Решение № 1474 от 09.12.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1554/2024
- Вид
- Решение № 1474
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 09.12.2024
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 149, 149б и 150 · Закон за енергетиката
- чл. 149, 149б и 150 · Закон за енергетиката
- чл. 149, 149б и 150 · Закон за енергетиката
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70 · Наредба за топлоснабдяването
- чл. 69, ал. 1, т. 2 · Наредба за трудоустрояване
- чл.70, ал.4 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 1474 гр. Пловдив, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300501554 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Н. П. П., ЕГН **********; против решение № 828/25,02,2024 г., постановено по гр. д. № 9864/2023 г. на РС Пловдив.
От въззивния съд се иска да отмени решението в посочената част като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, и вместо това да отхвърли предявените искове.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД – гр. *****, ЕИК *****; заявява становище за неоснователност на жалбата, иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следователно е процесуално допустима.
При извършената служебна проверка в изпълнение разпоредбата на чл.
1
269 от ГПК, съдът намира, че решението е валидно и допустимо. По отношение законосъобразността на обжалваното решение, в рамките на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 от ГПК обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД – гр. ****, ЕИК *****; против Н. П. П., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които по ч. гр. д. № 5533/2023 г. на РС Пловдив е издадена Заповед № 2629/05,04,2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както следва: сумата от 1205,01 лв. – главница, представляваща стойност на разпределена топлинна енергия за БГВ и услуга за дялово разпределение, дължими за периода от 01,05,2022 г. до 31,10,2022 г. за обект на потребление, находящ се в гр. *****; ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на заявлението – 21,04,2023 г., до окончателното изплащане; както и сумата от 75,77 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на посочената по-горе главница, дължимо за периода от 02,07,2022 г. – 20,04,2023 г.
Ответникът оспорва исковете, твърди че не са налице основания за дължимост на спорните суми, тъй като през процесния период в имота не е ползвана битова гореща вода и не са налице основания за разпределяне на суми за такава.
С постановеното по делото първоинстанционно решение РС е приел исковете за основателни.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5533/2023 г. на РС Пловдив, за вземанията си, посочени по-горе, ищецът се е снабдил със заповед срещу ответника за изпълнение на парично задължение. Срещу същата длъжникът е предявил възражение по чл. 414 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК.
Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове.
Между страните е безспорно, че ответникът е собственик на посоченото по-горе жилище, за което са начислени процесните задължения. Не се спори, че имотът е бил топлоснабден и поради това ответникът има качеството потребител на услугите, предоставяни от ищеца.
От заключението на извършената
2 пред
РС съдебно-техническа експертиза се установява, че в имота на ответника през има 2 бр. ИРУ, които през процесния период са такива за процесния период за визуален отчет. За спорния период за обекта на ответника е разпределена топлинна енергия за битова гореща вода на база 1 бр. лица по 140 л/денонощие поради неосигурен достъп за подмяна и отчет на водомерните устройства. Общото количество, разпределено от топлинния счетоводител и начислено от ищцовото дружество по партидата на ответника, съответства на правилата на специалната методика. Според заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, стойността на начислената за процесния обект топлоенергия, съобразно утвърдената за периода цена, възлиза на 1205,01 лв., а обезщетението за забавено плащане на тази главница за претендирания период възлиза на 75,77 лв.
При така установените факти следва да се приеме, че ответникът дължи спорните суми. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Разпределя се и се заплаща реално доставена и консумирана топлинна енергия. При неосигурен достъп до помещенията, отоплителните средства за отчитане дялово разпределение в имота и отчитащите уреди, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на реално потребление. Задължението за осигуряване на достъп е нормативно установено, като, съгласно чл. 70 от Наредба за топлоснабдяването, всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ (фирмата, извършваща услугата дялово разпределение, за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях). Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. На клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота, се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, съгласно чл.70, ал.4 от НТ. Разпоредбата на чл. 69, ал.
1, т. 2 от НТ изрично предвижда, че когато не е осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода се разпределя при норма за разход на потребление за гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие. От своя страна редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В съответствие с това в чл. 42, ал. 1, изр. 2 от Общите условия на топлопреносното предприятие е предвидено, че неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощения представител на продавача и 3 от един свидетел от сградата в режим на етажна собственост.
Следователно, за да е налице валидно удостоверяване, че не е осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписан от посочените лица, които да удостоверят това обстоятелство. В случая тези обстоятелства са установени с представените пред първоинстанционния съд Протокол от 08,07,2022 г. (л. 50) и Протокол от 12,04,2022 г. (л. 51), съставени от представител на топлинния счетоводител и подписани от свидетел от етажната собственост.
При това положение следва да се приеме, че спорните суми са дължими, доколкото се установи, че разпределянето на топлоенергия за БГВ са обекта на ответника за процесния период е извършено при наличие на нормативно установените предпоставки за това и при спазване на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“.
При това положение обжалваното решение, с което предявените искове са уважени, следва да се приеме за законосъобразно и да се потвърди.
На въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски за производството пред настоящата инстанция – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 828/25,02,2024 г., постановено по гр. д. № 9864/2023 г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА Н. П. П., ЕГН **********; да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД – гр. ****, ЕИК *****; сумата от 200 лв . (двеста лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4