейности и по други фактури (№ 9/18.12.2015, №14/06.04.16 и №15/20.05.16), чието признато плащане поражда насрещно вземане за възстановяване на суми в общ размер 2 871 976.84лв. Също неправилно, според въззивника, не са били разгледани и предявени за прихващане вземания в сбор от 45 031.71лв, породени от плащания по фактури № 4, 5 и 9, чийто размери били сторнирани с кредитни известия до тази платена без основание разлика.

Самостоятелни оплаквания са изложени по претенциите за мораторните лихви. Въззивникът сочи необоснованост на извода за каквато и да е забава, като счита, че първата инстанция не е съобразила фактите по уговорени условия за плащане, включващи както изтичане на 20-дневен срок от представяне на фактурите, какъвто не бил установен, така и цялостното завършване на работата, което било отречено вече между страните с решението по частичния иск, в което е установено непълно количествено изпълнение на част от възложените работи.

2

Насрещно, въззивникът обосновава и оплаквания по своето активно вземане, разгледано като мораторно обезщетение за изплатената доброволно недължима сума по невлязлото в сила съдебно решение, като сочи неправилно приложение на закона. Счита, че относимо към хипотезата на договорено плащане в хода на материално-правно незаконосъобразно принудително изпълнение не е тълкуването, приложимо към обща хипотеза на добросъвестно неоснователно получаване на блага(ПП1/79 ВС и ТРОСГТК5/2017г. ВКС), а установената практика по третиране на получателя на плащането като недобросъвестен привиден взискател, който дължи връщане на всички ползи, вкл. и лихвите от момента на получаването на неоснователно получена сума. Счита, че след като е установил пораждане на вземане за връщане на платените суми по споразумението за доброволно плащане на нестабилно обжалвано решение, съдът е следвало да уважи и искането за обезщетяване на забава до размер на 109 883.07лв по първата и 25 249.05лв по втората фактура и съответно да извърши прихващане и с тези размери.

Отделно са обосновани доводите по нарушенията, допуснати при преценка на безспорните факти по пораждане на активните вземания, разгледани по възражението за евентуално съдебно прихващане с доказани вземания за общо 614 140.30лв. Освен че е отрекъл неправилно дължимостта на лихвите, според въззивника съдът неправилно е прихванал и иначе правилно установените насрещните вземания, като ги е приспаднал за погасяване на лихви от първа фактура, въпреки че страната изрично е посочила, че иска погасяване първо на главниците. Сочи се и неправилно начисляване на лихви без отчитане на намалена към минал момент главница поради обратна сила на погасителния ефект на съдебното прихващане.

В пледоария по съществото на спора юрисконсулт на въззивника поддържа всички оплаквания и моли за отхвърляне на неоснователните искове, като евентуално поддържа и направените възражения за прихващане.

В писмени бележки подробно са коментирани фактите, на които въззивника основава доводите за недопустима претенция поради прехвърлянето на спорната част от дълга от изпълнителя на цесионер и липса на обратна цесия или субективна новация, които да са противопоставими на длъжникавъзложител според установената съдебна практика. Излага доводи срещу дължимост на част от 89679.60лв от фактурираното възнаграждение по първата фактура, представляващо начислен ДДС, приспаднат при издаване на кредитно известие, вече отречено в предходен процес между тези страни и добавено към първоначално предявена претенция в нарушение на съдопроизводствени правила. Подробно са обосновани и доводите за недоказано пълно изпълнение на фактурираните работи, приспадането на надплатени суми по сторнирани фактури, оспорването на каквато и да е забава на платеца възложител и обратно действие на евентуално извършени съдебни прихващания, изключващи такава забава. Поддържат се и всички евентуално заявени възражения за прихващане.

Уведоменият за обжалването помагач ОБЩИНА ВАРНА в писмено изявление бланкетно е заявил становище за основателност на жалбата на подпомагания въззивник, като моли обжалваното решение да бъде отменено.

