Акт от 09.12.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Перник, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20221700100325 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от И. Б. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Т. Х., срещу Община Перник, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: ***, искове да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 35 000,00 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на травматичното увреждане от *** г. поради попадане в дупка на тротоара на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, и сумата 1 100,00 лв. (хиляда и сто лева), представляваща имуществени вреди, пряка и непосредствена зависимост от увреждането, ведно с мораторната лихва върху главниците, считано от момента на увреждането – *** г., до окончателното им заплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Перник, чрез процесуалния си представител – адв. А. А., е подал отговор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Възразява, че исковата молба е нередовна, тъй като не е уточнен размерът на законната лихва върху имуществените вреди до датата на предявяване на иска и не е посочена банкова сметка, по която да се извърши плащането. Оспорва вредите да са настъпили по описания в исковата молба начин, както и че ответникът отговаря за тях. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответникът носи отговорност за посочените в исковата молба вреди, прави възражение за сьпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, като неговият принос е над 90 %. Твърди, че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение по застраховка живот, с което описаните в исковата молба вреди са били изцяло обезщетени преди предявяването на исковете, предмет на настоящото дело. Възразява, че вземанията за главница и лихва са погасени по давност.

Счита, че исковете са завишени по размери в противоречие на обществения критерий за справедливост. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

С Определение № 475/13.07.2022 г. на ОС-Перник в производството по делото е 1 конституирано „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, като трето лице-помагач на страната на ответника Община Перник, БУЛСТАТ *********, с адрес: ***. С писмено становище третото лице-помагач оспорва иска по основание и размер. Възразява, че вземанията са погасени по давност и размерът на обезщетението е завишен, поради което моли за отхвърляне на исковете.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той дължи от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за вреди, произтичащи от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт. С оглед изложеното, в случая е допустимо лихвата да се претендира като законна последица от увреждането до плащането, поради което възражението на ответника, че исковата молба е нередовна, тъй като вземането за лихва не е определено по размер и период преди датата на исковата молба, е неоснователно.

Относно възражението, че в исковата молба не е посочена банкова сметка, по която да се извърши плащането, съдът намира следното:

Действително в чл. 127, ал. 4 ГПК се предвижда, че по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК обаче неизпълнението на това изискване не е основание за даване на указания на ищеца, при неизпълнението на които исковата молба да бъде върната, тъй като това е предвидено само в хипотезите, когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 128 ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността:

От Епикриза на И. Б. Й., издадена от МБАЛ „Р. А.“ АД-гр. П., ИЗ № ***, се установява, че е постъпил на *** г. и изписан на *** г., с анамнеза падане и контузия на дясна тазобедрена става. Отразено е, че на *** г. под обща интубационна анестезия опериран.

По делото е прието и заверено копие на ИЗ № *** на И. Б. Й., съгласно което е постъпил в 14,00 ч. на *** г. и изписан в 11,00 ч. на *** г.

Видно от фактура № ********** г. и касов бон от *** г., издадени от „Мирена Медикъл“ ЕООД, че на посочената дата И. Б. Й. е заплатил в брой сумата 1100,00 лв. за DHS плака с комплект кортикални винтове.

Съгласно писмо с изх. № 93-00-187 от 17.08.2022 г. от КФН след проверка и анализ на документацията по случая е установено, че с нито един застраховател, предлагащ застраховка „Живот“ на територията на Република България, не са сключени и действащи за период, който включва датата *** г. договори за застраховка „Живот“, по които застраховано е лицето И. Й..

По делото е прието писмо с изх. № 1401-РЧА-00-2495#1 ot 30.09.2022 г. от Агенция за социално подпомагане, съгласно което в ДСП-П. не е постъпвало искане от И. Б. Й. за изплащане на суми по фактура № ********** г., издадена от „Мирена Медикъл“ ЕООД.

От представените с писмо изх. № АВиК-293-/1/ от 04.08.2022 г. и писмо № АВиК-621 от 21.12.2021 г. на Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ 2

ООД-П. документи се установява, че на *** г. е сключен Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги между „Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ ООД-П.“ и „Водоснабдяване и канализация“ ООД-гр. П. с допълнително споразумение към него от същата дата.

В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – Б. И. Б., син на ищеца, и И. Б. И. – внук на ищеца, без дела със страните.

Свидетелят Б. И. Б. излага, че на *** г. около 14,00-14,30 ч. баща му се обадил и казал, че е паднал и е в невъзможност да стане, защото изпитва силна болка в тазобредената част.

