Решение № 47 от 10.02.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. гр. Добрич, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20223200500738 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод жалба с вх.рег.№ 15075 от 01.09.2022г. по регистратурата на Районен съд – Добрич, подадена от Община Добричка, ЕИК 000852188, гр. Добрич, ул.

“Независимост“ № 20, представлявано от кмета С. Г., чрез упълномощения адвокат В. Г. от Адвокатска колегия – Добрич, срещу решение № 703 от 14.07.2022г. по гр.д.№ 20213230103900 по описа на Районен съд - Добрич, с което Община Добричка е осъдена да плати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, гр. София, ул. “С.К.“ № 2, сумата от 1040,17 лв., съставляваща регресно вземане по Комбинирана застрахователна полица № *** за застраховки „Каско“ и „Злополука“, представляваща стойността на изплатени имуществени вреди за товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ***, настъпили при преминаване на автомобила през необозначена неравност на общински път в с. С.К., общ. Добричка на 23.01.2020г. и сумата от 10 лв., съставляващи ликвидационни разноски по щета № ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 13.12.2021г., до окончателното плащане.

В жалбата са изложени оплаквания, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е обсъдил и влез предвид направените от ответника възражения, както и всички представени и приети доказателства по делото. С тези общи доводи се настоява след отмяната на атакуваното решение от въззивния съд предявеният иск да

1 бъде отхвърлен, с присъждане в полза на въззивника на разноските по делото в двете инстанции.

Въззиваемата страна не е представила отговор на жалбата.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Постановеното неизгодно за Община Добричка решение й е връчено на дата 17.08.2022г. Правото си на жалба страната, с правен интерес от оспорването на неизгодното за нея решение, е упражнила надлежно в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК – на 31.08.2022г. чрез валидно електронно изявление.

Жалбата е допустима, предвид горното, а, разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 3900/2021г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по повод искова молба на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, с която е предявен иск за осъждане на Община Добричка да плати на застрахователното дружество сумата от 1040,17 лв., съставляваща регресно вземане по Комбинирана застрахователна полица *** за застраховки Каско и Злополуки, представляваща стойността на изплатени имуществени вреди за товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ с рег.№ ***, настъпили при преминаване на автомобила през необозначена неравност на общински път в с. С.К., общ. Добричка на 23.01.2020г. и сумата от 10 лв., съставляваща ликвидационни разноски по щета № ***. Претендирана е законната лихва от датата на предявяване на иска - 13.12.2021г., до окончателното плащане, както и съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба ищецът е изложил следните обосноваващи паричното вземане в общ размер от 1050,17 лв. обстоятелства: на 23.01.2020г. около 09,00 часа в с. С.К., общ. Добричка настъпило пътно транспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ***, който при движение по ул. *** (ул. „***“) по посока главната улица на селото попаднал в необезопасено, необозначено и несигнализирано препятствие – дупка с голяма дълбочина и се ударил с предната си част. Като резултат настъпили материални щети - счупен десен калник и наранявания в долната част на кората. По заведена щета № *** въз основа на сключен договор за застраховки „Каско“ и „Злополука“ по комбинирана полица № *** от 13.03.2019г., ищцовото дружество изплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1040,17 лв. и в производството по щетата били извършени разходи в размер на 10 лв. Общата сума от 1050,17 лв. се претендира от Община – Добричка, която съгласно чл.

2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС вр. пар. 7, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА е стопанин на пътния участък, със задължение по чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП да го поддържа в изправно състояние, сигнализира незабавно препятствие по него и ги отстранява в най - кратък срок. Въз основа на чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, така че да 2 създадат условия за бързо и сигурно придвижване. Твърди се в исковата молба, че вредите са причинени от лица, на което ответникът е възложил работата и са в резултат от негово противоправно бездействие по повод възложената работа, защото по силата чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, които съгласно чл. 31 от ЗП имат задължение по изграждането, ремонта и поддържането им.

С неосъществяване на действия по отстраняване на препятствия, част от общински път, ответната община е нарушила задължението си за осигуряване на условия за безопасно, бързо и сигурно придвижване, съответно носи отговорност за причинените в резултат на това бездействие материални щети.

Последните са описани в хода на ликвидационната преписка по щетата.

Стойността на вложените части, материали и труд за извършения ремонт на автомобила възлизат на 1040,17 лв., а ликвидационните разноски – на 10 лв. С плащането на обезщетението, на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД, застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице против причинителя на вредата.

Ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. С писмено становище преди първото открито заседание е оспорил иска с възражението, че по ул. „***“ в с. С.К., където се твърди да е мястото на произшествието, няма дупки.