3

Насрещната страна „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ“ ЕАД , чрез адв. П., оспорва оплакванията. Позовава се на поети ангажименти на възложителя в договора между страните като основания за надлежна легитимация, изрично изменение на първоначално предявения иск, както и очертаване на спора извън размера на безспорно цедирано вземане по призната от длъжника цесия, респективно съхранена легитимация на първоначален кредитор, установена при разглеждане на частичен иск за остатъчна главница от дълга. Счита, че цялостно оспореното от ответника изпълнение е правилно преценено като доказано с противопоставимите му официални документи по приемане на изпълнение на строителството на целия обект(акт обр. 15 и удостоверение за ползване), като тези факти съвпадат с установените правопораждащи факти по уважените частични искове. Обосновава и правилно отчитане на пропуснат падеж, респективно забава на възложителя по установено окончателно приключване на работи и наличие на осчетоводени от насрещната страна фактури, първата от която дори носи подпис на законен представител, като счита за неправилна интерпретацията на съдържанието на уговорката в договора, предлагано от въззивника. Излага насрещно и евентуално своите доводи по уваженото възражение за прихващане, като сочи че макар да са били уговорени в споразумение за плащане на присъдени с нестабилно решение суми, задължения на възложителя съществуват и получените суми не са достатъчни за пълното изпълнение, а следва да се прихванат по реда на чл. 76 ал.2 ЗЗД, включително и за разноските по настоящото дело и натрупаните лихви.

По същество, пълномощникът моли за потвърждаване на решението по основателния иск, съответно на преюдициално установени основание и изискуемост на фактурирани суми, и правилно определяне на остатъчния размер след основателно прихващане с получени вече суми, платени по невлязло в сила решение по преюдициалния спор. В подробни писмени бележки се оборват възраженията срещу легитимацията на кредитора спрямо длъжник, който е бил уведомен за цесия, чието прекратяване не му е съобщено, като се пояснява не само че самия длъжник е признал отпадането на прехвърлянето, ограничено до конкретно установен в анекс размер на главница без ДДС, но и изричното ограничаване на размера на спорната претенция на цедента до остатъчен размер след признаване в полза на цесионера размер, за който вече е издадено и стабилно изпълнително основание. Отделно са обосновани установените преюдициално факти, пораждащи фактурирания дълг, изискуемост и забава на длъжника и зачитането на заплатените доброволно след споразумение в хода на предварителното изпълнение частични суми само за разноски и лихви по правилото на чл. 76 ЗЗД.

Въззиваемият „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД , който не е депозирал отговор по жалбата, чрез пълномощника си адв. Б. поддържа бланкетно искане за потвърждаване на правилното осъдително решение.

Насрещните главни страни претендират за определяне на разноски, като са конкретизирали исканията си в списъци по чл. 80 ГПК (л. 105, 110 и 107).

Въззивникът е оспорил като прекомерни направените разноски за адвокатски хонорар на пълномощници на въззиваемите.

4

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите на ТРОСГТК по тълк.дело № 1/2011 г. на ВКС) и в обжалваната част съответства на разгледан частичен иск за остатъчен (над вече упражнено право на частичен иск) размер на съединени искове на съвместно действащи участници в гражданско дружество за дължимата им остатъчна главница като сборна претенция, формирана от две отделно фактурирани части от възнаграждение за изпълнение на работи, възложени на консорциум с договор с продължително изпълнение и натрупана остатъчна лихва от изискуемост до предявяване на претенцията за конкретно потърсени части от главниците. Още в първоначална искова молба от 18.09.2019г. кредиторите са очертали правото на вземане с две групи твърдения, като от една страна са обявили, че търсят горници до пълните размери на вече спорни задължения, предмет на неприключил процес, а от друга - са признали и факти с правопогасяващо значение (прехвърляне на част от вземането, последвалото го издаване на кредитно известие и прието частично плащане).