Когато свидетелят отишъл с личния си автомобил на кръстовището на ***, баща му лежал на земята, не можел да се изправил, било заледено сняг. Закарал го в бърза помощ, а оттам го изпратили в травматологията и му оперирали тазобедрената кост. Престоял в болницата до края на м. януари, а след изписването отишли вкъщи, тъй като живеят в едно домакинство. Около пет-шест месеца баща му не можел да става, изпитвал силни болки, приемал обезболяващи, след това започнал да става с тяхна помощ, а в момента се придвижва с проходилка, не излиза от къщи, може да излезе с тяхна помощ. Знае къде се намира мястото, на което е паднал, имало някаква дупка, било копано, на около 500-600 метра. Когато се случил инцидентът, било сняг и поледица. Баща му обяснил, че е ходил за вестник, тръгнал на гости на приятел на име В., който живеел наблизо, и паднал в дупката, която била заледена. При промяна на времето баща му казвал, че изпитва болки, пие болкоуспокоителни, взимал му е нимезил, аулин. Той и синът му се грижат за него. Излага, че баща му бил пенсионер и има ТЕЛК решение, но когато се случил инцидента бил активен, движел се, правил си градина. През 2018 г. свидетелят работил като *** в пернишката болница, но в деня на инцидента си бил вкъщи.

Свидетелят И. Б. И. излага, че живее с ищеца в едно домакинстов на ул. ***. Заявява, че инцидентът се случил на *** г., бил на работа на бензиностанция Шел Д., когато баща му се обадил по телефона. Преди инцидента дядо му излизал често, ходел до магазина, купувал си вестник, ходел на село с лек автомобил, който управлявал сам, а след това станал трудно подвижен, не управлява автомобил. Доколкото помни дядо му престоял в болницата около шест дни, сложили му импланти на ябълката на таза. След като се прибрал даже до тоалетната не можел да отиде, променил се начинът му на живот, приемал лекарства, които му купуват и в момента. Посочва, че в момента дядо му може да отиде до тоалетната с проходилка и да се обръсне.

Съдът кредитира показанията на свидетелите относно непосредствено възприетите факти и доколкото съответстват на останалите доказателства по делото, съобразявайки възможната им заинтересованост съобразно чл. 172 ГПК.

В производството по делото са използвани специални знания на вещо лице по допусната съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на вещото лице медикобиологичният характер на увреждането на ищеца е трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни. Характерът и степента на увреждането съответстват на травма при падане от собствен ръст, но от медицинската документация не може да направи заключение, че е налице пряка причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и процесното падане. При нормално протичане на лечебния процес периодът на възстановяване при такъв вид травма е около 8- 10 месеца. При ищеца периодът на възстановяване е завършен, като при прегледа, извършен на *** г. е установен запазен обем на движение в дясна тазобедрена става. През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, като първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. Според приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК ищецът има гръбначно изкривяване – лявоконвексна сколиоза и торакална кифоза за горен торакален дял, както и дегенеративни промени в двете коленни стави – двустранно гонартроза.

3

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото.

По делото е прието заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, според което към момента на падането през 2018 г. в района на кръстовището е имало водопровод, изчертан със светло син цвят, канализация, изчертана с кафяв цвят и две отводнителни канавки в двата края на улицата. По данни на ВиК-П. не са предавани съоръжения от Община Перник за стопанисване на ВиК-П. около мястото на инцидента.

След проверка от ВиК-П. в дневниците за процесното кръстовище не са извършвани ремонтни дейности на ВиК комуникациите за 5 г. назад от момента на инцидента.

Заключението е оспорено от ответника по съображения, че е изготвено на база отговори на служители от ВиК-П., а не на база извършена от вещото лице проверка на документацията в дружеството. С оглед изложеното, съдът намира, че заключението не следва да бъде ценено относно дадените отговори дали са предадени съоръжения от община Перник на ВиК-П. и извършвани ли са ремонтни дейности от ВиК-П. за период от 5 години назад на място на инцидента, а единствено взема предвид изготвената от вещото лице скица на база извършения оглед на място.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция и настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази отговорност, е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия – ищец, от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на *** г. вследствие на падане ищецът е претърпял травматично увреждане – трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за повече от 30 дни, наложило оперативна намеса, като възстановителният период е продължил около 10 месеца, през който ищецът е търпял болки, страдания и неудобства, особено интензивни през първите два месеца.