Решение № 260685 от 18.11.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1081/2017
- Вид
- Решение № 260685
- Подписан
- 18.11.2022
- Състав
- ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА ГОСПОДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 2 · Закон за банковата несъстоятелност
- § 1, т. 2, б. "а" · Закон за банковата несъстоятелност
- § 1, т. 2, б. "б" · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 203, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 203, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 204 · Кодекс на труда
- чл. 392 · Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 текст от значение за ЕИП
- чл. 203, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 237, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 240, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 240, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл. 711 · Търговски закон
- чл. 735, ал. 1 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София,
18.11.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1081 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 57, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ вр. чл.
240, ал. 2 от Търговския закон ТЗ/ и чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 203, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.
Ищецът - „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, твърди, че ответниците имат качеството на администратори на банката по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗБН, поради следното: - към 2014 г. ответниците Г.П.Х. и А.М. П. са били членове на управителния съвет на банката и нейни изпълнителни директори; - към 2014 г. ответникът Г.К.З. е заемал длъжността „Началник управление“ на Управление „Кредитиране“ в банката;
- към 2014 г. ответникът В.Б.С. е заемал длъжността „Директор“ на Дирекция „Кредитен риск“.
Ищецът посочва, че на 25.03.2014 г. ответниците Г.П.Х. и А.М.П., в качеството им на изпълнителни директори на банката, подписали от името и за сметка на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност договор за кредит, който е сключен с дружеството „О.И.“ АД и по силата на който на последното е предоставен кредит в размер на 5 000 000 евро. Твърди, че те са извършили действията по сключване на описания договор за кредит, без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност, който представлява вътрешен акт на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и създава задължения за членовете на управителния съвет, за лицата, които са в състава и на други управителни органи на банката, както и за нейни служители за извършване на определени дейности, които имат за цел да бъде проучено имущественото състояние на лицето, подало искане за кредит.
Това е довело до неправилна преценка за възможността на „О.И.“ АД да погасява отпуснатия кредит. Посочва, че тези лица не са включили в съдържанието на договора за кредит клаузи, с които да се предвижда учредяването на надлежни обезпечения, защитаващи интересите на банката. Освен това тези двама ответници са сключили договора, без да включат в съдържанието му клаузи, които да предвиждат, че сумите по кредита се усвояват след учредяване от кредитополучателя на надлежно обезпечение. С тези свои действия те са създали условия кредитът да остане необезпечен. Те не са упражнили и контрол след предоставянето на кредита дали паричните средства са използвани според предназначението им.
Ищецът заявява, че с описаните действия ответниците Г.П.Х. и
А.М.П., са нарушили задължението, което е възникнало за всеки един от тях по силата на сключените договори за управление, а именно задължението да изпълняват функциите си като членове на управителния орган на банката с грижата на добрия търговец и на добрия банкер, в интерес на банката с оглед нейното усъвършенстване, повишаване на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния престиж.
Ищецът твърди, че ответникът Г.К.З. в качеството си на Началник управление на Управление „Кредитиране“ е изготвил немотивирано положително становище за сключване на договора за кредит от 25.03.2014 г. с „О.И.“ АД, което е съставено без да е спазена процедурата за това, регламентирана в Правилника за кредитна дейност. Това е довело до формиране на неправилни изводи за кредитоспособността на лицето, направило искане за отпускане на кредит, и съответно за неговата способност да погасява задълженията по договора за кредит, който се иска да бъде сключен. С това си поведение ответникът З. не е изпълнил задълженията си, предвидени в сключения от него трудов договор и в длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, да организира и контролира процеса на проучване, отчет и мониторинг на сключвани от банката кредитни сделки, както и да извърши текущ контрол относно това дали клаузите, включени в съдържанието на сключения с „О.И.“ АД договора за кредит, са изгодни или не.