При дължимата служебно проверка на обжалваното решение по чл. 269, ал. 1 от ГПК за валидност и допустимост въззивният съд констатира, че решението е постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по предявен допустим иск. Искът е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Тази правна квалификация се обуславя от изложените в исковата молба твърдения за виновно противоправно бездействие на служители на ответника, на които е възложена отговорността за изграждането, ремонта и поддържането на пътищата в населеното място, следствие на което са настъпили материални щети по застраховано при ищеца моторно превозно средство. Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД.

Фактическият състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД, която стои в основата на суброгационното отношение, включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина (при оборимата от ответника презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни 3 противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция - не произтича от вината на възложилия, носи се и при неоткриването на конкретния причинител, комуто е възложена работата. Изложените от ищеца обстоятелства в случая касаят вреди от необезопасена и необозначена неравност на пътното платно, която не е естествено присъщо свойство на вещта, а възниква като препятствие, следствие необезопасяването на улицата неизпълнение на задължения, поради което търсената отговорност от Община Добричка е именно по чл. 49 от ЗЗД. Тя е различна от отговорността по чл. 50 от ЗЗД, при която увреждането настъпва от специфичната вредоносна проява на вещта, без да е въздействано върху тази вещ по начин да се използват нейните особености, водещи до увреждането. Така според т. 3 от Постановление № 4 от 30.10.1975г. на Пленума на ВС, когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността й е по чл. 50 от ЗЗД, т.е. основната отклика между отговорността по двата текста е в това вещта, от която са произлезли вредите, дали е могла да бъде обезопасена – при невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. Също в решение № 309/04.06.2014г. по гр. д. № 1354/2012г. на ВКС с допуснато касационно обжалване по въпросите "собственикът на вещта носи ли отговорност по чл. 50 от ЗЗД, щом увреждането е станало по време, когато вещта не е била под негов надзор; може ли отговорността да се ангажира на двете основания – по чл. 50 от ЗЗД и по чл. 45 от ЗЗД, когато вредите са настъпили в резултат, както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице", е даден отговор, че отговорността по чл. 50 от ЗЗД е за увреждане от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя, поради което тази отговорност е безвиновна; когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 от ЗЗД; ако причинените от вещ вреди на трети лица не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й съхраняване, или други човешки действия, отговорността е по чл. 45, съответно 47, 48 и 49 от ЗЗД. В настоящия случай, предвид изложените в исковата молба обосноваващи искането обстоятелства за противоправно бездействие на общината, претендираната отговорността не е по чл. 50 от ЗЗД, а по чл. 49 от ЗЗД. Въпреки непълно определената правна квалификация – чл. 410, ал. 1 от КЗ и посочената в решението неотносима правна норма на чл. 50 от ЗЗД, районният съд е уважил предявения иск, като е изложил съображения, че общината, като собственик на пътищата на територията й, отговаря за управлението и поддръжката им, както и за вредите в резултат на неподдържането и неизправността на пътния участък, на който е реализирано ПТП. Мотивите по същество са за наличие на 4 основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД, а погрешната правна квалификация не се е отразила на допустимостта на решението (разгледан е предявеният иск, обсъдени са всички заявени и относими към обезпечително-гаранционната отговорност за чужди действия фактически твърдения и правни доводи на страните по делото).

По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата оплаквания и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че изводите на първоинстанционния съд са направени след обсъждане на всички правни доводи и фактически твърдения на страните, при анализ на събраните доказателства, съответно оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, а решението, като правилно по своя резултат, следва да бъде потвърдено въз основа следните фактически констатации и правни изводи:

Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че за товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ***, с ищцовото дружество, като застраховател, е бил сключен договор за застраховки „Каско“ и „Злополуки“ по комбинирана полица № *** от 13.03.2019г., със срок на валидност 19.04.2019г. – 18.04.2020г. Въз основа заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, подадено на 23.01.2020г. от водача на автомобила М. К. М., при ищеца е била заведена щета № *** по повод настъпило на същата дата около 09:00 часа, в с. С.К. събитие, описано така – при движение по ул. *** (ул. „***“), в посока към главната улица, автомобилът попаднал в неравност по пътното платно с голяма дълбочина и се ударил в асфалта. При първия оглед от представител на застрахователя в същия ден (опис-заключение на л. 17) като увреден и за подмяна е отразен подкалник преден десен ПВЦ предна част, с уточнение за предстоящ допълнителен оглед в сервизни условия. Щетите са детайлизирани при извършен втори оглед на 21.02.2020г. (опис-заключение на л. 20) и окончателно установени в опис на щетите по претенция № *** от 24.02.2020г.