Ищецът заявява, че ответникът В.Б.С., като Директор на Дирекция „Кредитен риск“, е бил длъжен да анализира финансовото състояние и кредитоспособността на лицата, подали искане за опускане на кредит от банката, да анализира обезпеченията в контекста на предлаганите кредитни сделки, както и да оценява целесъобразността на предлаганите нови кредитни сделки, като анализира нивата на риск в контекста на вече поетите от банката рискове.
Твърди, че той не е изпълнил тези свои задължения и е изготвил немотивирано положително становище за сключване на договора за кредит от 25.03.2014 г. с „О.И.“ АД, което е съставено без да е спазена процедурата за това, регламентирана в Правилника за кредитна дейност и при формирани неправилни изводи за кредитоспособността на лицето, направило искане за отпускане на кредит, и съответно за неговата способност да погасява задълженията по договора за кредит, който се иска да бъде сключен.
Ищецът посочва, че в резултат на описаното поведение на всички ответници вземанията на банката към дружеството „О.И.“ АД по сключения договор за кредит са останали необезпечени. Освен това вземанията на банката по този договор са останали и несъбираеми, тъй като дружеството-кредитополучател няма имущество, с което да ги погаси, като по отношение на него е открито и производство по несъстоятелност. Като следствие от това на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност са причинени вреди в размер на 5 000 000 евро, представляваща несъбрани вземания на банката по договор за кредит, сключен на 25.03.2014 г., с „О.И.“ АД, които не могат и да бъдат събрани поради това, че длъжникът не притежава имущество, към което да се насочи изпълнението. Поради изложеното ищецът моли съдът да осъди ответниците да му заплатят солидарно посочената сума. В случай че съдът отхвърли искането за солидарно осъждане на всички ответници, моли те да бъдат осъдени да му заплатят претендираната сума разделно - поравно. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответниците Г.П.Х. и А.М. П. оспорват предявените искове. Твърдят, че при отпускане на процесния кредит в размер на 5 000 000 евро на „О.И.“ АД е извършен надлежно анализ на финансовото състояние на това дружество, като са взети предвид и наблюденията върху този кредитополучател по повод изпълнението на предходен договор за банков кредит, сключен между него и „КТБ“ АД /н/. Ответниците посочват, че в тежест на служители на банката е възложенo задължението да извършват контрол за усвояване на отпуснатия кредит, учредяване на обезпечения по него, както и изпълнението на задълженията, поети със сключения договор за банков кредит, като такива задължения нямат членовете на управителните органи.
Заявяват, че задълженията на кредитополучателя по сключения на 25.03.2014 г. договор за кредит са обезпечени с учреден в полза на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност особен залог върху вземания на кредитополучателя към банката за получаване на суми по банкови сметки, както и върху вземания на кредитополучателя по сключени и по бъдещи договори за изпълнение на инфраструктурни проекти. Този залог е учреден с договор от 25.03.2014 г. и е в изпълнение на задължението, поето от кредитополучателя с процесния договор за банков кредит. Посочват, че липсва норма, която да предписва, че в договора за кредит, сключен от банката, трябва да има включено изрично изискване, че кредитополучателят трябва да учреди уговорените обезпечения преди да му бъде разрешено да усвои договорения кредит. Ответниците заявяват, че ищецът не е претърпял вреда, тъй като не се установява вземането му по кредитната сделка да е несъбираемо, напротив то може да бъде събрано от кредитополучателя „О.И.“ АД, който притежава имущество на много висока стойност, което включва и вземания на това дружество към трети лица. Твърдят, че за времето, през което са били членове на управителния съвет на банката, процесният кредит е бил погасяван редовно от кредитополучателя, който е спрял да изпълнява в срок задълженията си чак след 13.11.2014 г., когато банката е упражнила правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. С оглед на това ответниците считат, че през времето, през което те са заемали длъжности в управителните органи на банката, не са били налице основания за упражняване от банката на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, нито е имало необходимост да се предприемат действия по събиране или други способи за удовлетворяване на вземанията на кредитора по тази сделка. Ето защо намират, че не е налице причинна връзка между поведението на ответниците, описано в исковата молба и вредите, които ищецът твърди, че са настъпили, тъй като дори и да се приеме, че такива са претърпени от банката, то те са в резултат на поведението на назначените квестори и синдици на банката, които са лицата, които са били длъжни да предприемат действия по събиране на вземанията по договора за кредит, сключен с „О.И.“ АД.
Ответникът Г.К.З. освен общите факти, на които се позовават и ответниците
Г.П.Х. и А.М. П., твърди и това, че никога не е бил член на управителния съвет на банката или на друг неин управителен орган. Заявява, че е изпълнил всички свои задължения, които са възникнали за него по сключения с банката трудов договор. Посочва, че преди отпускане на процесния кредит е извършен предварителен анализ на финансовото състояние на кредитополучателя и неговата способност да погасява кредита, като са спазени всички изисквания на Правилника за кредитната дейност. Твърди, че претендираната от банката вреда е в резултат на нормален стопански риск, поради което и предвид разпоредбата на чл. 204 КТ неговата имуществена отговорност не може да бъде ангажирана.
Ответникът В.Б.С. оспорва предявения срещу него иск. Заявява, че няма качеството администратор, тъй като ръководената от него дирекция не е отделно структурно звено в банката, а такова е Управление „Анализи и контрол на риска“, което се ръководи от друго лице. Посочва, че не е правил предложение за сключване на процесната кредитна сделка, а е дал становище, че искането за нейното сключване трябва да бъде разгледано от представляващите банката. Твърди, че преди сключване на процесния договор е извършен анализ на лицето, което е отправило искане за отпускане на кредит и е определен кредитния му рейтинг.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В чл. 57, ал.
3 ЗБН е предвидено задължение на синдика на банка, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, в двугодишен срок от встъпването си в длъжност да извърши проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни да предяви пред съда по несъстоятелността искове за обезщетяване на вредите срещу виновните лица. В § 1, т. 2 от ДР на ЗБН е дадено легално определение на понятието администратор, като е посочено, че това е: 1. всеки член на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите) на банка, 2. всяко длъжностно лице с ръководни функции в банката и 3. всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката.
В производството не е спорно, а и се установява от вписаните в търговския регистър обстоятелства, че към 25.03.2014 г., когато се твърди, че са извършени действия, от които са произтекли вреди, чието обезщетяване се претендира с предявените искове, ответниците Г.П.Х. и А.М.П. са били вписани като членове на управителния съвет на „К.т.б.” АД – в несъстоятелност / „КТБ” АД /н//. С оглед на това, се налага изводът, че тези двама ответници имат качеството на бивши администратори на „КТБ” АД /н/ по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗБН.
В производството не е спорно, а и се установява от представените по делото трудови договори и допълнителни споразумения към тях, че към 25.03.2014 г. останалите двама ответници Г.К.З. и В.Б.С. са били обвързани от съществуващи между тях и „КТБ” АД трудови правоотношения. Към посочената дата Г.З. е заемал длъжността Началник управление в Управление „Кредитиране“ в банката, а В.С. е заемал длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ в банката. За да направи извод дали тези лица имат качеството на администратори на „КТБ” АД по смисъла на това понятие в ЗБН, съдът следва да се произнесе дали за длъжността, която всеки от тях е заемал в банката, са присъщи ръководни функции, което предполага извършване на анализ на характерните за съответната длъжност трудови функции, посочени в длъжностната характеристика. Ръководни функции ще има тази длъжност, за която е установено, че основните трудови задължения на работника, който я изпълнява, са свързани с ръководство на трудовия процес както в цялото предприятие, така и в отделно негово поделение – отдел, управление и т.н.
Разпечатката съдържа 32 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c76e76c0-2797-4895-b466-35eff1ac0a93